[caption id="attachment_67294" align="aligncenter" width="620"]
снимка: frognews[/caption]
Жан Василев Виденов е роден на 22 март 1959 г. в гр. Пловдив.
Завършва английска гимназия в Пловдив и външноикономически отношения в Московския държавен институт по международни отношения (1985 г.). Там научава арабски език. Работи като специалист в корпорация "Биотехника" - Пловдив и БССП "Автоелектроника". По-късно е на работа в ръководни органи на Комсомола (районен и градски комитет на ДКМС) в Пловдив и в София.
На 14-я конгрес на БКП през 1990 г. е избран в състава на Висшия партиен съвет /ВПС/, а от ноември 1990 г. е включен в Председателството на ВПС на БСП.
Народен представител в 7-то Велико народно събрание /ВНС/ и в 36-то и 37-то НС с листата на БСП.
На 40-я конгрес през декември 1991 г. по предложение на Александър Лилов е избран за председател на Висшия съвет на БСП. Преизбран е на този пост на 41-я конгрес през юни 1994 г. и остава на него до декември 1996 г.
През есента на 1994 година коалицията на БСП (с Екогласност на Стефан Гайтанджиев и БЗНС "Александър Стамболийски" на Светослав Шиваров) спечелва парламентарните избори.
Жан Виденов става министър-председател на 21 януари 1995 г. Правителството му е избрано от депутатите на Демократичната левица.
Той започва масовата приватизация през лятото на 1996 г. и предлага в края на същата година въвеждането на Валутен борд.
Като председател на БСП издига за кандидат за президент Георги Пирински. След недопускането на Пирински до изборите (не е роден като български гражданин), той е заменен от недостатъчно готовия за предизборното състезание Иван Маразов.
В изборите за президент БСП на Виденов участва като предварително загубила и загубата е катастрофална. Това дава първия тласък за радикализиране на опозицията срещу властта на БСП и Виденов.
Виденов подава оставка в края на декември 1996 г. предимно под натиск на вътрешнопартийната опозиция. Оставката му допълнително катализира политическите процеси в страната. Недоволството срещу Виденов, свързано с хлебната криза (лятото на 1996 г.), банковите фалити и инфлацията, започва като левичарска вълна. Дни преди неговата оставка, опитът на КНСБ да организира обща стачка се проваля. Няколко дни след оставката му започват улични акции, които в началото на януари 1997 г. са оглавени от СДС.
След оттеглянето на Виденов от държавната и партийната власт (на негово място за председател на БСП в края на 1996 г. е избран Георги Първанов), той издава мемоарната книга "Отвъд кулисите на политическия театър" през 1998 г. Една книга, която може да бъде разглеждана като олицетворение на своя автор.
През 1998 г. става член на движението "Открит форум".
В края на септември 2000 г. Софийският районен съд решава, че думите и оценките, които Жан Виденов е употребил по адрес на ексбанкера Атанас Тилев в книгата си, не съставляват обида. Делото е заведено две години преди това от Тилев, който обвинява Виденов, че го е очернил. (Съдът обаче налага на експремиера административно наказание глоба от 500 лв. заради твърдението му, че Тилев се оженил по поръчка на българските тайни служби.)
През 2007 г. в рамките на проверка на всички депутати след 1990 г. от Комисията по досиетата името му бива огласено като съпричастен на службите на Държавна сигурност ("явочник").
Ръководител на фондацията "Европейски социални ценности". Преподавател в бизнес-колежа в Пловдив.
Името на Жан Виденов никога не е свързвано с корупционни скандали.
Владее английски, френски, руски и арабски език.
Женен е за Каталина Виденова, имат един син - Васил.
Източник: personi.dir.bg
снимка: frognews[/caption]
Жан Василев Виденов е роден на 22 март 1959 г. в гр. Пловдив.
Завършва английска гимназия в Пловдив и външноикономически отношения в Московския държавен институт по международни отношения (1985 г.). Там научава арабски език. Работи като специалист в корпорация "Биотехника" - Пловдив и БССП "Автоелектроника". По-късно е на работа в ръководни органи на Комсомола (районен и градски комитет на ДКМС) в Пловдив и в София.
На 14-я конгрес на БКП през 1990 г. е избран в състава на Висшия партиен съвет /ВПС/, а от ноември 1990 г. е включен в Председателството на ВПС на БСП.
Народен представител в 7-то Велико народно събрание /ВНС/ и в 36-то и 37-то НС с листата на БСП.
На 40-я конгрес през декември 1991 г. по предложение на Александър Лилов е избран за председател на Висшия съвет на БСП. Преизбран е на този пост на 41-я конгрес през юни 1994 г. и остава на него до декември 1996 г.
През есента на 1994 година коалицията на БСП (с Екогласност на Стефан Гайтанджиев и БЗНС "Александър Стамболийски" на Светослав Шиваров) спечелва парламентарните избори.
Жан Виденов става министър-председател на 21 януари 1995 г. Правителството му е избрано от депутатите на Демократичната левица.
Той започва масовата приватизация през лятото на 1996 г. и предлага в края на същата година въвеждането на Валутен борд.
Като председател на БСП издига за кандидат за президент Георги Пирински. След недопускането на Пирински до изборите (не е роден като български гражданин), той е заменен от недостатъчно готовия за предизборното състезание Иван Маразов.
В изборите за президент БСП на Виденов участва като предварително загубила и загубата е катастрофална. Това дава първия тласък за радикализиране на опозицията срещу властта на БСП и Виденов.
Виденов подава оставка в края на декември 1996 г. предимно под натиск на вътрешнопартийната опозиция. Оставката му допълнително катализира политическите процеси в страната. Недоволството срещу Виденов, свързано с хлебната криза (лятото на 1996 г.), банковите фалити и инфлацията, започва като левичарска вълна. Дни преди неговата оставка, опитът на КНСБ да организира обща стачка се проваля. Няколко дни след оставката му започват улични акции, които в началото на януари 1997 г. са оглавени от СДС.
След оттеглянето на Виденов от държавната и партийната власт (на негово място за председател на БСП в края на 1996 г. е избран Георги Първанов), той издава мемоарната книга "Отвъд кулисите на политическия театър" през 1998 г. Една книга, която може да бъде разглеждана като олицетворение на своя автор.
През 1998 г. става член на движението "Открит форум".
В края на септември 2000 г. Софийският районен съд решава, че думите и оценките, които Жан Виденов е употребил по адрес на ексбанкера Атанас Тилев в книгата си, не съставляват обида. Делото е заведено две години преди това от Тилев, който обвинява Виденов, че го е очернил. (Съдът обаче налага на експремиера административно наказание глоба от 500 лв. заради твърдението му, че Тилев се оженил по поръчка на българските тайни служби.)
През 2007 г. в рамките на проверка на всички депутати след 1990 г. от Комисията по досиетата името му бива огласено като съпричастен на службите на Държавна сигурност ("явочник").
Ръководител на фондацията "Европейски социални ценности". Преподавател в бизнес-колежа в Пловдив.
Името на Жан Виденов никога не е свързвано с корупционни скандали.
Владее английски, френски, руски и арабски език.
Женен е за Каталина Виденова, имат един син - Васил.
Източник: personi.dir.bg 
