Разпределението на финансовите средства в българските болници често остава неясно както за обществото, така и за самите лекари, които са пряко засегнати от това. Липсата на прозрачност води до усещане за несправедливост и съмнения за злоупотреби. Един анонимен сигнал от болница в голям областен град разкрива сериозни разлики в заплащането на специализанти, които вършат сходна работа, но получават различно възнаграждение.
Къде е проблемът?
Данните сочат, че един специализант в болницата получава:
• 2800 лв. от здравни пътеки, които са част от средствата, отпускани от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК),
• 2500 лв. основна заплата.
Друг специализант обаче получава значително по-малко:
• 1300 лв. от здравни пътеки,
• 2000 лв. основна заплата.
Сумите са значително различни, въпреки че става въпрос за сходен обем работа и идентични условия на труд. Нито един от лекарите обаче няма яснота как точно се разпределят средствата от пътеките, кои фактори се вземат предвид и кой е отговорен за финалното разпределение.
Какво представляват здравните пътеки и как се разпределят средствата?
Здравните пътеки са основен механизъм за финансиране на болниците в България. Те представляват фиксирани суми, които НЗОК заплаща на лечебните заведения за извършени медицински дейности. Тези средства са предназначени да покриват разходите за лечение, заплати на персонала и други оперативни нужди.
Обаче механизмът за вътрешното разпределение на тези средства в самите болници остава в сянка. Решенията често се вземат от ръководството на болницата или от конкретно лице, отговорно за финансовото управление, което създава предпоставки за субективност и евентуални злоупотреби.
Защо липсва прозрачност?
Лекарите, включително специализантите, нямат достъп до информация за:
1. Каква част от средствата от здравните пътеки отиват за заплати?
2. Как се изчислява възнаграждението от пътеките за всеки лекар?
3. Има ли обективни критерии за разпределение, или всичко зависи от субективна преценка?
Специализантите, от които често зависи голяма част от оперативната работа, са особено уязвими, тъй като те нямат трудовия опит и позицията да поставят въпроси директно към ръководството.
Последствия от непрозрачността
Неравенството в заплащането и липсата на яснота водят до:
• Демотивация на младите лекари.
• Увеличаване на недоверието към системата.
• Възможности за корупция и облагодетелстване на определени лица.
Един от анонимните източници споделя:
“Не знаем по какви критерии се изплащат средствата. Научаваме само каква сума ще получим, но не и защо тя е такава. Създава се усещане за хаос и несправедливост.”
Какво може да се направи?
За да се избегнат подобни ситуации, е необходимо:
1. Повишаване на прозрачността – болниците трябва да публикуват ясни правила за разпределение на средствата от здравни пътеки.
2. Одит и контрол – независими органи, като Сметната палата или Агенцията за държавна финансова инспекция, да извършват редовни проверки на разпределението на средствата.
3. Въвеждане на стандартни критерии – Министерството на здравеопазването да разработи национална методика за разпределение на средствата.
4. Достъп до информация – лекарите да имат право на достъп до детайли относно разпределението на възнагражденията.
Обобщение
Здравеопазването е система, която изисква доверие и прозрачност. Липсата на ясни правила и огромните разлики в заплащането сред лекарите, особено младите, подкопават не само морала на медиците, но и доверието на пациентите. Време е институциите и болниците да поемат отговорност и да гарантират, че разпределението на средствата е справедливо, прозрачно и в полза на тези, които се грижат за нашето здраве.
