Родени:
Вълко Велчев (1859 – 1935) - български генерал
Александър Протогеров (1867 – 1928) - български генерал
Тодор Попантов (1875 – 1954) - български революционер
Стефан Ангелов (1878 – 1964) - български лекар
Тодор Страшимиров (1880 – 1925) - български политик
Лалю Метев (1885 – 1957) - български индустриалец
Иван Васильов (1893 – 1979) - български архитект
Емилиян Станев (1907 – 1979) - български писател
Цанко Кильовски (1919 – 1976) - български офицер
Джоко Росич (1932 – 2014) – български актьор
Роден на 28 февруари 1932 г. в сръбския град Крупан от майка българка и баща сърбин. През 1951 г. емигрира в България.
Джордж (Джоко) Росич е български актьор от сръбски произход.
Каубоят на българското кино.
Завършил Икономическия институт "Карл Маркс" и школа по радиожурналистика в София.
17 години е работил като журналист в БНР. Снимал се е в български, унгарски и сръбски филми. Играл е в 110 филма, сред които "Осмият", "Езоп", "Демонът на империята", "Михаил Строгов", "На всеки километър", "Гоя", "Антихрист", "Баща ми бояджията", "Иван Кондарев", "Сватбите на Йоан Асен", "Войната на таралежите", "Камионът", "Време разделно".
Удостоен с: *орден "Кирил и Меодий" първа степен, *награда за главна мъжка роля на 29-тия национален кинофестивал в Унгария за филмите "Законът на циганите" и "Страст" (1999); *наградата ИКАР на Съюза на артистите за 2004 г.
Починал на 21 февруари 2014 г.
Иван Николов (1937 – 1991) - български писател
Никола Спиридонов (1938) - български шахматист
Стоян Цанев (1946) - български художник
Чавдар Кънчев (1952) - български банкер
Пламен Проданов (1963) - български футболист
Сашо Камбуров (1963) - български художник
Гергана Стоянова (1972) - българска актриса
Починали:
Димитър Филов (1846 – 1887) - български офицер
Андон Балтов (1849 – 1918) - български революционер
Сардар Ваисов (1878 – 1918) - български владетел
[caption id="attachment_65142" align="alignleft" width="188"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Иван Пашинов (1862 – 1936) - български офицер
Иван Парашкевов Пашинов е български офицер (генерал-майор), командир на 23-и шипченски полк през Балканската война (1912-1913) и на 2-ра бригада от 8-а пехотна тунджанска дивизия през Първата световна война (1915-1918).
Иван Пашинов е роден на 1 август 1862 г. в Свищов. През 1877 година, емигрира във Влашко. Малко по-късно същата година избухва Руско-турската война (1877-1878) и той прави опит да се запише като доброволец във Българското опълчение, но молбата му не е удовлетворена, поради факта, че е едва 15 годишен.
През 1883 г. завършва Военното училище в София и на 30 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в 11-а пехотна дружина.
По време на Сръбско-българската война (1885) подпоручик Пашинов е командир на рота в 7-и пехотен преславски полк. С ротата си участва в Сливнишкото сражение (5-7 ноември) и в сражението при Пирот (14-15 ноември).
На 24 март 1886 г. е произведен в чин поручик, през 1888 г. в чин капитан, през 1899 в чин майор, през 1904 г. в чин подполковник, а през 1910 в чин полковник.
По време на Балканската война (1912 - 1913) полковник Пашинов е командир на 23-и шипченски полк с който участва в боевете при Одрин.
В Първата световна война (1915 - 1918) е командир на 2-ра бригада от 8-а пехотна тунджанска дивизия, в чийто състав влизат 23-и пехотен шипченски полк, две и половина планински батареи и два ескадрона. На 15 август 1917 г. е произведен в чин генерал-майор и до края на войната е командир на 10-та беломорска дивизионна област. След войната на 31 октомври 1918 г. преминава в запаса.
Генерал-майор Иван Пашинов умира на 28 февруари 1936 г. в София.
Александър Радославов (1878 – 1951) - български революционер
Никола Мавродинов (1904 – 1958) - български учен
Владимир Христов (1902 – 1979) - български геодезист
Рашо Рашев (1943 – 2008) - български историк
Събития:
1870 г. — Османският султан Абдул Азис издава ферман за възстановяване на Българската патриаршия под името Българска екзархия.
1872 г. — Антим I е избран за пръв екзарх на Българската екзархия.
1884 г. — Създаден е Военноморския духов оркестър.
1895 г. — Създаден е първият градски парк от европейски тип в България Аязмото в Стара Загора.
1908 г. — Oвдовелият български княз Фердинанд I сключва втори брак — с принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц.
1966 г. — Край село Павел пада малък метеорит (около 2–3 kg). Това е най-големият метеорит паднал в България.
1969 г. — Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм Танго.
1978 г. — Отворен е за посещение Пантеонът на Възрожденците в Русе.
[caption id="attachment_65143" align="alignleft" width="300"]
снимка: kladata[/caption]
2008 г. — Избухва Пожарът във влака София - Кардам, при който загиват 9 пътници.
Пожарът във влака София - Кардам е железопътен инцидент, който възниква на 28 февруари 2008 във влакова композиция на БДЖ при неизяснени обстоятелства, при което загиват 9 пътници.
Пожарът възниква около 23:40 часа във втория (кушет) вагон на влак № 2637, пътуващ от София за Кардам (Област Добрич) и бързо се разраства към съседния спален вагон. Инцидентът става при навлизане на влака в индустриалната зона на Червен бряг. Пътуващите в спалния вагон са 27 човека, в кушет-вагона 35, а в целия влак 150. След възникването на пожара влакът е спрян и започва евакуация на пътниците. Огънят е загасен около 5.30 сутринта от пожарникари от Плевен. В пожара изгарят 9 пътници, намиращи се в кушет-вагона, сред които и директорът на Националния археологически институт с музей Рашо Рашев. Обгорелите до неузнаваемост тела на деветте жертви са идентифицирани няколко дни по-късно.
На 5 март 2008 г. в страната е обявен Ден на национален траур в памет на загиналите пътници: Антоанета Апостолова, Валерия Желева, Галина Иванова, Даниел Вичев, Елена Халачева, Калчо Енчев, Мая Мишева, Рашо Рашев, Стоян Ковачев. Община Шумен обявява траур на 4 март, а община Добрич също на 5 март.
Разследващите органи започват проверка по няколко основни версии за възникването на пожара, между които: терористичен акт, пожар предизвикан от шумна компания, техническа неизправност в електрическата инсталация и недостатъчно премерени действия на персонала.
На 6 март в 40 Народно събрание е създадена временна анкетна комисия за проучване на причините за пожара във влака София-Кардам и нормативната уредба, свързана с безопасността на железопътния транспорт. Комисията, която е с двумесечен срок на действие, се състои от 14 народни представители от различни партии и има председател от ДПС.
Коалиция за България има четири места, ДПС три (две+председателско място), НДСВ две, БНД, ОДС, БНС и Атака по едно място и един независим. ДСБ отказва полагащото и се място, в резултат на което окончателният брой на комисията е 13 човека.
На 7 март експертът по антитероризъм Христо Смоленов казва пред вестник Труд, че най-вероятна е версията за терористичен акт, тъй като се оказва, че огнищата на пожара са две и е невъзможно пожарът да е възникнал без външна намеса. За такава възможност намеква и друг експерт по антитероризъм - Иван Бояджиев.
По-късно, през същия ден, директорът на Националната следствена служба Бойко Найденов обявява, че при разследванията на този етап не са намерени следи от атентат. В хода на разследването става ясно, че огнището на пожара е едно.
На 12 март 2008 г. прокуратурата съобщава, че основна версия за възникването на пожара е късо съединение на едно от осветителните тела в шесто купе на кушет-вагона.
През май 2010 г. Окръжен съд - Плевен признава за виновни и осъжда на затвор двама железничари "за немарливо изпълнение на служебните им задължения и неосигуряване на безопасни условия на пътуващите във влака, което е довело до смърт на повече от един човек". Тази присъди са намалени на втора инстанция, а през септември 2011 г. присъдите са отменени от Върховния касационен съд, който връща делото за преразглеждане на втора инстанция. Според ВКС съдът във Велико Търново е допуснал грешка като е оправдал тогавашния заместник-директор по експлоатацията на „Спални и специални вагони“ Георги Иванов, по чието нареждане страничните врати освен с ключ каре са заключвани и с щифт.
Източници: bg.wikipedia; events.
Джоко Росич (1932 – 2014) – български актьор
Роден на 28 февруари 1932 г. в сръбския град Крупан от майка българка и баща сърбин. През 1951 г. емигрира в България.
Джордж (Джоко) Росич е български актьор от сръбски произход.
Каубоят на българското кино.
Завършил Икономическия институт "Карл Маркс" и школа по радиожурналистика в София.
17 години е работил като журналист в БНР. Снимал се е в български, унгарски и сръбски филми. Играл е в 110 филма, сред които "Осмият", "Езоп", "Демонът на империята", "Михаил Строгов", "На всеки километър", "Гоя", "Антихрист", "Баща ми бояджията", "Иван Кондарев", "Сватбите на Йоан Асен", "Войната на таралежите", "Камионът", "Време разделно".
Удостоен с: *орден "Кирил и Меодий" първа степен, *награда за главна мъжка роля на 29-тия национален кинофестивал в Унгария за филмите "Законът на циганите" и "Страст" (1999); *наградата ИКАР на Съюза на артистите за 2004 г.
Починал на 21 февруари 2014 г.
Иван Николов (1937 – 1991) - български писател
Никола Спиридонов (1938) - български шахматист
Стоян Цанев (1946) - български художник
Чавдар Кънчев (1952) - български банкер
Пламен Проданов (1963) - български футболист
Сашо Камбуров (1963) - български художник
Гергана Стоянова (1972) - българска актриса
Починали:
Димитър Филов (1846 – 1887) - български офицер
Андон Балтов (1849 – 1918) - български революционер
Сардар Ваисов (1878 – 1918) - български владетел
[caption id="attachment_65142" align="alignleft" width="188"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Иван Пашинов (1862 – 1936) - български офицер
Иван Парашкевов Пашинов е български офицер (генерал-майор), командир на 23-и шипченски полк през Балканската война (1912-1913) и на 2-ра бригада от 8-а пехотна тунджанска дивизия през Първата световна война (1915-1918).
Иван Пашинов е роден на 1 август 1862 г. в Свищов. През 1877 година, емигрира във Влашко. Малко по-късно същата година избухва Руско-турската война (1877-1878) и той прави опит да се запише като доброволец във Българското опълчение, но молбата му не е удовлетворена, поради факта, че е едва 15 годишен.
През 1883 г. завършва Военното училище в София и на 30 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в 11-а пехотна дружина.
По време на Сръбско-българската война (1885) подпоручик Пашинов е командир на рота в 7-и пехотен преславски полк. С ротата си участва в Сливнишкото сражение (5-7 ноември) и в сражението при Пирот (14-15 ноември).
На 24 март 1886 г. е произведен в чин поручик, през 1888 г. в чин капитан, през 1899 в чин майор, през 1904 г. в чин подполковник, а през 1910 в чин полковник.
По време на Балканската война (1912 - 1913) полковник Пашинов е командир на 23-и шипченски полк с който участва в боевете при Одрин.
В Първата световна война (1915 - 1918) е командир на 2-ра бригада от 8-а пехотна тунджанска дивизия, в чийто състав влизат 23-и пехотен шипченски полк, две и половина планински батареи и два ескадрона. На 15 август 1917 г. е произведен в чин генерал-майор и до края на войната е командир на 10-та беломорска дивизионна област. След войната на 31 октомври 1918 г. преминава в запаса.
Генерал-майор Иван Пашинов умира на 28 февруари 1936 г. в София.
Александър Радославов (1878 – 1951) - български революционер
Никола Мавродинов (1904 – 1958) - български учен
Владимир Христов (1902 – 1979) - български геодезист
Рашо Рашев (1943 – 2008) - български историк
Събития:
1870 г. — Османският султан Абдул Азис издава ферман за възстановяване на Българската патриаршия под името Българска екзархия.
1872 г. — Антим I е избран за пръв екзарх на Българската екзархия.
1884 г. — Създаден е Военноморския духов оркестър.
1895 г. — Създаден е първият градски парк от европейски тип в България Аязмото в Стара Загора.
1908 г. — Oвдовелият български княз Фердинанд I сключва втори брак — с принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц.
1966 г. — Край село Павел пада малък метеорит (около 2–3 kg). Това е най-големият метеорит паднал в България.
1969 г. — Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм Танго.
1978 г. — Отворен е за посещение Пантеонът на Възрожденците в Русе.
[caption id="attachment_65143" align="alignleft" width="300"]
снимка: kladata[/caption]
2008 г. — Избухва Пожарът във влака София - Кардам, при който загиват 9 пътници.
Пожарът във влака София - Кардам е железопътен инцидент, който възниква на 28 февруари 2008 във влакова композиция на БДЖ при неизяснени обстоятелства, при което загиват 9 пътници.
Пожарът възниква около 23:40 часа във втория (кушет) вагон на влак № 2637, пътуващ от София за Кардам (Област Добрич) и бързо се разраства към съседния спален вагон. Инцидентът става при навлизане на влака в индустриалната зона на Червен бряг. Пътуващите в спалния вагон са 27 човека, в кушет-вагона 35, а в целия влак 150. След възникването на пожара влакът е спрян и започва евакуация на пътниците. Огънят е загасен около 5.30 сутринта от пожарникари от Плевен. В пожара изгарят 9 пътници, намиращи се в кушет-вагона, сред които и директорът на Националния археологически институт с музей Рашо Рашев. Обгорелите до неузнаваемост тела на деветте жертви са идентифицирани няколко дни по-късно.
На 5 март 2008 г. в страната е обявен Ден на национален траур в памет на загиналите пътници: Антоанета Апостолова, Валерия Желева, Галина Иванова, Даниел Вичев, Елена Халачева, Калчо Енчев, Мая Мишева, Рашо Рашев, Стоян Ковачев. Община Шумен обявява траур на 4 март, а община Добрич също на 5 март.
Разследващите органи започват проверка по няколко основни версии за възникването на пожара, между които: терористичен акт, пожар предизвикан от шумна компания, техническа неизправност в електрическата инсталация и недостатъчно премерени действия на персонала.
На 6 март в 40 Народно събрание е създадена временна анкетна комисия за проучване на причините за пожара във влака София-Кардам и нормативната уредба, свързана с безопасността на железопътния транспорт. Комисията, която е с двумесечен срок на действие, се състои от 14 народни представители от различни партии и има председател от ДПС.
Коалиция за България има четири места, ДПС три (две+председателско място), НДСВ две, БНД, ОДС, БНС и Атака по едно място и един независим. ДСБ отказва полагащото и се място, в резултат на което окончателният брой на комисията е 13 човека.
На 7 март експертът по антитероризъм Христо Смоленов казва пред вестник Труд, че най-вероятна е версията за терористичен акт, тъй като се оказва, че огнищата на пожара са две и е невъзможно пожарът да е възникнал без външна намеса. За такава възможност намеква и друг експерт по антитероризъм - Иван Бояджиев.
По-късно, през същия ден, директорът на Националната следствена служба Бойко Найденов обявява, че при разследванията на този етап не са намерени следи от атентат. В хода на разследването става ясно, че огнището на пожара е едно.
На 12 март 2008 г. прокуратурата съобщава, че основна версия за възникването на пожара е късо съединение на едно от осветителните тела в шесто купе на кушет-вагона.
През май 2010 г. Окръжен съд - Плевен признава за виновни и осъжда на затвор двама железничари "за немарливо изпълнение на служебните им задължения и неосигуряване на безопасни условия на пътуващите във влака, което е довело до смърт на повече от един човек". Тази присъди са намалени на втора инстанция, а през септември 2011 г. присъдите са отменени от Върховния касационен съд, който връща делото за преразглеждане на втора инстанция. Според ВКС съдът във Велико Търново е допуснал грешка като е оправдал тогавашния заместник-директор по експлоатацията на „Спални и специални вагони“ Георги Иванов, по чието нареждане страничните врати освен с ключ каре са заключвани и с щифт.
Източници: bg.wikipedia; events. 
