Бургаският държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“ отбеляза патронния си празник с отчет за ръст на студентите, нови научни проекти и амбиция да превърне града в център на високите технологии и персонализираната медицина. Ректорът проф. Магдалена Сотирова очерта конкретни резултати и предстоящи стъпки, които излизат извън рамките на традиционното висше образование и насочват университета към реална научно-изследователска и индустриална роля в региона.
Настоящата академична година започва с 6% увеличение на студентите. За първи път през 2025 г. прага на университета са прекрачили 1355 първокурсници от цяла България и още 20 държави от Европа, Азия, Африка и Северна Америка. Ръстът се отчита на фона на сериозна конкуренция между висшите училища и демографски спад, което според ръководството е резултат от целенасочена политика за модернизиране на базата и разширяване на партньорствата с бизнеса и общините.
Най-сериозният научен акцент е предстоящото изграждане на Геномен център и лаборатория по биоинформатика. Те ще бъдат първи по рода си в региона и ще функционират в рамките на Центъра за върхови постижения „УНИТе“ в кампуса на университета. Основната дейност ще бъде моделиране на ДНК, изследвания в персонализираната медицина и анализи с практическо приложение, включително течна биопсия и изследване на туморни маркери. С проекта Бургас реално влиза в картата на високотехнологичната биомедицинска наука в страната, като се очаква лабораториите да обслужват и външни научни и медицински структури.
Университетът продължава да развива и инженерните направления. Центърът за компетентност по мехатроника и чисти технологии вече работи по нови изследвания, свързани с интелигентни системи, роботика и автоматизация. Предвиждат се патенти и полезни модели, които да бъдат регистрирани на международно ниво. Ръководството отчита засилен интерес към инженерните специалности и пряка връзка с индустрията, която търси кадри именно в тези области.
Съвместната работа с Европейската космическа агенция (ESA) също се разширява. Проектът е насочен към използване на сателитни технологии за наблюдение на Земята, анализ на крайбрежните екосистеми и климатичната адаптация. Част от подготовката включва обучение на студенти и изследователи за работа със сателитни данни и екологични анализи с директно приложение за мониторинга на Черно море. Практическата насоченост на проекта е ключова – целта е подготовка на специалисти, които могат да работят с реални данни и да ги прилагат в управлението на природни ресурси и среда.
Материалната база на университета също се обновява. Част от корпусите вече са напълно реконструирани, а предстои модернизация на още девет лаборатории и две зали за химическите специалности. Инженерните направления разполагат с оборудване на европейско ниво, а във Факултета по обществени науки се планират нови пространства за практическо обучение. Първият випуск по медицина вече работи в бургаските лечебни заведения, което се отчита като реален показател за интеграцията на университета с местната здравна система.
Паралелно с инфраструктурата се обсъждат и нови учебни планове, свързани с изкуствения интелект и дигиталните технологии. Университетът вече въвежда дисциплини, които подготвят студентите за работа с AI, като акцентът е върху практическото използване на технологиите и етичната им рамка. Според ръководството висшето образование трябва да изпреварва технологичните тенденции, а не да ги догонва.
Ръководството на университета подчертава и ролята си в националната академична политика. Представителството в Управителния съвет на Асоциацията на държавните висши училища поставя акцент върху теми като финансиране на науката и достойно заплащане на учените. Позицията е ясна – без стабилна научна среда университетите се превръщат единствено в образователни центрове без реален принос към иновациите.
С новите проекти, научна инфраструктура и международни партньорства Бургаският държавен университет се позиционира като един от ключовите извънстолични научни центрове в страната. Комбинацията от геномни изследвания, инженерни разработки, космически технологии и медицина поставя амбициозна рамка – университетът да бъде не само образователна институция, а двигател на научно и технологично развитие в региона.
