Родени:
Мелетий Велешки (1868 – 1924) - български духовник
Сава Киров (1893 - ?) - български дипломат
Иван Михайлов (1897 – 1982) - български генерал
Дечко Узунов (1899 – 1986) - български художник
Никола Дончев (1900 – 1978) - български политик
Жана Николова-Гълъбова (1908 – 2009) - български учен
Факира Мити (1910 – 1989) - български илюзионист
Иван Дуридано (1920 – 2005) - български лингвист
Юлия Огнянова (1923) - български режисьор
Иван Шулев (1925) - български актьор
Кирил Боянов (1935) - български учен
Виктор Михайлов (1944) - български политик
Христо Карастоянов (1950) - български писател
Милко Ковачев (1957) - български политик
Михаил Юмерски (1971) - български футболист
Валери Йорданов (1974) - български актьор
Нели Ифандиева (1975) - българска телевизионна водеща
Милен Добрев (1980) - български щангист
[caption id="attachment_64414" align="alignleft" width="300"]
снимка: monitor[/caption]
Милен Добрев е български състезател по вдигане на тежести.
Роден е на 28 февруари 1980 г. в град Пловдив. Детството му преминава в село Житница, Пловдивско.
Тренира вдигане на тежести в клуб „Марица-Олимп“ при треньора Кръстю Милев. Първия му успех е през 1996 г. на европейското първенство за юноши в Бургас, където печели бронзов медал в категория до 70 килограма.
От 2001 г. заема трайно място в елита на световните щанги с шампионската титла от игрите на добра воля в Брисбейн. Световен шампион в средна категория на първенството във Ванкувър (2003). Европейски шампион (2003 и 2004). Световен шампион от първенството в Киев (2004).
Печели златен медал от олимпиадата в Атина през 2004 в категория до 94 кг.
Общо спечелва четири златни, два сребърни и два бронзови медала от големи първенства. След 17 години в щангите слага край на кариерата си след серия от тежки контузии в навечерието на олимпиадата в Пекин (2008).
Милен Добрев е последният българин с олимпийска титла по вдигане на тежести. Днес живее в с. Житница.
Починали:
Атанас Узунов (1857 – 1887) - български военен деец
Димитър Филов (1846 – 1887) - български офицер
Вангел Попхристов (? – 1907) - български революционер
Доно Брещенски (? – 1907) - български революционер
Митре Влаха (1873 – 1907) - български революционер
Георги Чолаков (1911 – 1944) - деец на БРП
Степан Юринич (1855 – 1947) - български зоолог
[caption id="attachment_64415" align="alignleft" width="193"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Димо Янков (1875 – 1965) - български революционер
Димо Янков Василев с псевдоними Дружелюбов и Кьосе даие български учител и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.
Янков е роден на 14 февруари 1875 година в град Малко Търново, Османската империя, днес в България. Завършва IV клас на Одринската гимназия „Д-р Петър Берон“ в 1892 година и след това учи две години в турското училище „Адие” отново в Одрин. В периода 1894 – 1896 година работи като учител в Малко Търново. По-късно се занимава с търговия. Касиер е и председател на околийския революционен комитет на ВМОРО в Малко Търново от есента на 1900 до май 1903 година, когато излиза в нелегалност. Янков е делегат на конгреса на Петрова нива. През Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година е четник при Стамат Икономов. След въстанието в 1904 година е делегат на Варненския конгрес на Одринския революционен окръг. Димо Янков е представител на Задграничното представителство на организацията в Бургас от 1904 до 1908 година. След това от 1909 до 1913 година е учител по турски език в българската гимназия „Д-р Петър Берон” в Одрин. От 1915 до 1919 година е кмет на Малко Търново. От 1922 до 1934 година е ревизор и домакин на стоковата борса в Бургас. Дългогодишен председател на Съюза на тракийските дружества в Бургаско. В 1938 - 1939 година е народен представител в 24 Обикновено Народно събрание.
Умира на 22 февруари 1965 година в София.
Веса Паспалеева (1900 – 1980) - детска поетеса
Петър Динеков (1910 – 1992) - български учен
Петре Богданов (1913 – 1998) - български оперен певец
Събития:
1887 г. — Екзекутирани са участниците в Офицерския бунт в България.
1897 г. — Държавата въвежда задължителен депозит от всички печатни произведения в народните библиотеки в София и Пловдив.
1899 г. — Статутът на българското дипломатическо представителство в Белград е изравнен с този на независимите държави.
1901 г. — Открито е 11-то Обикновено Народно събрание.
1928 г. — Със спектакъла Копелия се поставя началото на българския балет.
1943 г. — Холокостът и България: България сключва договор с Германия за поетапна депортация на българските евреи в концентрационни лагери.
1945 г. — Вселенската патриаршия в Цариград отменя схизмата против Българската православна църква и провъзгласява автокефалността и?.
1952 г. — Тържествено е открит на гранитен постамент бронзов паметник на Александър Пушкин в естествен ръст, изработен от Петко Задгорски, в Морската градина на Бургас.
1974 г. — Състои се премиерата на българския игрален филм "Баща ми бояджията".
1980 г. — Стартира телевизионното предаване "Минута е много".
1991 г. — Народно събрание приема Закон за аграрна реформа — връщане на земята на бившите и? собственици.
1993 г. — Българският хелзинкски комитет е приет за член на Международната хелзинкска федерация по правата на човека.
1997 г. — Учредена е политическата формация Българска евролевица.
1999 г. — Подписана е българо-македонска декларация за уреждане на езиковия спор между двете държави.
Спогодбата става между премиерите Иван Костов и Любчо Георгиевски.
С тази стъпка Македония и България записват червени точки пред ЕС и НАТО, тъй като едно от важните условия за присъединяването към тези институции са добрите отношения със съседите.
Източници: bg.wikipedia; events.
снимка: monitor[/caption]
Милен Добрев е български състезател по вдигане на тежести.
Роден е на 28 февруари 1980 г. в град Пловдив. Детството му преминава в село Житница, Пловдивско.
Тренира вдигане на тежести в клуб „Марица-Олимп“ при треньора Кръстю Милев. Първия му успех е през 1996 г. на европейското първенство за юноши в Бургас, където печели бронзов медал в категория до 70 килограма.
От 2001 г. заема трайно място в елита на световните щанги с шампионската титла от игрите на добра воля в Брисбейн. Световен шампион в средна категория на първенството във Ванкувър (2003). Европейски шампион (2003 и 2004). Световен шампион от първенството в Киев (2004).
Печели златен медал от олимпиадата в Атина през 2004 в категория до 94 кг.
Общо спечелва четири златни, два сребърни и два бронзови медала от големи първенства. След 17 години в щангите слага край на кариерата си след серия от тежки контузии в навечерието на олимпиадата в Пекин (2008).
Милен Добрев е последният българин с олимпийска титла по вдигане на тежести. Днес живее в с. Житница.
Починали:
Атанас Узунов (1857 – 1887) - български военен деец
Димитър Филов (1846 – 1887) - български офицер
Вангел Попхристов (? – 1907) - български революционер
Доно Брещенски (? – 1907) - български революционер
Митре Влаха (1873 – 1907) - български революционер
Георги Чолаков (1911 – 1944) - деец на БРП
Степан Юринич (1855 – 1947) - български зоолог
[caption id="attachment_64415" align="alignleft" width="193"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Димо Янков (1875 – 1965) - български революционер
Димо Янков Василев с псевдоними Дружелюбов и Кьосе даие български учител и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.
Янков е роден на 14 февруари 1875 година в град Малко Търново, Османската империя, днес в България. Завършва IV клас на Одринската гимназия „Д-р Петър Берон“ в 1892 година и след това учи две години в турското училище „Адие” отново в Одрин. В периода 1894 – 1896 година работи като учител в Малко Търново. По-късно се занимава с търговия. Касиер е и председател на околийския революционен комитет на ВМОРО в Малко Търново от есента на 1900 до май 1903 година, когато излиза в нелегалност. Янков е делегат на конгреса на Петрова нива. През Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година е четник при Стамат Икономов. След въстанието в 1904 година е делегат на Варненския конгрес на Одринския революционен окръг. Димо Янков е представител на Задграничното представителство на организацията в Бургас от 1904 до 1908 година. След това от 1909 до 1913 година е учител по турски език в българската гимназия „Д-р Петър Берон” в Одрин. От 1915 до 1919 година е кмет на Малко Търново. От 1922 до 1934 година е ревизор и домакин на стоковата борса в Бургас. Дългогодишен председател на Съюза на тракийските дружества в Бургаско. В 1938 - 1939 година е народен представител в 24 Обикновено Народно събрание.
Умира на 22 февруари 1965 година в София.
Веса Паспалеева (1900 – 1980) - детска поетеса
Петър Динеков (1910 – 1992) - български учен
Петре Богданов (1913 – 1998) - български оперен певец
Събития:
1887 г. — Екзекутирани са участниците в Офицерския бунт в България.
1897 г. — Държавата въвежда задължителен депозит от всички печатни произведения в народните библиотеки в София и Пловдив.
1899 г. — Статутът на българското дипломатическо представителство в Белград е изравнен с този на независимите държави.
1901 г. — Открито е 11-то Обикновено Народно събрание.
1928 г. — Със спектакъла Копелия се поставя началото на българския балет.
1943 г. — Холокостът и България: България сключва договор с Германия за поетапна депортация на българските евреи в концентрационни лагери.
1945 г. — Вселенската патриаршия в Цариград отменя схизмата против Българската православна църква и провъзгласява автокефалността и?.
1952 г. — Тържествено е открит на гранитен постамент бронзов паметник на Александър Пушкин в естествен ръст, изработен от Петко Задгорски, в Морската градина на Бургас.
1974 г. — Състои се премиерата на българския игрален филм "Баща ми бояджията".
1980 г. — Стартира телевизионното предаване "Минута е много".
1991 г. — Народно събрание приема Закон за аграрна реформа — връщане на земята на бившите и? собственици.
1993 г. — Българският хелзинкски комитет е приет за член на Международната хелзинкска федерация по правата на човека.
1997 г. — Учредена е политическата формация Българска евролевица.
1999 г. — Подписана е българо-македонска декларация за уреждане на езиковия спор между двете държави.
Спогодбата става между премиерите Иван Костов и Любчо Георгиевски.
С тази стъпка Македония и България записват червени точки пред ЕС и НАТО, тъй като едно от важните условия за присъединяването към тези институции са добрите отношения със съседите.
Източници: bg.wikipedia; events.
