„Не можем да го боядисаме“ – 35 години по-късно и сме в прахта
Автор: К П
Преди повече от три десетилетия Тодор Живков, с присъщата му ирония, изрече: „Построеното от нас няма да можете да го боядисате.“ Днес, в 2025 година, минавайки по пътя Твърдица – Димчево, човек разбира колко болезнено точни са били тези думи.
Път, който някога е бил стратегически и свързващ, днес прилича на военна зона. Не на активна бойна линия, а на изоставен фронт – забравен, износен, безнадеждно разбит. Асфалтът отдавна е само спомен. Това, което днес наричаме „пътна настилка“, представлява прах, сгур и случайно изсипани камъни. Козметични ремонти са правени през последните 40 години – буквално. Никога – основен ремонт. Никога – преасфалтиране. Само запълване с пясък и лъжи.
И в този абсурден контекст, слушаме ежедневно за стабилна икономика, за подготвеност за Еврозоната, за постижения и възход. Каква Еврозона? Каква стабилност? Нямаме 4 километра път! Четири километра, за които държавата няма воля, организация, а явно и средства. В една нормална държава това се оправя за седмица. В България – за 50 години не става. Какво говори това?
Говори, че държавата лъже. Лъжат ни в очите. Със студена усмивка, с празни фрази, със статистика и проценти. А реалността – реалността е в Твърдица, в Димчево, и много други села където хората си чупят колите, костите и нервите, докато се опитват просто да стигнат до работа или вкъщи.
Къде е АПИ? Къде са управляващите? Колко още ще търпим?
Това не е път. Това е плесница за всеки български гражданин. И ако днес не кажем „Стига!“, утре няма да има ни път, ни пари, ни държава. Ще има само телевизионни студиа с добре облечени хора, които обясняват как всичко е наред, докато вие сменяте амортисьори за трети път тази година.
Призовавам всички – не мълчете! Снимайте. Пишете. Изисквайте. Изпращайте жалби. Организирайте се. Вижда се, че ако ние не се вдигнем, те няма да да направят нищо.
България не е столицата. България е всяко село, всяка махала, всеки разбит път, където още живеят хора. И те имат право на достоен живот.
