Родени:
Цеко Петков (1807 – 1881) - български хайдутин и революционер
Георги Миркович (1826 – 1905) - български революционер
Георги Ангелиев (1832 – 1916) - български революционер
Иван Димитров (1850 – 1944) - български художник
Георги Иванов (1858 – 1932) - български генерал
Христо Матов (1872 – 1922) - български революционер
Иван Шкойнов (1874 – 1941) - български офицер
Андрей Стоянов (1890 - ?) - български композитор
Валя Вербева (1918 – 2008) - българска балерина
Борис Николов (1929) - български боксьор
Соня Кънчева (1929 – 2006) - българска певица
Атанас Косев (1934) - български композитор
Васил Романов (1941) - български футболист
Агоп Мелконян (1949 – 2006) - български писател
Лазар Копринаров (1950) - български дипломат
Федя Филкова (1950) - българска поетеса
Венета Рангелова (1960) - българска певица
Иван Ласкин (1970) - български актьор
Иван Ласкин е български театрален и кино актьор.
Завършил НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", в класа на проф. Здравко Митков.
Играе в трупата на театър "Българска армия". Сред театралните му роли са: Клавдио в "Мяра за мяра", Макбет в "Макбет" и Ромео в "Ромео и Жулиета" на Шекспир; Джими Портър в "Обърни се с гняв назад" на Дж. Озбърн.
Снимал се е в 12 български игрални и тв филми, сред които "Васко да Гама от село Рупча", "Хайка за вълци", "Дунав мост", "Магьосници", "Колобър", "Наричаха ме чичо", "Най-важните неща" и в около 20 европейски и американски продукции.
Мирослав Костадинов -Миро (1976) - български певец
Иван Атанасов (1979) - български писател
Починали:
Арсо Локвички (1870 – 1923) - български революционер
[caption id="attachment_66099" align="alignleft" width="95"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Арсо Йовев, наречен Локвички, е български революционер, деец на национално-освободителното движение в Македония и Одринско.
Роден е през 1870 година в село Локвица, Поречието – район, в който сръбската пропаганда печели почва в края на 19 век. По професия Арсо Локвички е майстор-зидар. Дълги години е на печалба в Румъния и Трансилвания. Въпреки че никога не е посещавал училище, чете и пише на български и на румънски език.
По време на Илинденско-Преображенското въстание е в четата на Йордан Пиперката. След въстанието е поречки войвода и води ожесточени, често неравни битки с четите на сръбската пропаганда в Поречието и Азот. През пролетта на 1904 година разгромява ренегатската чета на Трайко от село Крапа. През 1905 година, в сражение на обединени чети на ВМОРО и сръбски пропагандни чети, край село Крапа Арсо Локвички е ранен в десния крак.
В 1911 година сръбската пропаганда се опитва да подкупи Арсо войвода със заплата от три лири месечно.
По време на Балканската война в 1912 година Велков действа с четата си в Поречието и подпомага съюзническите на България сръбски войски. След края на Първата световна война Арсо Локвички се установява в България и работи като строител. През 1922 година заедно с другаря си Петър Ацев от Теово, Азот е изпратен от ЦК на ВМРО в Кичевско, но в Скопско те са заловени от сръбските власти заедно с печатни революционни позиви. След мъчения са осъдени на смърт от скопския военен съд и са разстреляни край Долно Сълне.
Според Иван Михайлов смъртта на Арсо Локвички, заедно с тази на Любомир Весов и Илия Дигалов е най-голямата загуба на ВМРО в Западна Македония до 1924 година.
След временното освобождение на част от Вардарска Македония по време на Втората световна война през 1942 година в родното село на Арсо Йовев, Локвица е основано читалище, кръстено на негово име.
Ангел Чаушев (1903 – 1944) - антифашист от Баташкия край
Карел Вацлав Шкорпил (? – 1944) - български археолог
Чавдар Мутафов (1889 – 1954) - български писател
Матей Икономов (1871 – 1960) - български драматург
Иван Наков (1891 – 1977) - български политик
Борис Василев (1898 – 1983) - български футболист
Йеросхимонах Пахомий (1922 – 2007) - български монах
Събития:
1906 г. — Вестник Мир уличава в корупция при доставката на патрони за българската армия министър-председателя Рачо Петров, министъра на войната ген. Михаил Савов и други високопоставени държавни служители.
1943 г. — Холокостът и България: Започва депортиране на 7144 евреи от Вардарска Македония.
1947 г. — Започва парична реформа в България, регламентирана с постановление на Министерския съвет от 7 март 1946 г.
[caption id="attachment_66100" align="alignleft" width="300"]
снимка: manager[/caption]
1963 г. — Официално е открит стадион Георги Аспарухов с мач между ПФК Левски (София) и ПФК Спартак (Плевен).
Стадион „Георги Аспарухов“ (Герена) се намира в кв. Сухата река на София. От построяването му през 1963 г. е използван от футболния и спортния клуб Левски (София).
Стадион „Георги Аспарухов“ е третият в историята стадион на футболен клуб Левски (София). В периода 1936-1949 отборът играе на собствен стадион, наречен игрище "Левски" (намиращо се върху част от територията на днешния Национален стадион "Васил Левски"). След започването на строежа на новия национален стадион, отборът временно играе на стадион Юнак. През 1952 г. на отбора е отпуснато ново игрище в софийския квартал Иван Вазов (днешен Плувен комплекс „Спартак“).
След ново „спортно райониране“ на София, на Левски е отпуснат нов терен за строеж на стадион в кв. Герена на V столичен район (днешен район Подуяне). През 1960 г. клубът официално започва строеж на третия си стадион. Проектът е дело на арх. Лазар Парашкеванов и се реализира в продължение на три години. Официално стадион „Левски“, популярен просто като „Герена“ (от тогавашното име на квартала, в който е построен), е открит на 10 март 1963 г. с шампионатния мач Левски - Спартак (Плевен), завършил при резултат 4:0. Стадионът е с тревист терен и има размери 110х80 m, около него има изградена лекоатлетическа писта, а на трибуните има пейки за 28 000 седящи места. Западната трибуна е покрита с козирка.
Тук Левски изиграва и първия си мач от Европейските клубни турнири - победата с 6:0 над шведския Юргорден в 1/66 финал за Купата на европейските шампиони на 3 октомври 1965 г.
Реконструкциите в или около стадиона започват през 1969 г. след обединението на спортните клубове Левски и Спартак (София). Тогава на територията около стадиона са изградени зали и съоръжения за други спортове - спортна и художествена гимнастика, бокс, вдигане на тежести, волейбол и др. Освен това спортният комплекс „Левски“ е оборудван и с четири тренировъчни терена с тревно покритие.
През 1986 година на стадиона е поставено светлинно табло, а около него са издигнати четири кули с електрическо осветление.
От 1990 година стадионът е прекръстен на името на легендарния футболист Георги Аспарухов, загинал трагично през 1971 г. при автомобилна катастрофа. Днес пред входа на западната трибуна на стадиона е издигнат паметник в негова чест.
В периода 1992-1998 г. стадионът е затворен за ремонт за привеждане на съоръжението според изискванията на УЕФА за провеждане на международни мачове. Отборът играе домакинските си мачове на Националния стадион. Поради финансови причини и тежката икономическа криза в България, за периода 1993-1997 година ремонтните работи са почти замразени. Промяната настъпва през 1998 година, когато е създаден фонд "Стадион Георги Аспарухов" и хиляди привърженици даряват средства и се включват с доброволчески труд в ремонтните работи. Новоремонтираният стадион "Георги Аспарухов" е открит на 5 май 1999 г. когато на него се провежда решаващият за титлата шампионатен мач на Левски срещу Литекс, който завършва 0:0. Размерите на терена за увеличени за сметка на премахването на лекоатлетическата писта. След поставянето на седалки с облекалки на трибуните, те вече побират 29 980 души.
Последната голяма реконструкция на стадиона започва на 21 юни 2006 г. когато е взривено старото информационно табло. На негово място е поставено ново в рамка с формата на буквата „Л“.Трибуните под него са премахнати и е отворен втори вход към пистата, което намалява капацитета на стадиона. В края на 2007 г. е подменено напълно тревното покритие на терена. Изградени са нови дренажни и отоплителни системи.
През пролетта 2011 година е осъществен ремонт на сектор Г на стадиона след като е вандализиран от гостуващи привърженици. През лятото на 2011 е осъществен ремонт на сектор Б.
През октомври 2012 година, изпълнителният директор на Левски Иво Тонев обявява планове за цялостна реконструкция на стадиона. Плановете са да бъде реализиране реконструкция на трибуните в три етапа - сектор А и Б до май 2014г., сектор В - 2015г., и сектор Г - 2017г. Според плановете от стария стадион ще се запази единствено теренът и малка част от елементите на старите трибуни.
През февруари 2013 започва разрушаването на сектор А с взривяване на масивната козирка и бетонна конструкция. На 5 юли 2013 г. стартира строителството на трибуната с полагане на капсула на времето в основите ?. Секторът се очаква да е готов да приема зрители в края на май 2014г. за стогодишния юбилей на Левски. Капацитетът на новата централна трибуна ще бъде 6000 зрители, като тя ще включва съблекални за двата отбора и съдии, ВИП помещения, журналистическа ложа, помещения за телевизионни камери и др.
Източници: bg.wikipedia; events.
Иван Ласкин (1970) - български актьор
Иван Ласкин е български театрален и кино актьор.
Завършил НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", в класа на проф. Здравко Митков.
Играе в трупата на театър "Българска армия". Сред театралните му роли са: Клавдио в "Мяра за мяра", Макбет в "Макбет" и Ромео в "Ромео и Жулиета" на Шекспир; Джими Портър в "Обърни се с гняв назад" на Дж. Озбърн.
Снимал се е в 12 български игрални и тв филми, сред които "Васко да Гама от село Рупча", "Хайка за вълци", "Дунав мост", "Магьосници", "Колобър", "Наричаха ме чичо", "Най-важните неща" и в около 20 европейски и американски продукции.
Мирослав Костадинов -Миро (1976) - български певец
Иван Атанасов (1979) - български писател
Починали:
Арсо Локвички (1870 – 1923) - български революционер
[caption id="attachment_66099" align="alignleft" width="95"]
снимка: manager[/caption]
1963 г. — Официално е открит стадион Георги Аспарухов с мач между ПФК Левски (София) и ПФК Спартак (Плевен).
Стадион „Георги Аспарухов“ (Герена) се намира в кв. Сухата река на София. От построяването му през 1963 г. е използван от футболния и спортния клуб Левски (София).
Стадион „Георги Аспарухов“ е третият в историята стадион на футболен клуб Левски (София). В периода 1936-1949 отборът играе на собствен стадион, наречен игрище "Левски" (намиращо се върху част от територията на днешния Национален стадион "Васил Левски"). След започването на строежа на новия национален стадион, отборът временно играе на стадион Юнак. През 1952 г. на отбора е отпуснато ново игрище в софийския квартал Иван Вазов (днешен Плувен комплекс „Спартак“).
След ново „спортно райониране“ на София, на Левски е отпуснат нов терен за строеж на стадион в кв. Герена на V столичен район (днешен район Подуяне). През 1960 г. клубът официално започва строеж на третия си стадион. Проектът е дело на арх. Лазар Парашкеванов и се реализира в продължение на три години. Официално стадион „Левски“, популярен просто като „Герена“ (от тогавашното име на квартала, в който е построен), е открит на 10 март 1963 г. с шампионатния мач Левски - Спартак (Плевен), завършил при резултат 4:0. Стадионът е с тревист терен и има размери 110х80 m, около него има изградена лекоатлетическа писта, а на трибуните има пейки за 28 000 седящи места. Западната трибуна е покрита с козирка.
Тук Левски изиграва и първия си мач от Европейските клубни турнири - победата с 6:0 над шведския Юргорден в 1/66 финал за Купата на европейските шампиони на 3 октомври 1965 г.
Реконструкциите в или около стадиона започват през 1969 г. след обединението на спортните клубове Левски и Спартак (София). Тогава на територията около стадиона са изградени зали и съоръжения за други спортове - спортна и художествена гимнастика, бокс, вдигане на тежести, волейбол и др. Освен това спортният комплекс „Левски“ е оборудван и с четири тренировъчни терена с тревно покритие.
През 1986 година на стадиона е поставено светлинно табло, а около него са издигнати четири кули с електрическо осветление.
От 1990 година стадионът е прекръстен на името на легендарния футболист Георги Аспарухов, загинал трагично през 1971 г. при автомобилна катастрофа. Днес пред входа на западната трибуна на стадиона е издигнат паметник в негова чест.
В периода 1992-1998 г. стадионът е затворен за ремонт за привеждане на съоръжението според изискванията на УЕФА за провеждане на международни мачове. Отборът играе домакинските си мачове на Националния стадион. Поради финансови причини и тежката икономическа криза в България, за периода 1993-1997 година ремонтните работи са почти замразени. Промяната настъпва през 1998 година, когато е създаден фонд "Стадион Георги Аспарухов" и хиляди привърженици даряват средства и се включват с доброволчески труд в ремонтните работи. Новоремонтираният стадион "Георги Аспарухов" е открит на 5 май 1999 г. когато на него се провежда решаващият за титлата шампионатен мач на Левски срещу Литекс, който завършва 0:0. Размерите на терена за увеличени за сметка на премахването на лекоатлетическата писта. След поставянето на седалки с облекалки на трибуните, те вече побират 29 980 души.
Последната голяма реконструкция на стадиона започва на 21 юни 2006 г. когато е взривено старото информационно табло. На негово място е поставено ново в рамка с формата на буквата „Л“.Трибуните под него са премахнати и е отворен втори вход към пистата, което намалява капацитета на стадиона. В края на 2007 г. е подменено напълно тревното покритие на терена. Изградени са нови дренажни и отоплителни системи.
През пролетта 2011 година е осъществен ремонт на сектор Г на стадиона след като е вандализиран от гостуващи привърженици. През лятото на 2011 е осъществен ремонт на сектор Б.
През октомври 2012 година, изпълнителният директор на Левски Иво Тонев обявява планове за цялостна реконструкция на стадиона. Плановете са да бъде реализиране реконструкция на трибуните в три етапа - сектор А и Б до май 2014г., сектор В - 2015г., и сектор Г - 2017г. Според плановете от стария стадион ще се запази единствено теренът и малка част от елементите на старите трибуни.
През февруари 2013 започва разрушаването на сектор А с взривяване на масивната козирка и бетонна конструкция. На 5 юли 2013 г. стартира строителството на трибуната с полагане на капсула на времето в основите ?. Секторът се очаква да е готов да приема зрители в края на май 2014г. за стогодишния юбилей на Левски. Капацитетът на новата централна трибуна ще бъде 6000 зрители, като тя ще включва съблекални за двата отбора и съдии, ВИП помещения, журналистическа ложа, помещения за телевизионни камери и др.
Източници: bg.wikipedia; events. 
