Родени:
[caption id="attachment_59416" align="alignleft" width="255"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Стефан Тошев (1859 - 1924) - български военен деец
Стефан Тошев Тошев е български офицер, генерал от пехотата, герой от Първата световна война.
Стефан Тошев е роден в град Ески Заара (Стара Загора) на 18 декември 1859 г. Първороден син е на възрожденската учителка Анастасия Тошева и търговеца на медни изделия Тошо Тошев. Баща му, по свидетелства на сина си, подпомага Стефан Стамболов при организирането на Старозагорското въстание, като снабдява революционерите с оръжие. Майка му е поканена от габровски първенци да стане учителка в новооткритото девическо училище в Габрово. С нея се мести и 11-годишният Стефан, който завършва местното класно училище през 1876 г. След това майка му и вече 17-годишният Стефан се завръщат в Стара Загора. Тя посреща от името на своите съграждани генерал Гурко, след като неговият Преден отряд завзема града. Когато на 17 юли 1877 г. войските на Сюлейман паша завземат и опожаряват града, семейство Тошеви бяга в Габрово, а после и в Свищов.
Стоян се записва доброволец в Българското опълчение и е назначен като преводач поради това, че владее добре руски език. На 20 декември 1878 г., след успешно издържан изпит постъпва в новооткритото Военното училище в София, което завършва на следващата година. На 10 май 1879 г. постъпва на служба като прапоршчик в Шеста Старозагорска дружина на Източнорумелийската милиция, която е разпределена като гарнизон в родния му град Стара Загора. През 1880 г. подава рапорт за напускане, за да постъпи служба във войските на Княжество България. През март 1883 г. е повишен в поручик, а на 30 август 1885 г. е вече капитан.
През Сръбско-българската война в 1885 година е командир на II дружина от III пехотен Бдински полк. В края на октомври на капитан Тошев е наредено да преведе частта си по направление от Брезник за Трън и да заеме село Филиповци. След обявяването на войната от страна на Сърбия на капитан Тошев е наредено да се изтегли по посока към Трън. Срещу неговата позиция се придвижва добре окомплектованата, въоръжената и по-многобройната Моравска дивизия, срещу която стоят едва 3 дружини. Още при пристигането на място на капитан Тошев е наредено да поеме командването на войсковите части. Трите дружини са атакувани от Моравската дивизия още преди да успеят да се окопаят, но въпреки това атаката е отбита. Вечерта на 3 ноември настъпват сериозни промени на бойното поле, което налага капитан Тошев да изтегли силите си от трънската позиция в направление Брезник поради това, че сърбите отблъскват слабите български части, дислоцирани в защита на Врабча, заплашвайки да прережат пътя за отстъпление. Войниците му подсилват частите, заели Сливница, разгръщайки се на височината Градище. С така подсилен ляв фланг българското главно командване вече може да насочи усилията си към десния. Дружината на капитан Тошев взима участие в атаката срещу височината Мека Црев, намираща се точно срещу Три уши, която е завзета успешно. По време на този бой сръбски куршум улучва ножницата със сабята му и я пречупва на две. На българските части, заели Мека Црев е наредено да се завърнат обратно на Три уши, изоставяйки завзетата позиция. На 7 ноември му е наредено да атакува вражеските позиции, с което завзема източната част на Три уши. За действията му по време на сраженията е награден с орден „За храброст“ IV степен.
По-късно Стефан Тошев е командир на I пехотен софийски полк, а от 1908 г. на I пехотна софийска дивизия.
През Балканската война (1912-1913) с дивизията, която командва, участва в настъпателните операции на Тракийския военен театър. Участва в Лозенградската (боевете при Гечкенли-Селиолу) и Чаталджанската операция.
На 5 август 1913 г. е повишен в звание генерал-лейтенант.
През Междусъюзническата война е командир на V българска армия, която действа в участъка Султантепе, Крива паланка и Китка.
В Първата световна война (1915-1918) Стефан Тошев е командир на III българска армия, която през 1916 година води успешни боеве на Добруджанския фронт срещу руско-румънски войски. След конфликти с командващия съюзническите войски на Дунавския фронт и в Добруджа, германския фелдмаршал Аугуст фон Макензен е сменен с генерал Стефан Нерезов на 23 ноември 1916 г.
Назначен е за губернатор на Македония. На 25 март 1917 година е повишен в звание генерал от пехотата.
През 1918 г. е командир на IV българска армия.
През юни 1919 г. преминава в запаса. През 1923-1924 г. е в ръководството на Съюза на запасните офицери. През октомври 1923 година е избран за председател на комитет „Народна признателност“, чиято цел е подпомагане на жертвите на комунистическия метеж от септември същата година.
Генерал от пехотата Стефан Тошев умира на 27 ноември 1924 година в Пловдив. Погребан е в София.
Съпругата Ефросина на генерал Стефан Тошев е сестра на Александър Найденович, основоположник на българската фармация, фармакология и токсикология.
Синът на генерала, Тодор Тошев, е също офицер. Участва в Деветнадесетомайския преврат от 1934 г. и в Деветосептемврийския преврат от 1944 г. Член на ПК „Звено“. По-късно е репресиран от комунистите, лежи в лагера в Белене, по-късно е освободен и реабилитиран. Заминава със семейството си за Западна Германия.
Внукът на генерал Тошев, носи същото име Стефан Тошев, е лекар по професия (със специалности обща медицина и анестезиология), живее във Франкфурт на Майн. По негова инициатива през 2010 г. се преиздават книгите на ген. Тошев „Писма от войната - 1885“ и „Победени без да бъдем бити“.
Дипломатът и министър-председател на България Андрей Тошев е първи братовчед на генерал Тошев.
Сава Савов (1864 – 1940) - български офицер
Руска Маринова (1904 – 1988) - българска художничка
Цвятко Анев (1911 – 2002) - български генерал
Светослав Гаврийски (1948) - български икономист и политик
Нидал Алгафари (1965) - български режисьор
Починали:
Иван Андонов (1854 – 1937) - български революционер
Георги Калоянчев (1925 – 2012) - български актьор
Георги Тодоров Калоянчев (Калата) е български актьор роден в Бургас на 13 януари 1925. След отбиване на военната си служба, се записва в бившето театрално училище в София.Сред състудентите му в класа на професор Сърчаджиев били още Катя Зехирева, Коста Цонев и Катя Динева.
През 1951 година руският режисьор Борис Бабочкин (по онова време поставил три пиеси в Народния театър) забелязва младия актьор и как превъплъщава образа в “Буря” на Островски с хумор и драматизъм. Веднага след завършването на института, Калоянчев е приет в трупата на Народния театър.
Дебютира в киното с филма Утро над родината (1951) - в ролята на циганчето Сали е душата на компанията. Но след това за известен период от време не получава почти никакви роли. Точно в този период Калоянчев преминава от Народния в трупата на скоро създадения Сатиричен театър. Следва и поредица от незабравими образи в незабравими филми – щангистът в Специалист по всичко” (1962), Кондов във “Вълчицата”, инспекторът в “Инспекторът и нощта”, фокусникът в “Най-дългата нощ” (1969), Риксата в “Привързаният балон” (1969), Джордано Бруно в италианската продукция Галилео Галилей” (1969), Езоп в “Езоп” (1971), “Нощните бдения на поп Вечерко” (1981), “Бон шанс, инспекторе!” (1984), “За къде пътувате?” (1990)… общо повече от 50 игрални филма.
През 1990 година по сценарий, режисьорът Иван Ничев засне “Бай Ганьо заминава за Европа” с Георги Калоянчев в ролята на прочутия българин. Оказа се, че това е един от най-гледаните филми през първата половина на 90-те.
През 2006 г., излиза своеобразното продължение “Бай Ганьо се завръща от Европа”. Сценарият е писан специално за големият актьор, но десет години по-рано и дълго време не се намират пари за реализацията му. Всичко това налага нов актьор за ролята на бай Ганьо. Огромното си уважение към таланта на Калоянчев Иван Ничев доказва като въвежда нов, несъществуващ герой в класическото произведение на Алеко Константинов – духът на Бай Ганьо. През 2006 година след многото други призове и отличия, Калоянчев получава и Наградата на Съюза на артистите за цялостно творчество.
Но най-голямата награда за него си остава званието Народен артист – в най-истинския му смисъл на актьор всенароден любимец от близо половин век.
Едни от най-известните филми, в които участва, са Бай Ганьо тръгва по Европа (1991), Неочаквана ваканция (1981) и Бон шанс, инспекторе! (1983). Зад гърба си има над 50 години във филмовата индустрия.
През 1952 г. завършва актьорско майсторство в ДВТУ „Кръстьо Сарафов“. Автор е на автобиографичната книга Жив съм, ваш съм! (2003).
Умира на 18 декември 2012г. в София на 87 годишна възраст.
Събития:
1860 г. — В Цариград се подписва акт за възстановяване на българската автономна църква под върховенството на папата.
1994 г. – Проведени са избори за XXXVII Народно събрание
На 18 декември 1994 година са проведени третите демократични парламентарни избори за XXXVII НС.
Коалиция БСП, БЗНС "Ал. Стамболийски" и ПК "Екогласност" печели 43,5 % и получава 125 депутатски места, СДС - 24,23 % (69 места), Народен съюз (БЗНС-ДП) - 6,51 % (18 места), ДПС - 5,44 % (15 места), БББ - 4,73 % (13).
Източници: bg.wikipedia; events.
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Стефан Тошев (1859 - 1924) - български военен деец
Стефан Тошев Тошев е български офицер, генерал от пехотата, герой от Първата световна война.
Стефан Тошев е роден в град Ески Заара (Стара Загора) на 18 декември 1859 г. Първороден син е на възрожденската учителка Анастасия Тошева и търговеца на медни изделия Тошо Тошев. Баща му, по свидетелства на сина си, подпомага Стефан Стамболов при организирането на Старозагорското въстание, като снабдява революционерите с оръжие. Майка му е поканена от габровски първенци да стане учителка в новооткритото девическо училище в Габрово. С нея се мести и 11-годишният Стефан, който завършва местното класно училище през 1876 г. След това майка му и вече 17-годишният Стефан се завръщат в Стара Загора. Тя посреща от името на своите съграждани генерал Гурко, след като неговият Преден отряд завзема града. Когато на 17 юли 1877 г. войските на Сюлейман паша завземат и опожаряват града, семейство Тошеви бяга в Габрово, а после и в Свищов.
Стоян се записва доброволец в Българското опълчение и е назначен като преводач поради това, че владее добре руски език. На 20 декември 1878 г., след успешно издържан изпит постъпва в новооткритото Военното училище в София, което завършва на следващата година. На 10 май 1879 г. постъпва на служба като прапоршчик в Шеста Старозагорска дружина на Източнорумелийската милиция, която е разпределена като гарнизон в родния му град Стара Загора. През 1880 г. подава рапорт за напускане, за да постъпи служба във войските на Княжество България. През март 1883 г. е повишен в поручик, а на 30 август 1885 г. е вече капитан.
През Сръбско-българската война в 1885 година е командир на II дружина от III пехотен Бдински полк. В края на октомври на капитан Тошев е наредено да преведе частта си по направление от Брезник за Трън и да заеме село Филиповци. След обявяването на войната от страна на Сърбия на капитан Тошев е наредено да се изтегли по посока към Трън. Срещу неговата позиция се придвижва добре окомплектованата, въоръжената и по-многобройната Моравска дивизия, срещу която стоят едва 3 дружини. Още при пристигането на място на капитан Тошев е наредено да поеме командването на войсковите части. Трите дружини са атакувани от Моравската дивизия още преди да успеят да се окопаят, но въпреки това атаката е отбита. Вечерта на 3 ноември настъпват сериозни промени на бойното поле, което налага капитан Тошев да изтегли силите си от трънската позиция в направление Брезник поради това, че сърбите отблъскват слабите български части, дислоцирани в защита на Врабча, заплашвайки да прережат пътя за отстъпление. Войниците му подсилват частите, заели Сливница, разгръщайки се на височината Градище. С така подсилен ляв фланг българското главно командване вече може да насочи усилията си към десния. Дружината на капитан Тошев взима участие в атаката срещу височината Мека Црев, намираща се точно срещу Три уши, която е завзета успешно. По време на този бой сръбски куршум улучва ножницата със сабята му и я пречупва на две. На българските части, заели Мека Црев е наредено да се завърнат обратно на Три уши, изоставяйки завзетата позиция. На 7 ноември му е наредено да атакува вражеските позиции, с което завзема източната част на Три уши. За действията му по време на сраженията е награден с орден „За храброст“ IV степен.
По-късно Стефан Тошев е командир на I пехотен софийски полк, а от 1908 г. на I пехотна софийска дивизия.
През Балканската война (1912-1913) с дивизията, която командва, участва в настъпателните операции на Тракийския военен театър. Участва в Лозенградската (боевете при Гечкенли-Селиолу) и Чаталджанската операция.
На 5 август 1913 г. е повишен в звание генерал-лейтенант.
През Междусъюзническата война е командир на V българска армия, която действа в участъка Султантепе, Крива паланка и Китка.
В Първата световна война (1915-1918) Стефан Тошев е командир на III българска армия, която през 1916 година води успешни боеве на Добруджанския фронт срещу руско-румънски войски. След конфликти с командващия съюзническите войски на Дунавския фронт и в Добруджа, германския фелдмаршал Аугуст фон Макензен е сменен с генерал Стефан Нерезов на 23 ноември 1916 г.
Назначен е за губернатор на Македония. На 25 март 1917 година е повишен в звание генерал от пехотата.
През 1918 г. е командир на IV българска армия.
През юни 1919 г. преминава в запаса. През 1923-1924 г. е в ръководството на Съюза на запасните офицери. През октомври 1923 година е избран за председател на комитет „Народна признателност“, чиято цел е подпомагане на жертвите на комунистическия метеж от септември същата година.
Генерал от пехотата Стефан Тошев умира на 27 ноември 1924 година в Пловдив. Погребан е в София.
Съпругата Ефросина на генерал Стефан Тошев е сестра на Александър Найденович, основоположник на българската фармация, фармакология и токсикология.
Синът на генерала, Тодор Тошев, е също офицер. Участва в Деветнадесетомайския преврат от 1934 г. и в Деветосептемврийския преврат от 1944 г. Член на ПК „Звено“. По-късно е репресиран от комунистите, лежи в лагера в Белене, по-късно е освободен и реабилитиран. Заминава със семейството си за Западна Германия.
Внукът на генерал Тошев, носи същото име Стефан Тошев, е лекар по професия (със специалности обща медицина и анестезиология), живее във Франкфурт на Майн. По негова инициатива през 2010 г. се преиздават книгите на ген. Тошев „Писма от войната - 1885“ и „Победени без да бъдем бити“.
Дипломатът и министър-председател на България Андрей Тошев е първи братовчед на генерал Тошев.
Сава Савов (1864 – 1940) - български офицер
Руска Маринова (1904 – 1988) - българска художничка
Цвятко Анев (1911 – 2002) - български генерал
Светослав Гаврийски (1948) - български икономист и политик
Нидал Алгафари (1965) - български режисьор
Починали:
Иван Андонов (1854 – 1937) - български революционер
Георги Калоянчев (1925 – 2012) - български актьор
Георги Тодоров Калоянчев (Калата) е български актьор роден в Бургас на 13 януари 1925. След отбиване на военната си служба, се записва в бившето театрално училище в София.Сред състудентите му в класа на професор Сърчаджиев били още Катя Зехирева, Коста Цонев и Катя Динева.
През 1951 година руският режисьор Борис Бабочкин (по онова време поставил три пиеси в Народния театър) забелязва младия актьор и как превъплъщава образа в “Буря” на Островски с хумор и драматизъм. Веднага след завършването на института, Калоянчев е приет в трупата на Народния театър.
Дебютира в киното с филма Утро над родината (1951) - в ролята на циганчето Сали е душата на компанията. Но след това за известен период от време не получава почти никакви роли. Точно в този период Калоянчев преминава от Народния в трупата на скоро създадения Сатиричен театър. Следва и поредица от незабравими образи в незабравими филми – щангистът в Специалист по всичко” (1962), Кондов във “Вълчицата”, инспекторът в “Инспекторът и нощта”, фокусникът в “Най-дългата нощ” (1969), Риксата в “Привързаният балон” (1969), Джордано Бруно в италианската продукция Галилео Галилей” (1969), Езоп в “Езоп” (1971), “Нощните бдения на поп Вечерко” (1981), “Бон шанс, инспекторе!” (1984), “За къде пътувате?” (1990)… общо повече от 50 игрални филма.
През 1990 година по сценарий, режисьорът Иван Ничев засне “Бай Ганьо заминава за Европа” с Георги Калоянчев в ролята на прочутия българин. Оказа се, че това е един от най-гледаните филми през първата половина на 90-те.
През 2006 г., излиза своеобразното продължение “Бай Ганьо се завръща от Европа”. Сценарият е писан специално за големият актьор, но десет години по-рано и дълго време не се намират пари за реализацията му. Всичко това налага нов актьор за ролята на бай Ганьо. Огромното си уважение към таланта на Калоянчев Иван Ничев доказва като въвежда нов, несъществуващ герой в класическото произведение на Алеко Константинов – духът на Бай Ганьо. През 2006 година след многото други призове и отличия, Калоянчев получава и Наградата на Съюза на артистите за цялостно творчество.
Но най-голямата награда за него си остава званието Народен артист – в най-истинския му смисъл на актьор всенароден любимец от близо половин век.
Едни от най-известните филми, в които участва, са Бай Ганьо тръгва по Европа (1991), Неочаквана ваканция (1981) и Бон шанс, инспекторе! (1983). Зад гърба си има над 50 години във филмовата индустрия.
През 1952 г. завършва актьорско майсторство в ДВТУ „Кръстьо Сарафов“. Автор е на автобиографичната книга Жив съм, ваш съм! (2003).
Умира на 18 декември 2012г. в София на 87 годишна възраст.
Събития:
1860 г. — В Цариград се подписва акт за възстановяване на българската автономна църква под върховенството на папата.
1994 г. – Проведени са избори за XXXVII Народно събрание
На 18 декември 1994 година са проведени третите демократични парламентарни избори за XXXVII НС.
Коалиция БСП, БЗНС "Ал. Стамболийски" и ПК "Екогласност" печели 43,5 % и получава 125 депутатски места, СДС - 24,23 % (69 места), Народен съюз (БЗНС-ДП) - 6,51 % (18 места), ДПС - 5,44 % (15 места), БББ - 4,73 % (13).
Източници: bg.wikipedia; events.
