Преди няколко месеца историята на една майка и нейният отвлечен в Нова Зеландия син завърши с хепи енд. Битката на Петра Бакалова продължи повече от година и приключи след като с решение на Семейният съд в Хемилтън бащата Гери Ардерн беше задължен да върне момчето на майка му. През юни 2012 г. детето – Георги Иван Бакалов успя да види отново своите български роднини.
Въпреки тази щастлива развръзка обаче на историята все още не е сложена точка. Оказва се, че българският съд все още не е запознат с казуса, не са ясни и действията на прокуратурата. А докато нашите магистрати не се произнесат по случая и не обвинят или не оневинят Гери Ардерн, няма как да се регламентират контактите между детето и биологичния му баща, коментира дядото Георги Бакалов.
Затова той е пуснал жалба до омбудсмана на България и до главния прокурор с искане те да вземат отношение по прекомерното и правно необоснованото забавяне на досъдебното производство. В сигнала си Бакалов е представил цялата хронология на действията, които той самият и дъщеря му Петра са предприели от момента на извеждането на малкия Георги извън България до неговото връщане в страната. От написаното става ясно, че през няколко седмици разтревожените близки са тичали по различни институции с надеждата някой да им обърне внимание.
Припомняме, че на 26 март 2011 г. 10-годишният Георги Иван Бакалов е изведен от страната без знанието и съгласието на майка му Петра Бакалова.
Под предтекст, че ще го води на разходка в Слънчев бряг, биологичният баща на момчето, новозеландецът Гери Ардерн, взема детето от неговия дядо и го отвежда в Лондон. Това се случва шест седмици преди Гошко да завърши трети клас в ОУ „П.Р. Славейков”. Месеци наред майката няма никакъв контакт с детето. Бащата отказва синът му да разговаря с Петра и близките й.
След дълги съдебни дела, на 28 май 2012 г. Семейният съд в Хемилтън (Нова Зеландия) приключи делото с окончателното решение детето да бъде върнато в родината му – България.
Как живее днес малкият Георги Иван Бакалов и с какви проблеми трябва да се справя още семейството му попитахме дядото, чието име момчето носи – Георги Бакалов.
[caption id="attachment_35202" align="alignright" width="300"]
Снимка: "Фактор"[/caption]
- Г-н Бакалов, как прекарвате дните си с вашия внук сега?
- Дъщеря ми и внука ми пристигнаха в България на 16 юни. Всички делнични дни, без изключение, бяха посветени на следствието - подаване и получаване на български
документи за внука ми, нотариуси и други административни изисквания. Сега се занимавам с него, водя го и го вземам от училище, помагам му в уроците.
- А как се справя в училище Георги? Дъщеря ви имаше опасения, че докато е бил при него Гери не е позволявал на сина си да говори на български. Трудно ли му е да се върне отново в училище тук?
- Близо шест седмици внукът ми не пожела да проговори на български. Затова започнахме всеки ден по два пъти да четем и да пишем на родния му език, за да свикне. Първоначалните ни намерения бяха да отидем да живеем в някое село или да се прибера с него в Германия, където ми е постоянното местожителство от 1970 г. насам. Преди отвличането бях уредил да започне да учи там от 5-ти клас по специална програма.
Но той поиска да се върне отново в ОУ „П.Р.Славейков” в Бургас и не отстъпи от това си желание. Отидох при директорката, която ми обясни, че за да му признаят учебната година в Нова Зеландия, трябва да бъде легализирано удостоверението му за завършено основна образование там, а това щеше да отнеме няколко месеца. На следващия ден Учителският съвет разреши Георги да завърши като частен ученик 3-ти клас, тъй като го отвлякоха няколко седмици преди края на учебната година. След това трябваше да се яви на изпити, за да продължи в 4-ти клас. Цяла седмица учихме нон стоп, а на следващата се явяваше всеки ден на изпити по два предмета. Важното е, че успя и от 17-ти септември той е ученик в 4-ти „б” клас при г-жа Николова. Много съвестно учи и вече е добър ученик.
- Как се чувства дъщеря Ви Петра след всичко, което преживяхте с нея?
- Дъщеря ми най-после (в началото на ноември) получи добро назначение в Бирмингам, но трябваше да обещае, че ще си поднови немския паспорт, тъй като досега с българските си документи (вече почти 12 години) беше често подритвана. Аз единствен между роднините й съм българин, не защото нямах възможност да стана досега „германец”. Но смятам, че „всяка жаба трябва да си знае гьола”, моят „гьол” в пълния смисъл на думата е България!
- Когато Гошко се завърна в България, всички решихме, че сагата е приключила, оказва се обаче, че това не е съвсем така? 
- Основният проблем е, че не можем коректно да регламентираме отношенията между внука ми и биологичния му баща, преди да се произнесе българският съд. А искаме това да стане, за да е ясно какви са правата му и докъде се простират. Не сме искали една стотинка от него преди отвличането. При трите си посещения живееше при мен за моя сметка. Аз го открих през 2009 г., защото исках внука ми да познава баща си. Всички казват, че съм допуснал грешка тогава - може би са прави!
Преди няколко месеца историята на една майка и нейният отвлечен в Нова Зеландия син завърши с хепи енд. Битката на Петра Бакалова продължи повече от година и приключи след като с решение на Семейният съд в Хемилтън бащата Гери Ардерн беше задължен да върне момчето на майка му. През юни 2012 г. детето – Георги Иван Бакалов успя да види отново своите български роднини.
Въпреки тази щастлива развръзка обаче на историята все още не е сложена точка. Оказва се, че българският съд все още не е запознат с казуса, не са ясни и действията на прокуратурата. А докато нашите магистрати не се произнесат по случая и не обвинят или не оневинят Гери Ардерн, няма как да се регламентират контактите между детето и биологичния му баща, коментира дядото Георги Бакалов.
Затова той е пуснал жалба до омбудсмана на България и до главния прокурор с искане те да вземат отношение по прекомерното и правно необоснованото забавяне на досъдебното производство. В сигнала си Бакалов е представил цялата хронология на действията, които той самият и дъщеря му Петра са предприели от момента на извеждането на малкия Георги извън България до неговото връщане в страната. От написаното става ясно, че през няколко седмици разтревожените близки са тичали по различни институции с надеждата някой да им обърне внимание.
Припомняме, че на 26 март 2011 г. 10-годишният Георги Иван Бакалов е изведен от страната без знанието и съгласието на майка му Петра Бакалова.
Под предтекст, че ще го води на разходка в Слънчев бряг, биологичният баща на момчето, новозеландецът Гери Ардерн, взема детето от неговия дядо и го отвежда в Лондон. Това се случва шест седмици преди Гошко да завърши трети клас в ОУ „П.Р. Славейков”. Месеци наред майката няма никакъв контакт с детето. Бащата отказва синът му да разговаря с Петра и близките й.
След дълги съдебни дела, на 28 май 2012 г. Семейният съд в Хемилтън (Нова Зеландия) приключи делото с окончателното решение детето да бъде върнато в родината му – България.
Как живее днес малкият Георги Иван Бакалов и с какви проблеми трябва да се справя още семейството му попитахме дядото, чието име момчето носи – Георги Бакалов.
[caption id="attachment_35202" align="alignright" width="300"]
Снимка: "Фактор"[/caption]
- Г-н Бакалов, как прекарвате дните си с вашия внук сега?
- Дъщеря ми и внука ми пристигнаха в България на 16 юни. Всички делнични дни, без изключение, бяха посветени на следствието - подаване и получаване на български
документи за внука ми, нотариуси и други административни изисквания. Сега се занимавам с него, водя го и го вземам от училище, помагам му в уроците.
- А как се справя в училище Георги? Дъщеря ви имаше опасения, че докато е бил при него Гери не е позволявал на сина си да говори на български. Трудно ли му е да се върне отново в училище тук?
- Близо шест седмици внукът ми не пожела да проговори на български. Затова започнахме всеки ден по два пъти да четем и да пишем на родния му език, за да свикне. Първоначалните ни намерения бяха да отидем да живеем в някое село или да се прибера с него в Германия, където ми е постоянното местожителство от 1970 г. насам. Преди отвличането бях уредил да започне да учи там от 5-ти клас по специална програма.
Но той поиска да се върне отново в ОУ „П.Р.Славейков” в Бургас и не отстъпи от това си желание. Отидох при директорката, която ми обясни, че за да му признаят учебната година в Нова Зеландия, трябва да бъде легализирано удостоверението му за завършено основна образование там, а това щеше да отнеме няколко месеца. На следващия ден Учителският съвет разреши Георги да завърши като частен ученик 3-ти клас, тъй като го отвлякоха няколко седмици преди края на учебната година. След това трябваше да се яви на изпити, за да продължи в 4-ти клас. Цяла седмица учихме нон стоп, а на следващата се явяваше всеки ден на изпити по два предмета. Важното е, че успя и от 17-ти септември той е ученик в 4-ти „б” клас при г-жа Николова. Много съвестно учи и вече е добър ученик. 
- Как се чувства дъщеря Ви Петра след всичко, което преживяхте с нея?
- Дъщеря ми най-после (в началото на ноември) получи добро назначение в Бирмингам, но трябваше да обещае, че ще си поднови немския паспорт, тъй като досега с българските си документи (вече почти 12 години) беше често подритвана. Аз единствен между роднините й съм българин, не защото нямах възможност да стана досега „германец”. Но смятам, че „всяка жаба трябва да си знае гьола”, моят „гьол” в пълния смисъл на думата е България!
- Когато Гошко се завърна в България, всички решихме, че сагата е приключила, оказва се обаче, че това не е съвсем така? 
- Основният проблем е, че не можем коректно да регламентираме отношенията между внука ми и биологичния му баща, преди да се произнесе българският съд. А искаме това да стане, за да е ясно какви са правата му и докъде се простират. Не сме искали една стотинка от него преди отвличането. При трите си посещения живееше при мен за моя сметка. Аз го открих през 2009 г., защото исках внука ми да познава баща си. Всички казват, че съм допуснал грешка тогава - може би са прави! 
