Международен екип от експерти завърши успешно първата фаза по изготвяне на „План за опазване и управление на паметника Бузлуджа“ след седем месеца работа, започвайки през август 2019.
В този период бяха извършени предпроектни проучвания на сградата, сред които задълбочено конструктивно обследване, архитектурно проучване на материалите и технически експертизи. Освен това беше създаден детайлен дигитален модел на паметника базиран на 3Д лазерно сканиране. (вижте видеото под статията)
Резултатите сочат, че сградата може да бъде опазена, защото състоянието на конструкцията го позволява. Вложените материали и технологии са на изключително високо ниво за времето си. Освен това, инсталациите могат да бъдат подновени, а голяма част от мозайките и декоративните повърхности - опазени.
„Задълбоченото проучване направено до момента доказва, че от конструктивна и техническа гледна точка паметникът Бузлуджа може да бъде опазен. Следващият етап от проекта цели да предложи осъществими стъпки за опазването, така че то да бъде не само възможно, но реалистично и желано от обществото“ обобщи арх. Греам Белл, директор на „Култура Тръст“, Великобритания, и член на международния консултативен съвет на проекта.
„Анализирайки обекта по международните стандарти за оценка на културно наследство и разглеждайки неговата естетическа, историческа,социална и духовна стойност, паметникът Бузлуджа има не само местно, национално или европейско, а световно значение. Затова той привлича интереса на хора от цял свят.“ допълни арх. Анна Неврокопска от E house architects, експерт по недвижимо културно наследство.
Проектът се финансира от фондация "Гети" с 185 хил. долара като част от инициативата „Keeping it Modern“. Инициаторите са Националните комитети на България и Германия на ИКОМОС (Международен съвет за паметниците на културата и забележителните места), Университета по архитектура, строителство и геодезия, Техническия университет в Мюнхен и фондация „Проект Бузлуджа“. Финалните резултати се очакват тази есен като „Планът за опазване и управление на паметника Бузлуджа“ ще бъде публично достъпен.
Паметникът Бузлуджа е построен през 1981 г. и е изоставен през 90-те. Негов автор е големият български архитект - акад. Георги Стоилов. Монументът е държавна собственост и се управлява от Областна администрация Стара Загора. Проектът стартира благодарение на принципната подкрепа на областния управител г-жа Гергана Микова.
Миналата седмица проектът беше избран от публиката за „Архитектурно събитие на 2019 година“ в наградите WhATA – платформа за архитектурна критика и публицистика.
За да е възможна работата по проекта, бе необходимо създаване на дигитална база данни. Затова проектът започна с 3Д лазерно сканиране на сградата. Това е най-модерната технология, позната до момента, за събиране на пространствена информация. Благодарение на събраните над 7 милиарда точки, всеки сантиметър от паметника Бузлуджа е измерен и документиран. Освен това, покривът и теренът около монумента бяха заснети чрез въздушно картографиране от дрон. Въз основа на сканирането беше изготвен триизмерен модел, който дава прецизна информация за всеки елемент от паметника. Чрез него могат да се създадат детайлни чертежи от всяка точка на сградата.
Конструктивно обследване на сградата беше направено от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Една от причините за оптимизма на експертите е якостта на натиск на бетона, който беше изпитан чрез сондажни ядки. „Чрез Центъра за научни изследвания и проектиране към УАСГ сме изследвали десетки стоманобетонни конструкции в страната и чужбина, но получените резултати от елементите на носещата конструкция на паметника Бузлуджа поставиха своеобразен рекорд. Якостта на натиск на бетона в отделни конструктивни елементи варира в границите до 100МРа, което надвишава дори съвременните нормативни изисквания за високоякостни бетони “, споделя проф. Богомил Петров, ръководител на катедра Строителни материали и изолации на УАСГ.
„Конструкциите са проектирани и изпълнени изключително интелигентно, като са прилагани нестандартни и уникални за времето решения.“ уточнява проф. Атанас Георгиев, катедра Масивни конструкции, УАСГ.
„Внушителният стоманобетонен пилон, с височина 75м, е в добро техническо състояние, въпреки суровите климатични условия на специфичното географско разположение на паметника – абсолютната кота на върха на пилона е точно 1500м.“ отбелязва д-р инж. Константин Велинов, катедра Организация и икономика на строителството, УАСГ.
Експертизата обобщава, че носимоспособността на основната носеща конструкция не е съществено засегната. Въпреки това са необходими спешни мерки за опазването на сградата
