По всичко личи, че след една година Бургас ще остане само с един професионален отбор. Става въпрос за ПФК Бургас, или Мастер, както беше познат до миналия сезон. Става въпрос за клуб на няколко години, който тепърва ще гради своето име в бг футбола. Какво обаче става с двете футболни марки на града. Защо се стигна до това унизително положение. В момента Черноморец е на опашката в Б група, а Нефтохимик стартира участието си в петия ешелон. Тук трябва да поздравим феновете и оперативното ръководство, че с невероятни усилия успяха да доведат до физическото оцеляване на клуба. Защото, ако тях ги нямаше, вече нямаше да има и Нефтохимик.
Защо, обаче в Бургас тази велика игра е като проклета от някого. Защо футболната база е разбита, а за стадион Лазур се чуват зловещи сценарии. Лесно, но и трудно е да се търсят персонални виновници. И все пак...Нека да помислим..
Защо Йоан Костадинов даде стадион Черноморец на Ивайло Дражев? Разрухата тръгна от там. Дражев беше неподготвен, нямаше ресурсите, не разбираше и нищо от футбол. Логично акулите отидоха в небитието. Последва прекратяване на концесията, по един много съмнителен начин обаче. Годината беше 2005. Току-що пък беше създаден нов Черноморец, който след името се изписваше и с 919. Този клуб беше проект на Христо Порточанов, но и отново на Йоан Костадинов. Последва титанична борба между Дражев и общината, като залогът отново беше стадион Черноморец. През този период Нафтекс вече отиваше към втория ешелон. Клубът тогава преживяваше странни метаморфози след ерата Порточанов. Обезпечен добре финансово, с отлична база той потъваше бавно, но сигурно. В същото време собственикът на клуба Митко Събев реши, че е време да спечели нещо от футбола. И се роди невероятната идея за нов Черноморец. Този клуб стана факт, след като община Бургас и Петрол Холдинг създадоха ново дружество, с равни дялове в АД-то. Порточанов беше изхвърлен извън борда, за да не пречи, а новото ръководство замечта за светло бъдеще.
Съдбата на Нафтекс беше решена. Клубът трябваше да бъде заличен, макар и не веднага. Ръководството на новия Черноморец обяви и грандоманския проект "Черноморец-Арина". На мястото на спортния комплекс в квартал Акациите трябваше да изникне осмото чудо на света, а акулите да мерят сили редовно в Шампионската лига. Планираше се и събарянето на стадион Лазур и построяването на луксозни кооперации и в затворен комплекс. Логично, тогава от строителство се печелеше много. Цените вървяха нагоре, а конюктурата беше блестяща. От тогава изминаха седем години. Сега стадионът представлява нещо средно между бунище и естествен зоопарк, а отборът е в нокдаун. Междувременно едно малко тимче от Лудогорието за три години израстна с гигантски стъпки и вече може да бие почти всеки в Европа. Без грандиозни проекти, но с много разум и професионализъм. Нещо, което в Черноморец липсваше. Ерата Балъков пък закопа съвсем клуба. Сега от Черноморец са останали само развалини.
През този период Нефтохимик премина през своята Голгота, но благодарение на феновете отборът е още жив. И той обаче беше пратен в дълбоките дебри на селските групи. В противен случай просто нямаше да съществува.
Сега бургаският футбол е на дъното. Но, може да дълбае още....Явно...Най-странното от всичко е, че през този период Събев е налял сигурно 100 милиона лева. За издръжка, бази и какво ли още не. Явно тук приказката, че пътят към Ада е постлан с добри намерения е особено актуална...
През целия този период в Бургас не се намери един местен политик, който да вземе отношение по темата. Всички, начело с кмета Димитър Николов мълчаливо наблюдаваха убийстството на футбола в града, но не направиха нищо. Абсолютно нищо. За, което Бургас може да им бъде "благодарен". Честито! Честито и на т.нар. спортна общественост, която явно е вече толкова беззъба, че може да приеме всичко, което се случва. Заради това в Разград и Ловеч ще има футбол, а в Бургас ще си играем на безумни инициативи, като например: "Бургас - спортна столица на Европа 2015 година". Това щеше да звучи тъжно, ако не беше смешно и жалко. Кой болен мозък въобще измисли тази пародия?! 
По всичко личи, че след една година Бургас ще остане само с един професионален отбор. Става въпрос за ПФК Бургас, или Мастер, както беше познат до миналия сезон. Става въпрос за клуб на няколко години, който тепърва ще гради своето име в бг футбола. Какво обаче става с двете футболни марки на града. Защо се стигна до това унизително положение. В момента Черноморец е на опашката в Б група, а Нефтохимик стартира участието си в петия ешелон. Тук трябва да поздравим феновете и оперативното ръководство, че с невероятни усилия успяха да доведат до физическото оцеляване на клуба. Защото, ако тях ги нямаше, вече нямаше да има и Нефтохимик.
Защо, обаче в Бургас тази велика игра е като проклета от някого. Защо футболната база е разбита, а за стадион Лазур се чуват зловещи сценарии. Лесно, но и трудно е да се търсят персонални виновници. И все пак...Нека да помислим..
Защо Йоан Костадинов даде стадион Черноморец на Ивайло Дражев? Разрухата тръгна от там. Дражев беше неподготвен, нямаше ресурсите, не разбираше и нищо от футбол. Логично акулите отидоха в небитието. Последва прекратяване на концесията, по един много съмнителен начин обаче. Годината беше 2005. Току-що пък беше създаден нов Черноморец, който след името се изписваше и с 919. Този клуб беше проект на Христо Порточанов, но и отново на Йоан Костадинов. Последва титанична борба между Дражев и общината, като залогът отново беше стадион Черноморец. През този период Нафтекс вече отиваше към втория ешелон. Клубът тогава преживяваше странни метаморфози след ерата Порточанов. Обезпечен добре финансово, с отлична база той потъваше бавно, но сигурно. В същото време собственикът на клуба Митко Събев реши, че е време да спечели нещо от футбола. И се роди невероятната идея за нов Черноморец. Този клуб стана факт, след като община Бургас и Петрол Холдинг създадоха ново дружество, с равни дялове в АД-то. Порточанов беше изхвърлен извън борда, за да не пречи, а новото ръководство замечта за светло бъдеще.
Съдбата на Нафтекс беше решена. Клубът трябваше да бъде заличен, макар и не веднага. Ръководството на новия Черноморец обяви и грандоманския проект "Черноморец-Арина". На мястото на спортния комплекс в квартал Акациите трябваше да изникне осмото чудо на света, а акулите да мерят сили редовно в Шампионската лига. Планираше се и събарянето на стадион Лазур и построяването на луксозни кооперации и в затворен комплекс. Логично, тогава от строителство се печелеше много. Цените вървяха нагоре, а конюктурата беше блестяща. От тогава изминаха седем години. Сега стадионът представлява нещо средно между бунище и естествен зоопарк, а отборът е в нокдаун. Междувременно едно малко тимче от Лудогорието за три години израстна с гигантски стъпки и вече може да бие почти всеки в Европа. Без грандиозни проекти, но с много разум и професионализъм. Нещо, което в Черноморец липсваше. Ерата Балъков пък закопа съвсем клуба. Сега от Черноморец са останали само развалини.
През този период Нефтохимик премина през своята Голгота, но благодарение на феновете отборът е още жив. И той обаче беше пратен в дълбоките дебри на селските групи. В противен случай просто нямаше да съществува.
Сега бургаският футбол е на дъното. Но, може да дълбае още....Явно...Най-странното от всичко е, че през този период Събев е налял сигурно 100 милиона лева. За издръжка, бази и какво ли още не. Явно тук приказката, че пътят към Ада е постлан с добри намерения е особено актуална...
През целия този период в Бургас не се намери един местен политик, който да вземе отношение по темата. Всички, начело с кмета Димитър Николов мълчаливо наблюдаваха убийстството на футбола в града, но не направиха нищо. Абсолютно нищо. За, което Бургас може да им бъде "благодарен". Честито! Честито и на т.нар. спортна общественост, която явно е вече толкова беззъба, че може да приеме всичко, което се случва. Заради това в Разград и Ловеч ще има футбол, а в Бургас ще си играем на безумни инициативи, като например: "Бургас - спортна столица на Европа 2015 година". Това щеше да звучи тъжно, ако не беше смешно и жалко. Кой болен мозък въобще измисли тази пародия?! 
