Решение на КЗД отваря път мобилните услуги да са по-близо до хората с увреждания
Комисията за защита от дискриминация със свое решение установи неравно третиране в забраната за сключване на договори за мобилни услуги с физически лица чрез упълномощен представител. Решението е потвърдено на две съдебни инстанции, разпространиха писмо до медиите от Комисията. Публикуваме го цялото без редакторска намеса:
В инициативния документ до КЗД жалбоподателка (лице с увреждане) счита, че „Теленор България“ ЕАД е извършило нарушение на антидискриминационното законодателство. Описва, че на нея чрез упълномощения от нея представител ѝ е отказана услуга от Теленор България“ ЕАД на основание Общите условия, уреждащи присъединяване на нов абонат към тях. Нямали значение както пълномощното, така и копието от документ за самоличност. Счита, че е налице нарушение на правото ѝ да получи услуга и продукт чрез упълномощено лице от нея, което е в разрез със законодателството на Република България. Според подателката на оплакването въведеното изискване за лично сключване на договор поставя в неблагоприятно положение лица с увреждане и същото противоречи на законодателството. Посочва, че тя е оперирана, с инсулт е и е в невъзможност за придвижване поради подмяна на тазобедрена става. Нотариусът ги уверил, че не би следвало да има проблем с нотариално завереното пълномощно, съгласно което жалбоподателката можела да се представлява от сина ѝ.
В становището до КЗД Теленор България ЕАД не отрича съществуващата пречка в Общите условия за взаимоотношенията с потребителите, да бъдат сключвани договори за мобилни услуги с физически лица чрез процесуален представител. Сочи се, че „Теленор България" ЕАД имало изключително отворена политика по отношение хората с увреждания и не би позволило каквато и да е дискриминация. Като причина за несключването на договор за ползване на услуга с подателката на сигнала се счита липсата на информация за деликатното ѝ положение. Не се счита, че в конкретния случай са нарушени императивните норми на закона или добрите нрави. Дружеството имало правото да избере при какви условия да встъпи в договорни отношения. Въпросната политика за несключване на договор с пълномощно по никакъв начин не била насочена към хората с увреждания.
По преписката се установява, че Теленор България ЕАД прилага практика, по силата на която индивидуални договори за ползване на услуги с физически лица се сключват само лично с лицата, които ще бъдат титуляри по договора. В множеството писма приложени по преписката не става ясно коя е разпоредбата от Общите условия, която въвежда генерална забрана за сключване на договори с физически лица чрез упълномощаване. Дружеството ответник също не уточнява къде в Общите условия е уредена забраната.
Забраната такава, каквато е прилагана от дружеството ответник е от естеството си да засяга лица, които поради увреждането си са затруднени да сключват лично договори за мобилни услуги с Теленор. Необходимостта от лично сключване важи за всички. В същото време именно този еднакъв подход към всички поставя в неблагоприятно положение лицата с увреждания.
Съгласно чл. 9 от ЗЗДискр. в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. От ответната страна не навеждат каквито и да е факти, от които може да се обоснове оправдаността на произтичащото ограничение.
Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания сочи, че хората с увреждания се нуждаят от зачитане на вътрешно присъщото им достойнство, самостоятелността, включително свободата на личен избор и независимост. От тук и похватите на дружеството, изискващи жалбоподателката да сподели „деликатното си положение“ (цитат) само доказват неправомерното отношение на дружеството към лицата с увреждане.
Самата забрана е несъгласувано установена в Общите условия на дружеството с възможност за произволното ѝ прилагане.
Съставът по преписката приема, че забраната за сключване на договори за мобилни услуги с физически лица чрез представител по упълномощаване, прилагана в практиката на Теленор България ЕАД, поставя в неблагоприятно положение лицата с увреждане, което представлява непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал.3 от ЗЗДискр.
Нарушена е и забраната в чл. 37, ал.1 от ЗЗДискр., съгласно която не се допуска отказ от предоставяне на услуги, при по-неблагоприятни условия, на основата на защитен признак увреждане. Универсалната забрана за сключване на договор чрез пълномощно засяга лицата, които поради естеството на увреждането си биха изпитали значителни трудности от лично сключване на договора. Такъв е случаят на жалбоподателката. Това засягане е реално, погазващо достойнството и законния им интерес да договорят съобразно тяхната воля.
На основание чл. 47, т.1 от ЗЗДискр. УСТАНОВЯВА, че забраната за сключване на договори за мобилни услуги с физически лица, чрез представител по упълномощаване (изискване за лично сключване на договори с физически лица), прилагана в практиката на Теленор България ЕАД, поставя в неблагоприятно положение лицата с увреждане-евентуални потребители на мобилни услуга, което представлява непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал.3 от ЗЗДискр. и нарушение на чл. 37, ал.1 от същия закон.
Съставът по преписката реши:
На основание чл. 47, т.2 от ЗЗДискр. ПРЕДПИСВА на Теленор България ЕАД незабавно преустановяване на практиката да бъде изисквано лично сключване на договори с физически лица, имаща за потенциален резултат несъразмерно засягане на лица с увреждане- евентуални потребители на мобилни услуга.
ПРЕПОРЪЧВА на Теленор България ЕАД да предприеме изменения в Общите условия, в които изрично да предвиди възможността сключването на договори за мобилни услуги с физически лица да се извършва и чрез представител по упълномощаване съобразно правилата на действащото законодателство в Република България.
На основание чл. 80, ал.2 от ЗЗДискр. НАЛАГА на „Теленор България“ ЕАД имуществена санкция в размер на 2500 лв.
Решението е потвърдено на две съдебни инстанции и влиза в сила.
