Родени:
Михаил Маджаров (1854 – 1944) - български политик
Димитър Добрев (1868 – 1944) - български офицер
Георги Шкорнов (1873 – 1935) - български революционер
Кръстьо Асенов (1877 – 1903) - български революционер
Иван Ангов (1882 – 1937) - български революционер
Мистер Сенко (1905 – 1987) - български илюзионист
Борис Гюдеров (1927 – 2001) - български волейболист
Иван Абаджиев (1932) - български треньор по вдигане на тежести
Димитър Боснов (1933) -български футболист
Костадин Гугов (1935 – 2004) - български певец
Меглена Плугчиева (1956) - български политик
[caption id="attachment_63288" align="alignleft" width="300"]
снимка: gong[/caption]
Борислав Михайлов (1963) - български футболист
Роден на 12 февруари 1963 г. в София.
Борислав Михайлов е бивш български футболист (вратар).
Президент на Българския футболен съюз.
Започва като нападател в школата на ФК "Левски" - София. Впоследствие избира поста вратар и на него постига най-големите си футболни успехи.
За "Левски" е изиграл 188 мача.
Играл е за турските "Беленензеш" и "Мюлуз", за английския "Рединг" и за ФК "Цюрих".
В националния отбор има 102 двубоя, от които 60 като капитан.
Футболист № 1 на България за 1986 г.
Трикратен шампион на България: 1984, 1985 и 1988 г.
Носител на Купата на България: 1982, 1984 и 1986 г.
Участва на СП в: Мексико /1986, САЩ /1994 (четвърто място) и Франция /1998; ЕП в Англия /1996.
Бил е заместник-председател на Агенцията за младежта и спорта;
първи вицепрезидент на БФС.
Член на Футболната комисия на ФИФА и на комисията за национални отбори на УЕФА.
Георги Стоянов (1966) - български актьор
Георги Божилов (1987) - български футболист
Починали:
Вълчо Иванов (1880 – 1925) - деец на БКП
Атанас Илиев (1852 – 1927) - български просветен деец
Панарет Брегалнишки (1878 – 1944) - български духовник
[caption id="attachment_63287" align="alignleft" width="300"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Александър Теодоров-Балан (1859 – 1959) - български езиковед и литературен историк
Акад. Александър Стоянов Теодоров-Балан (27 октомври 1859 - 12 февруари 1959) е български езиковед, литературен историк и библиограф, академик на БАН.
Балан е роден в село Кубей, Бесарабия, днес в Украйна, в семейството на българи преселници, които първоначално живеят в Болград, а по-късно - и в Кубей. Брат е на генерал Георги Тодоров. Завършва Болградската гимназия.
Балан следва последователно в Прага и Лайпциг, завършва славянска филология в Прага с докторат за труда "За звука ь в новобългарския език". През 1884 г. се установява в София и 4 години работи в Министерството на народното просвещение. След това става преподавател по славянска етнография, диалектология и история на българския език във Висшето педагогическо училище (днешния Софийски университет "Св. Климент Охридски"). От 1893 г. е професор и ръководител на катедрата по българска и славянска литература и катедрата по българска литература. Балан дава отговор на тезата публикувана в книгата на Кръсте Мисирков от 1903 г. „За македонските работи”. Опирайки се на диалектичната карта на проф. Цонев и на своите лингвистични изследвания акад. Балан представя неопровержими доказаталства за българския характер на населението в Македония, като подлага на унищожителна критика тезите на Мисирков.
Проф. Балан е първият ректор на университета, избран на 29 януари 1889 г. и няколко пъти след това е избиран на същия пост (1896–1897, 1902–1903), а също така и за декан на Историко-филологическия факултет (1899–1900, 1904–1905).
В края на 19 век и началото на 20 век Балан е главен деловодител и деловодител на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). От 1939 г. е почетен доктор на Софийски университет и действителен член на БАН.
От 1907 г. до 1910 г. е главен секретар на Българската екзархия.
Александър Теодоров-Балан е един от създателите на българското туристическо движение, дългогодишен председател на Българското туристическо дружество и редактор на сп. "Български турист".
Личният живот на Александър Балан често е драматичен. Академикът изповядва умереност във всичко, освен в любовта към родината. Неслучайно, когато завистливи колеги го принуждават да напусне Висшето училище, а на съпругата му - французойката Юлия Гресо, отнемат учителското място, Балан не търси помощ от свои влиятелни познати.
Велик майстор във Великата българска масонска ложа, той лекува с малката си заплата болната си от туберкулоза жена, а след това погребва и трите си дъщери от общо седем деца. Изплаща към банките заемите, които прави, за да си построи малък дом на днешната улица "Христо Георгиев" 4 в София. Каквото и да се случи, денят му е строго разпределен. Балан не обича компаниите, а приятелите Елин Пелин, и др., го виждат само за малко на университетски празници.
Синовете му - Милко, Владимир и Станислав, имат тежка, но достойна съдба. Милко е професор по рентгенология и анатомия. Владимир Балан е летец и авиоинженер, директор на "Луфтханза" за България. По време на Втората световна война е мобилизиран в Скопие, а след 9 септември 1944 г. изчезва завинаги. Балан понася мъжки загубата на петото си дете. Когато се четат присъдите на I състав на Народния съд, ученият чува по радиото и името на сина си Станислав, който е бил секретар на цар Борис III. Присъдата е "доживотен строг тъмничен затвор" /цитат/. За първи път големият ни езиковед се обръща за помощ към Георги Димитров. Така Станислав е спасен. Той остава до смъртта на академика негов секретар и успява да подготви многотомните му трудове за печат.
Александър Балан доживява почти 100-годишна възраст и умира на 12 февруари 1959 г. в София.
Научното наследство на акад. Балан се определя на 866 заглавия на книги, студии, статии и бележки, от които 310 са посветени на българския език. Негов принос в съвременния български език са думите: влак, възглед, дейност, заплаха, излет, летовище, общувам, поява, предимство, становище, съвпадеж, творба, украса, усет и много други.
Основно място в научните му занимания заемат изследванията, посветени на граматическия строеж на българския език, особеностите на българската звукова система, борбата с чуждиците, обогатяването на езика с народни думи. Публикува изследвания и в областта на литературната история.
Недялко Атанасов (1881 – 1960) - български политик
Асен Дацев (1911 – 1994) - български физик
Събития:
[caption id="attachment_63284" align="alignleft" width="226"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
1872 г. — Избран първият български екзарх Иларион Ловчански, неодобрен от Високата порта.
Иларион Ловчански (светско име Иван Иванов; 1800, Елена, Османска империя - 2 февруари 1884, Кюстендил, България) е български духовник, Ловчански митрополит, избран за пръв Български екзарх. Кюстендилски митрополит (1873-1884).
Иларион Ловчански / светско име Иван Иванов / е роден през 1800 г. в Елена / махала Горни Чукани /. Напуска родния си град рано и постъпва монах в Къпиновския манастир. Учи само в килийното училище на манастира . През целия си живот се стреми към повече знания.
Иларион Ловчански е митрополит на Ловчанска епархия от 1852 до 1872. Ръкоположен и изпратен там е от търновския митрополит Неофит Византиос, поради желанието на ловчанци да имат за епископ българин. Грижи се е за българските училища в епископията си, търси учители за новите класове, преустроява църквата „Света Неделя“, раздава на бедните. Горделивостта му дразни турците. В конака отива възседнал разкошно оседлана бяла арабска кобила, водена от сеизина. Пътува из епархията , придружен от голяма свита: дякон, гавазин, сеизин, готвач и племенника си Иванчо / негов секретар, касиер и съветник /. Критикуван е и като нерешителен и фанариот , особено заради това, че дава заеми с висока лихва и взема големи глоби и такси. Ловчанските първенци забраняват на свещениците да го споменават в службите и искат да напусне митрополитския дом .Едва след помирение с посредничество на Ловчанския каймакам и писмо на ловчанските първенци до Иларион Макариополски в Цариград през 1860 г. e признат за свещеноначалник на Българската църква. Но не пътува повече из епархията . На 31 януари 1860 г. служи на български език във Видин събитие отразено от вестник „България”.
През 1871 г. заминава за Цариград . Оставя за митрополитски наместник в Ловеч дякон Паисий, а след убийството му свещеноиконом Кръстьо Никифоров / поп Кръстьо /. Като най - възрастен митрополит е избран за председател на Първия църковно-народен събор / 1871 /. Наричан е "дядо Ловчу" . През януари 1872 г. Цариградският патриарх, който не признава българската църква, го лишава от духовен сан. Настоява пред Високата порта да бъде отстранен от Цариград, заедно с двамата български владици Панарет Пловдивски и Иларион Макариополски. На 21 януари 1872 г. тримата са били заточени в Измир, Мала Азия . На 30 януари са освободени под натиска на цариградските българи, водени от Петко Р. Славейков.
На 12 февруари 1872 г. синодът на Българската екзархия избира Иларион Ловчански за български екзарх. Обвинен е в размирност на Ловчанска епархия във връзка с дейността на Вътрешната революционна организация / ВРО / и Васил Левски . Подава оставката си след пет дена под натиска на Високата порта ( повод - стар и недочуващ ). На извънредно заседание на 16 февруари 1872 г. синодът избира за екзарх Видинския митрополит Антим I, който е утвърден от султана.
През 1873 е избран от Синода за екзархийски митрополит на Кюстендил. Участва като народен представител в Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция. Умира в Кюстендил на 2 февруари 1884 г. и е погребан е в митрополитската църква „Успение Богородично“. На камбанарията на църквата, на 21 май 2005 г. е открита негова паметна плоча. Улица в Кюстендил и Ловеч е наименувана Иларион Ловчански.
1990 г. — Излиза първият брой на вестник „Демокрация“.
1991 г. — Създадена е националната служба „Борба с организираната престъпност“.
1997 г. — Президентът Петър Стоянов назначава служебно правителство с министър-председател Стефан Софиянски.
Източници: bg.wikipedia; events.
снимка: gong[/caption]
Борислав Михайлов (1963) - български футболист
Роден на 12 февруари 1963 г. в София.
Борислав Михайлов е бивш български футболист (вратар).
Президент на Българския футболен съюз.
Започва като нападател в школата на ФК "Левски" - София. Впоследствие избира поста вратар и на него постига най-големите си футболни успехи.
За "Левски" е изиграл 188 мача.
Играл е за турските "Беленензеш" и "Мюлуз", за английския "Рединг" и за ФК "Цюрих".
В националния отбор има 102 двубоя, от които 60 като капитан.
Футболист № 1 на България за 1986 г.
Трикратен шампион на България: 1984, 1985 и 1988 г.
Носител на Купата на България: 1982, 1984 и 1986 г.
Участва на СП в: Мексико /1986, САЩ /1994 (четвърто място) и Франция /1998; ЕП в Англия /1996.
Бил е заместник-председател на Агенцията за младежта и спорта;
първи вицепрезидент на БФС.
Член на Футболната комисия на ФИФА и на комисията за национални отбори на УЕФА.
Георги Стоянов (1966) - български актьор
Георги Божилов (1987) - български футболист
Починали:
Вълчо Иванов (1880 – 1925) - деец на БКП
Атанас Илиев (1852 – 1927) - български просветен деец
Панарет Брегалнишки (1878 – 1944) - български духовник
[caption id="attachment_63287" align="alignleft" width="300"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Александър Теодоров-Балан (1859 – 1959) - български езиковед и литературен историк
Акад. Александър Стоянов Теодоров-Балан (27 октомври 1859 - 12 февруари 1959) е български езиковед, литературен историк и библиограф, академик на БАН.
Балан е роден в село Кубей, Бесарабия, днес в Украйна, в семейството на българи преселници, които първоначално живеят в Болград, а по-късно - и в Кубей. Брат е на генерал Георги Тодоров. Завършва Болградската гимназия.
Балан следва последователно в Прага и Лайпциг, завършва славянска филология в Прага с докторат за труда "За звука ь в новобългарския език". През 1884 г. се установява в София и 4 години работи в Министерството на народното просвещение. След това става преподавател по славянска етнография, диалектология и история на българския език във Висшето педагогическо училище (днешния Софийски университет "Св. Климент Охридски"). От 1893 г. е професор и ръководител на катедрата по българска и славянска литература и катедрата по българска литература. Балан дава отговор на тезата публикувана в книгата на Кръсте Мисирков от 1903 г. „За македонските работи”. Опирайки се на диалектичната карта на проф. Цонев и на своите лингвистични изследвания акад. Балан представя неопровержими доказаталства за българския характер на населението в Македония, като подлага на унищожителна критика тезите на Мисирков.
Проф. Балан е първият ректор на университета, избран на 29 януари 1889 г. и няколко пъти след това е избиран на същия пост (1896–1897, 1902–1903), а също така и за декан на Историко-филологическия факултет (1899–1900, 1904–1905).
В края на 19 век и началото на 20 век Балан е главен деловодител и деловодител на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). От 1939 г. е почетен доктор на Софийски университет и действителен член на БАН.
От 1907 г. до 1910 г. е главен секретар на Българската екзархия.
Александър Теодоров-Балан е един от създателите на българското туристическо движение, дългогодишен председател на Българското туристическо дружество и редактор на сп. "Български турист".
Личният живот на Александър Балан често е драматичен. Академикът изповядва умереност във всичко, освен в любовта към родината. Неслучайно, когато завистливи колеги го принуждават да напусне Висшето училище, а на съпругата му - французойката Юлия Гресо, отнемат учителското място, Балан не търси помощ от свои влиятелни познати.
Велик майстор във Великата българска масонска ложа, той лекува с малката си заплата болната си от туберкулоза жена, а след това погребва и трите си дъщери от общо седем деца. Изплаща към банките заемите, които прави, за да си построи малък дом на днешната улица "Христо Георгиев" 4 в София. Каквото и да се случи, денят му е строго разпределен. Балан не обича компаниите, а приятелите Елин Пелин, и др., го виждат само за малко на университетски празници.
Синовете му - Милко, Владимир и Станислав, имат тежка, но достойна съдба. Милко е професор по рентгенология и анатомия. Владимир Балан е летец и авиоинженер, директор на "Луфтханза" за България. По време на Втората световна война е мобилизиран в Скопие, а след 9 септември 1944 г. изчезва завинаги. Балан понася мъжки загубата на петото си дете. Когато се четат присъдите на I състав на Народния съд, ученият чува по радиото и името на сина си Станислав, който е бил секретар на цар Борис III. Присъдата е "доживотен строг тъмничен затвор" /цитат/. За първи път големият ни езиковед се обръща за помощ към Георги Димитров. Така Станислав е спасен. Той остава до смъртта на академика негов секретар и успява да подготви многотомните му трудове за печат.
Александър Балан доживява почти 100-годишна възраст и умира на 12 февруари 1959 г. в София.
Научното наследство на акад. Балан се определя на 866 заглавия на книги, студии, статии и бележки, от които 310 са посветени на българския език. Негов принос в съвременния български език са думите: влак, възглед, дейност, заплаха, излет, летовище, общувам, поява, предимство, становище, съвпадеж, творба, украса, усет и много други.
Основно място в научните му занимания заемат изследванията, посветени на граматическия строеж на българския език, особеностите на българската звукова система, борбата с чуждиците, обогатяването на езика с народни думи. Публикува изследвания и в областта на литературната история.
Недялко Атанасов (1881 – 1960) - български политик
Асен Дацев (1911 – 1994) - български физик
Събития:
[caption id="attachment_63284" align="alignleft" width="226"]
