Родени:
Жеко Спиридонов (1867 – 1945) - български скулптор
Тодор Георгиев (1882 - ?) - български военен деец
Методи Алексиев (1887 – 1924) - български революционер
Тодор Радев (1887 – 1957) - български военен деец и политик
Димитър Сагаев (1915 – 2003) - български композитор
Христо Асърджиев (1924 – 2003) - български журналист
Златина Тодева (1926 – 2007) - българска актриса
Димитър Хаджийски (1935) - български актьор
Мехмед Дикме (1966) - български политик
Димитър Попов (1970) - български футболист
[caption id="attachment_64955" align="alignleft" width="300"]

снимка: monitor[/caption]
Атанас Пенев (1971) - български рок музикант (Б.Т.Р.)
Роден на 27 февруари 1971 г.
Атанас Пенев (Наско) е български рок музикант. Вокалист на рокгрупа Б.Т.Р.
Бил е хорист в Представителния Ансамбъл на Строителни войски. Пял е със "Сателит" и с група "Бард", които основават студио "Графити".
От 1993 г. е вокалист в Б.Т.Р. Първият албум на Б.Т.Р. с вокал Наско носи името "Feel the Life" и е брилянтен хеви-метъл, издържан в класическия стил на хеви-звученето. Сред хитовете на Б.Т.Р. са: "Елмаз и стъкло", "Цвете от Луната", "Надежда", "Нощни влакове", "Easy Livin' ", "July morning", "Free me". Групата изнася над 500 концерта.
За песента "Цвете от Луната" Б.Т.Р. печели първа награда на фестивала "Ардас" в Гърция и на фестивала "Рок-експлозия" в Бургас.
Групата е отличена с награда на престижния фестивал "Golden Stag" - Румъния.
Починали:
Венета Ботева (? – 1919) - съпруга на Христо Ботев
Петър Петров (1919 – 2003) - български изобретател
Петър Димитров Петров (1919–2003) е български инженер, американски изобретател.
Роден е в село Брестовица на 21 октомври 1919 г. Много малко се знае за ранния етап от живота му. Баща му Димитър Петров е бил свещеник. Майка му се е казвала Василия.
Записва се във Френския чуждестранен легион през 1939 г. Заловен е от германските войски, защитавайки Линията „Мажино“ през 1940 г. Изпратен е в германски военнопленнически лагер в Полша. През март 1941 г. се връща в България и служи в българската армия. Бил е гвардеец на Борис III. Участвал е в почетната охрана при погребението на турския президент Кемал Ататюрк.
През 1944 г. се премества в Германия, за да следва инженерство в Мюнхенския университет. Вече в чужбина, той е обявен за враг на комунистическия режим в България, получава задочна смъртна присъда, която по-късно е отменена.
Дипломира се в Дармщатския и Щутгартския университети с магистърска степен по електрическо, машинно и строително инженерство. Успоредно с това се занимава със своята страст - корабна архитектура, като помага в проектирането и строежа на над 60 съда през 1947 г.
Прави опит да напусне Германия. След неуспешен опит да достигне Южна Африка е заловен от британския флот и е изпратен обратно в Германия. По онова време се жени за Хелен Филипс - негова съпруга за 52 год., от която има 3 сина.
През 1951 г. заминава за Торонто. Там участва в проекти за изграждането на американските военно-въздушни бази при Гуус Бей, Лабрадор и при Туле, Гренландия.
През 1956 г. отива в Индокитай, където е ангажиран в строежите на мостове и електрически централи. По-късно, на собственоръчно проектиран катамаран, се отправя към гр. Мелбърн в щата Флорида, САЩ.
Взима участие в космическите проекти, финансирани от предшественика на „Харис Корпорейшън“. Помага за разработката на първия метеорологичен „Нимбус“ и първия комуникационен спътник „Телстар“, организира звено от компанията за работа с полупроводници.
През 1963 г. се премества в Хънтсвил. Тогава е извикан от Вернер фон Браун, за участие в проекта на нова ракета към Сатурн, за програмата „Аполо“ на НАСА, финансирана от „Боинг“ и „Нортроп“.
През 1968 г. основава „Кеър Електрикс“. Използва познанията си от технологичните проекти на НАСА за разработката на първия в света безжичен сърдечен монитор. Година по-късно изобретява и първия цифров ръчен часовник, наречен „Пулсар“. Моделът се е продавал по онова време за сумата от 2100 щатски долара, а един от първите все още е на изложение в Смитсоновия институт.
През 1975 г. Петров заедно със сина си основава „Ей Ди Ес Инваярънментъл Сървисес“, производител на компютъризирана апаратура за измерване на замърсявания. Проектът за такава апаратура е бил продиктуван от необходимостта от множество измервания на нивата на различни замърсители във водоемите на големите градове - процес, отнемал много дни и човешки ресурси. Компанията е основана в гаража на Петър Петров с първоначална инвестиция от семейни спестявания 13 000 щатски долара, но по-късно се превръща в гигант с 50 млн. щатски долара годишен доход.
Следвайки своите интереси в корабоплаването, той модернизира лодката-катамаран „Джемини II“. Тази лодка е послужила за основа на успешен световен рекорд за бързина във вода - Лий Тейлър - езерото Гюнтерсвил 1967 г.
Умира в Хънтсвил, Алабама на 27 февруари 2003 г.
Считан е за един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на XX век. Сред изобретенията му са първият дигитален ръчен часовник, първата компютъризирана система за измерване на замърсявания, телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни сателити, първият в света безжичен сърдечен монитор, както и множество други апарати и авторски методи.
Той е носител на многобройни признания и награди. Морският нос Петров на остров Брабант в Антарктика е наименуван в чест на Петър Петров.
Събития:
[caption id="attachment_64954" align="alignleft" width="200"]

Първата сграда на Българската екзархия
снимка: znam[/caption]
1870 г. — Със султански ферман е учредена Българската екзархия, възприета от властта за официален представител на българския народ в Османската империя.
Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква. Просъществувала до 1953 г.
До освобождението на България от османско иго Българската Екзархия обхваща следните епархии: Търновска, Доростоло-Червенска (Русенска), Варненско-Преславска (без Варна и 12 селища, разположени между Варна и Кюстенджа), Пловдивска (от Пловдив само махалата "Св. Богородица" и без Станимашката каза и някои села и манастири), Софийска, Видинска, Нишка, Кюстендилска, Самоковска, Велешка, Врачанска, Ловчанска, Сливенска, Охридска, Скопска, Нишавска (Пиротска).
1897 г. — В Русе се състои първата кинопрожекция у нас, наблюдавана от 200 зрители.
1907 г. — След убийството на Димитър Петков е съставен нов кабинет на Народнолибералната партия начело с Димитър Станчов.
1921 г. — В София пристига Междусъюзническата контролна комисия в състав: граф Шеризе от Франция, Колвин от Великобритания и принц Боргезе от Италия. За български комисар към комисията е назначен Райко Даскалов с помощници Михаил Савов, Никола Стоянов и Крум Попов.
1934 г. — Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев, съдени в Лайпцигския процес, са освободени от затвора Моабит.
1936 г. — Под натиска на властите съюзът "Добруджа" се саморазпуска, но местните дружества продължават да съществуват и Софийското дружество поема ръководните функции от май същата година.
1945 г. — В България със закон е въведена Правописна реформа.
1946 г. — Открит е университетът „Кирил Славянобългарски“ във Варна.
1969 г. — Подписано е споразумение между правителствата на България, СССР, ГДР, Полша, Румъния, Монголия, Унгария и Чехословакия за създаване на Международен център за научна и техническа информация.
1981 г. — Завършва 10-дневното посещение на председателя на Комитета за култура Людмила Живкова в Индия.
1982 г. — Завършва тридневното официално посещение в България на държавния глава на Турция - генерал Кенан Еврен.
2000 г. — Завършва Единадесетата конференция на СДС.
2000 г. — Завършва Шестнадесетият конгрес на Демократическата партия, който трябва да избере нов лидер след смъртта на Стефан Савов. Председател става Александър Праматарски.
2001 г. — НИС на СДС взема решение да изключи от СДС бившия главен секретар Христо Бисеров и члена на НИС Йордан Цонев за нарушаване на три члена на устава.
Източници: bg.wikipedia; events.