На днешния ден… Освобождението на България. И още от 03.03

На днешния ден… Освобождението на България. И още от 03.03 - E-Burgas.com
български трибагреникРодени: Бончо Боев (1859 – 1934) - български икономист Борис Дрангов (1872 – 1917) - български офицер и военен педагог Йордан Захариев (1877 – 1965) - български географ и етнолог Христо Несторов (1903 – 1954) - български анархист Стефан Пейчев (1905 – 1979) - български актьор Димитър Станишев (1906 – 1995) - български учен Георги Веселинов (1909 – 1978) - български детски писател Любен Гоцев (1930) - български политик желю желевЖелю Желев (1935) - президент на България Роден на 3 март 1935 г. в с. Веселиново, Шуменско. Желю Митев Желев е български философ и политик. Доктор по философия. Първият демократично избран президент на РБългария. Завършил Философия в СУ "Климент Охридски". През декември 1989 г. става председател на новосъздадения Съюз на демократичните сили (СДС) и като такъв става депутат в 7-мо ВНС. На 1 август 1990 г. е избран от ВНС за председател - президент на България. През януари 1992 г. Желю Желев става първият президент на България, избран демократично и след свободни избори. Президент на България от 1990 до 1997 г. За първия мандат (1990-1992) е избран за председател (президент) от Народното събрание на мястото на подалия оставка Петър Младенов. По негово предложение за вицепрезидент е избран ген. Атанас Семерджиев. За втория мандат (1992-1997) е избран за президент в екип с Блага Димитрова (вицепрезидент). През лятото на 1992 г. дава телевизионно интервю, запомнено под името "Боянските ливади", в което критикува правителството на Филип Димитров. Отношенията му със СДС се обтягат, поради което СДС решава да направи предварителни избори за номиниране на кандидат за президент през есента на 1996 г. Желю Желев губи от Петър Стоянов. На парламентарните избори през 1997 г. се явява неуспешно със създадената от него партия Либерална алтернатива. Днес е председател (2-ри мандат) на Балкански политически клуб, основан през 2001 г. по негова идея. Неговата книга "Фашизмът" (1982) е забранена и спряна от разпространение, но след 1989 г. заема своето достойно място и е публикувана на над 10 езика. Георги Солунски (1939) - български актьор Георги Божинов (1949) - български политик Георги Новаков (1949) - български актьор Георги Костадинов (1950) - български боксьор Иван Тишански (1952) - български футболист Теньо Минчев (1954) - български футболист Валери Кулинов (1961) - български футболист Антония Велкова-Гайдаржиева (1970) - български литературен историк Владимир Ненов (1977) - български режисьор Момчил Николов (1985) - български шахматист   Починали: [caption id="attachment_65388" align="alignleft" width="187"]снимка: bg.wikipedia снимка: bg.wikipedia[/caption] Константин Кесяков (? – 1900) - български генерал Константин Искров Кесяков е български офицер, полковник. Участник в Руско-турската война (1877-1878), генерал-майор от Руската императорска армия. Роден е на 14 юни 1838 г. в гр. Пловдив. Завършва Пловдивското класно училище. Продължава образованието си в Московския университет. Ориентира се към военното поприще. Завършва II-ро константиновско военно училище в Санкт Петербург (1865). Служи в гвардейските части. Участва в организирането на Втората българска легия в Белград (1868). По време на Руско-турската война (1877-1878) е командир на I-ва опълченска дружина на Българското опълчение. Военно звание подполковник. Участва и се проявява в битката при Стара Загора, битката при Шипка и битката при Шейново. Награден е със Златно оръжие „За храброст“ и Орден „Свети Владимир“ IV ст. Повишен е във военно звание полковник (1878). При Временното руско управление е военен комендант на Велико Търново и Пловдив. Взема дейно участие в организирането на Българската армия. Преминава на служба и става началник на Източнорумелийската милиция (1878-1879). Той е сред главните организатори на съпротивата срещу решенията на Берлинския договор. Допринася са създаването на гимнастическите дружества в Източна Румелия и военната подготовка на населението. Участва в преврата на 9 август 1886 г. срещу княз Александър I Батенберг. След неговия неуспех емигрира в Русия. Служи в Руската императорска армия. Достига до военно звание генерал-майор. След разрешаването на офицерско-емигрантския въпрос (1898) се завръща в България няколко дена преди смъртта си на 3 март 1900 г. Петър Карапетров (1845 – 1903) - български публицист Иван Петров (1863 – 1923) - български военен деец Иван Кавалджиев (1891 – 1959) - български народен музикант Христо Минковски (1911 – 1997) - български футболист Михаил Кирков (1940 – 2005) - български сценарист Генко Генков (1923 – 2006) - български художник Антон Лебанов (1912 – 2008) - български общественик   Събития: osvobojdenie-18781878 г. — Руско-турска война (1877-1878): Русия и Османската империя подписват прелиминарния (предварителен) Санстефански мирен договор, с който се слага край на войната и де факто се създава Третата българска държава. На 3 март 1878 година в градчето Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878г.) и се създава Българска държава след 500-годишно османско владичество. Причина за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 година, което предизвиква огромен отзвук в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, сред които личат имената на Уилям Гладстоун, Виктор Юго издигат глас в подкрепа на потиснатите българи. Войната става неизбежна, след провала на Константинополската конференция и отказа на Османската империя да се реформира и зачита правата на своите християнски поданици. Тя завършва с победа на руското оръжие. Санстефанският мир е подписан на 3 март (19 февруари стар стил). Тази дата не е избрана случайно. Тя съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 година и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 година, за което руският император получава прозвището Освободител. Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км. Пълномощници от руска страна са граф Н.П.Игнатиев и А. И. Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей. Чл. 6-11 се отнасят до България, която е създадена като автономно трибутарно княжество с християнско правителство и своя войска. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в). Чл. 7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Чл. 8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта. Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души. Санстефанският мирен договор от една страна решава проблема с легитимността на българската държавност, а от друга е убедително доказателство за българското териториално присъствие на Балканския полуостров. Санстефанска България, с малки изключения, припокрива картата на Екзархията от 1870 година, с която султанът легитимира православната духовност на българското население. Един от важните резултати на Санстефанския договор е, че той създава един идеал, който е в основата, както на големите успехи, така и на националните катастрофи за българската държавност след 1878 година. Англия и Австро-Унгария се обявяват против санстефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 година. По силата на неговите клаузи санстефанска България е разделена на пет части - Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа. От 1888 година 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 година по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 година датата е обявена за Национален празник. 1886 г. — Сръбско-българската война: След приключване на войната е сключен Букурещки договор между България и Сърбия. 1912 г. — Във Варна е учреден Юношеския туристически съюз Галата. 1913 г. — Основан e футболен клуб Тича, известен днес като ПФК Черно море. 1918 г. — Първата световна война: Подписан е Брест-Литовският договор между, от една страна Германия, Австро-Унгария, Турция и България, и от друга страна — СССР, валиден до Ньойския мирен договор и даващ независимост на Полша, Финландия, Литва, Латвия и Естония. 1924 г. — В България по решение на правителството са арестувани около 500 дейци на ВМРО. 1941 г. — Втората световна война: Великобритания скъсва дипломатически отношения с България.   Източници: bg.wikipedia; events.
Коментари

Още от последните новини