На днешния ден… Роден е авторът на „Време разделно”. И още от 14.09

Родени: Христо Иванов-Големия (1838 - 1898) - български политик Димитър Греков (1847 - 1901) - министър-председател на България Добри Петков (1859 - 1932) - български политик Даниел Бланшу (1860 - 1945) - български педагог Димитър Гешов (1860 - 1922) - български военен деец Стою Брадистилов (1863 - 1930) - български военен деец Иван Пожарлиев (1868 - 1943) - български военен Стоян Кантуров (1884 - 1959) - български революционер Иван Янчев (1921 - 1995) - български актьор Антон Дончев (1930) - български писател Завършва гимназия в Търново през 1948 г. и право в Софийския университет през 1953 г. Отказва се от престижния пост на великотърновски съдия и се заема с писане. Антон Дончев е съучредител на комитет „Съзидание“, състоящ се от приближени до БКП до 10 ноември 1989 г., а понастоящем — до БСП и президента Георги Първанов, писатели, издатели и спортни дейци. Първата съпруга на Антон Дончев е българската шахматистка Евелина Троянска. Антон Дончев се жени втори път на 79 години за 64-годишната Райна Василева, преди това журналистка от БНР. Първият му самостоятелен роман „Сказание за времето на Самуила, за Самуил и брата му Арон, за синовете им Радомир и Владислав, за селяка Житан и старейшината Горазд Мъдрия, и за много други хора, живели преди нас“, е публикуван през 1961 г. Неговата втора книга „Време разделно“ е написана през 1964 г. само за 41 дни (по свидетелства на самия автор), с този роман писателят става известен. Романът е превеждан и издаван в чужбина. Получава номинация в САЩ от фондацията „Джеън и Ървинг Стоуън“ за най-добър исторически роман. Романът е екранизиран през 1987 г. от режисьора Людмил Стайков. Както се сочи в редица съвременни източници - „Време разделно“ е поръчан от комунистическия режим, като част от пропагандната кампания в подкрепа на насилствените преименувания на български турци и роми през 1960-те год., което се повтаря по-късно с филмирането на романа през 1980-те год. в подкрепа на т.нар. „възродителен процес“. В публикуваните посмъртно „Дневници“ на писателя Йордан Вълчев пък се твърди, че „Време разделно“ е написан от Фани Попова-Мутафова, но заради забраната и? да публикува след 9 септември 1944 г. го е дала на Антон Дончев. По късно тези обвинения се опровергават категорично от редица изтъкнати български писатели, както и от самия Антон Дончев.   Венцеслав Константинов (1940) - български писател и преводач Васил Стоев (1954) - български музикант Румен Иванов (1973) - български футболист Антоанета Добрева-Нети (1975) - българска певица   Починали: Прохор Пчински (? – 1067) - български светец Прохор Пчински (понякога изписван и като Пшински) е български отшелник и светец, един от първите последователи на свети Иван Рилски, наред с Гаврил Лесновски и Йоаким Осоговски. Прохор Пчински е роден в областта Овче поле в Северна Македония. Според житието му, след като възмъжава, напуска родителите си Йоан и Анна и се уединява в пещера край Старо Нагоричане, срещу църквата „Свети Георги“, където прекарва дълги години като отшелник. По-късно, поради заплахата от нападение на „диви хора“ (вероятно печенеги или кумани), Прохор се премества в планината Козяк над река Пчиня, близо до днешния град Враня. Традицията свързва свети Прохор Пчински с в византийския дук на България Диоген, по-късно византийски император под името Роман IV Диоген. Според легендата бъдещият император посещава пещерата на светеца. Той му предсказва, че ще стане цар в Цариград, и го моли тогава да си спомни за него. Преподобният Прохор Пчински умира на 14 септември, но поради великия празник Въздвижение на светия кръст, празнуването на паметта му е пренесено на 15 януари, заедно със свети Гаврил Лесновски. В Пчинският манастир празнуват паметта му на 19 септември. Според най-старото му житие от 13 век, когато светецът починал местните българи открили мощите му и изградили църква на река Пчиня. По-късно е основан Пчинския манастир, който съществува и до днес и е едно от огнищата на българската книжнина през Средновековието. Най-ранните образи на Свети Прохор Пчински са от църквата „Свети Георги“ в Старо Нагоричане и от Ленсовския манастир, които повлияват трайно на българската църковна иконография. Мирчо Кипрев (1880 - 1903) - български революционер Ичко Димитров (1880 - 1920) - български офицер и революционер Енчо Тагаров (1904 - 1967) - български актьор Рада Балевска (1903 – 1984) – професор Искра Йосифова (1954 - 2005) - българска актриса Георги Китов (1943 - 2008) - български археолог   Събития: 1943 г. — Назначено е Правителство на България начело с Добри Божилов 1944 г. — Излиза първият брой на вестник "Земеделско знаме", орган на БЗНС, с главен редактор Никола Петков Никола Димитров Петков е български политик, един от лидерите на БЗНС. В политическия живот навлиза в началото на 30-те години. Син на Димитър Петков. Брат на Петко Д. Петков, убит от наемен убиец през 1924 г. Никола Петков участва в образуването на националния комитет на Отечествения фронт през 1943 г. и в установяването на новата власт. През 1947 година е обесен заради съпротивата си срещу налагането на комунистическия режим. През 1929 г. се завръща в България - редактор е на вестник "Земя" (1931-1932), на вестник "Земеделско знаме" - орган на БЗНС Александър Стамболийски (1932-1933). Подготвя и издава книга за Александър Стамболийски, в която прави политически анализи и характеристики на личността и делото на земеделския идеолог. Член е на Постоянното присъствие на БЗНС Александър Стамболийски (1932-1933). След Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. заедно с Г. М. Димитров създава радикалното крило на БЗНС "Ал. Стамболийски", известно като БЗНС "Пладне". Сътрудничи на демократическите партии, включително и на Работническата партия, която е легална проява на нелегалната БКП. Избран е за народен представител в 24 Обикновено Народно събрание (1938-1939). Настояват за защита и възстановяване на Търновска конституция и се обявява против едноличния режим на Борис III. По тази причина през декември 1938 г. изборът на Никола Петков за народен представител е касиран и той е интерниран в Ивайловград. След емигрирането на д-р Г.М.Димитров през 1941 поема ръководството на БЗНС Александър Стамболийски. Броени дни преди немската армия да навлезе в България през 1941 г. полицията интернира Никола Петков в лагера "Гонда вода" край Асеновград. Там води преговори с другите демократични партии за образуването на Отечествения фронт и е представител на БЗНС в Националния съвет на ОФ. В края на 1943 г. е интерниран в Свищов, където продължава да се занимава с политическа дейност, с организиране на Отечествения фронт, среща се с Коста Лулчев и др. политически дейци. В София се завръща през лятото на 1944 г.