На днешния ден… Роден е Емил Димитров. И още от 23.12 (видео)

Родени: Христо Недялков (1864 – 1943) - български генерал Иван Гарванов (1869 – 1907) - български революционер Владимир Бочуков (1877 - ?) - български революционер Спиридон Казанджиев (1882 – 1951) - български психолог Стоян Омарчевски (1885 – 1941) - български политик Райко Дамянов (1903 – 1986) - български политик Любен Зидаров (1923) - български художник Емил Димитров (1940 – 2005) - български певец Роден на 23 декември 1940 г. в Плевен. Емил Димитров е популярен български естраден певец и композитор. Дебютира през 1960 г. и става популярен изпълнител още през 60-те г. През 1970 г. излиза един от най-големите му хитове - "Моя страна", който по-късно става песен на столетието. Изнася концерти в почти всички европейски страни. Най-големи успехи има в СССР и Франция. В репертоара си има над 400 композиции, 280 от които авторски. Сред тях са "Арлекино" (дала старт на кариерата на Алла Пугачова), "Джулия", "Ако си дал", "Сбогом, Мария", "Ела в София", "Песен за моята майка", "Моряшко сбогом", "Нашият сигнал". Издал е 30 албума; 55 милиона копия са продадени само в Русия. Починал на 30 март 2005 г. Никола Радев (1940) - български писател Пепа Николова (1946 – 2006) - българска актриса Иван Костов (1949) - министър-председател на България Владимир Шомов (1954) - български режисьор, художник и аниматор Илко Димитров (1955) - български поет Лидия Шулева (1956) - български политик   Починали: Наум Преславски (ок. 830 – 910) - български книжовник Свети Наум Преславски (или Наум Охридски) е средновековен учен, книжовник и светец. Православната църква го тачи и като един от светите Седмочисленици. Сведенията за живота му преди пристигането в България са оскъдни. Има предположения, че е българин от Мизия. Според житието на Кирил и Методий от Климент Охридски, Наум участва в тяхната мисия във Великоморавия, а през 868 г. е ръкоположен в Рим. През 886 г. Наум е изгонен от Великоморавия, след като прекарва известно време в затвора, заради своята съпротива срещу влиянието на германския клир. Той пристига в България, заедно с Климент Охридски, Сава, Ангеларий и може би Горазд. Наум е сред основоположниците на Преславската книжовна школа (първоначално в Плиска), където работи между 886 г. и 893 г. След като Климент Охридски е назначен за епископ на Дрембица през 893 г., Наум продължава работата му в Охридската книжовна школа. През този период той основава манастир на Охридското езеро, който по-късно носи името му. Стойко Ботушанов (1841 – 1977) - български революционер Георги Горанов (1882 – 1905) - български композитор Александър Китанов (1881 – 1906) - български революционер Георги Думчев (1881 – 1906) - български революционер Даме Груев (1871 – 1906) - български революционер Тота Венкова (1855 – 1921) - българска лекарка Петър Чаулев (1882 – 1924) - български революционер Александър Кипров (1881 – 1931) - български революционер Ной Ноев (1864 – 1936) - български офицер Христо Бурмов (1869 – 1936) - български военен деец Цвятко Бобошевски (1884 – 1952) - български политик Никола Попов (1899 – 1963) - български актьор Иван Обретенов (1924 – 1988) - български актьор Милко Гайдарски (1946 – 1989) - български футболист Владимир Дивизиев (1923 – 1993) - български учен   Събития: 1880 г. — В България е приет първият избирателен закон. 1913 г. — Създадено е правителство на Либералната коалиция начело с Васил Радославов. Васил Христов Радославов е български политик и държавник. Най-младият министър-председател в историята на България. Оглавявал Либералната партия от 1887 до 1918 г. Два пъти е министър-председател на България: (1886-1887); (1913-1918). Роден на 27 юли 1854 г. в Ловеч. Следвал Право във Виена и завършил в Хайделберг. Бил е адвокат; министър на правосъдието във второто правителство на Петко Каравелов; редовен член на Българското книжовно дружество (днес БАН); народен представител във: II-ро, IV-то, VIII-мо, X-то, XV-то, XVI-то и XVIII-то ОНС; в III-то и V-то ВНС. Представител на националистическото крило на Либералната партия, той влиза в конфликт с премиера Каравелов и напуска кабинета (1886). След преврата (1886) и абдикацията на княз Александър I, оглавява правителството и става най-младият министър-председател в историята на България. След избора на княз Фердинанд I, крилото на Радославов, което приема името Либерална партия (наричана Радославистка) е основната легална опозиция на правителството на Стефан Стамболов (1887-1894). След падането на Стамболов (1894), Либералната партия участва за кратко в правителството на К. Стоилов. Министър на вътрешните работи в двете либерални правителства на Димитър Греков и Тодор Иванчов (1899-1900). След поражението на България в Междусъюзническата война (1913), оглавява коалиционно правителство на Либералната, Народнолибералната и Младолибералната партии, което остава на власт до 1918 г. и управлява страната по време на Първата световна война. През 1923 г. е осъден на доживотен затвор за политиката си по време на Първата св. война. Амнистиран през 1929 г. Умира в Берлин на 21 октомври 1929 г. 1933 г. — Приключва Лайпцигския процес (в който един от обвиняемите е Георги Димитров), който признава за виновен и осъжда на смърт за подпалването на Райхстага Маринус ван дер Любе. 1947 г. — Министерски съвет на България приема Закон за национализация на частни индустриални и минни предприятия и нарежда незабавното му изпълнение. 2005 г. — По искане на правителството на Великобритания в радио БиБиСи престават да съществуват 7 секции, в т.ч. българската.