На днешния ден… Българската армия започва Дравската операция. И още от 06.03

На днешния ден… Българската армия започва Дравската операция. И още от 06.03 - E-Burgas.com
български трибагреникРодени: Никола Михов (1877 – 1962) - български библиограф [caption id="attachment_65760" align="alignleft" width="277"]снимка: uni-sofia снимка: uni-sofia[/caption] Никола Обрешков (1896 – 1963) - български математик Роден на 6 март 1896 г. във Варна. Акад. Никола Димитров Обрешков е български математик със световна известност. Един от най-крупните световни специалисти по разпределението на нулите на полиномите. Завършил Математика и Физика в Софийския университет. Дългогодишен ръководител на катедрата по висша алгебра в Софийския университет и директор на Математическия институт при БАН. Научни му приноси са в алгебрата, анализа, теорията на вероятностите и математическата статистика, интегралната геометрия, топологията, механиката, математическата физика и теорията на числата, диофантовия анализ. Считан за един от най-крупните световни специалисти по разпределението на нулите на полиномите. Забележителни са изследванията му върху сумирането на разходящи редове. Той определи точната стойност на константата на Е. Борел. Има значителни трудове върху квадратурните формули, интегралната геометрия в неевклидовата равнина на Лобачевски и върху гранични задачи за уравненията на топлопроводността. Забележително е неговото обобщение на формулата на Тейлор. Посвещава няколко публикации на задачата за числено пресмятане на корените на алгебричните уравнения. През 1922 г. е избран за редовен доцент по висша алгебра, през 1925 - за извънреден професор; през 1928 г. - за редовен професор и титуляр на катедрата по "Висша алгебра" - пост, който заема до смъртта си. Получава първото си международно признание в Италия. През 1932 г. получава докторска степен по математика от университета в Палермо. На 20 юли 1933 г. в Сорбоната получава степента "Доктор на науките". Чете лекции в най-престижните университети в Европа - университетите на Берлин, Рим, Женева, Дрезден, Палермо, Хамбург, Лайпциг. Автор на: над 250 научни статии и публикации; няколко учебника и монографии, превърнали се в настолни книги за няколко поколения български математици. От 1945 г. е редовен член на БАН. Удостояван с най-високите ордени на РБългария. Починал на 11 август 1963 г. Наградата "Никола Обрешков" (учредена от БАН) всяка година се присъжда по случай деня на славянската писменост за особени постижения в областта на математиката и физиката. Акад. Никола Обрешков е патрон на Природо математическите гимназии в Казанлък и Бургас. Пламен Цяров (1911 – 1983) - български актьор Стойчо Панчев (1933) - български академик на БАН Александър Бръзицов (1943) - български композитор Богдан Глишев (1947) - български актьор   Починали: Христо Георгиев (? – 1872) - български предприемач, политик и общественик [caption id="attachment_65761" align="alignleft" width="318"]снимка: bg.wikipedia снимка: bg.wikipedia[/caption] Ана Карима (? – 1949) - българска писателка Анна Карима (срещана и като Ана Карима) е псевдонимът на българската писателка, публицистка, преводачка и общественичка Анна Тодорова Велкова. Съпруга е на политика Янко Сакъзов и майка на стопанския историк доц. Иван Сакъзов. Анна Карима е родена през 1871 година в Бердянск в семейството на революционера Тодор Велков. Завръшва гимназия в София. През 1888 година сключва брак с Янко Сакъзов, с когото се разделят по-късно. От брака си с него има три деца. Още в младежките си години Карима се отдава на писателска и драматургична дейност. Пише разкази, повести, романи. Първия си разказ „Обикновена история“ печата в списание „Ден“ през 1891 година. От 1892 до 1895 година редактира списание „Почивка“. Пиесите и? „Подхлъзна се“, „Загубен живот“ и „Над зида“ са поставяни на сцената на Народния театър. Друга нейна пиеса „В балканах“, оригинално написана на руски език, е поставена в Санкт Петербург. Карима се изявява и в обществената дейност, като се бори за равноправието на жените в обществото. През 1897 година основава женското образователно дружество „Съзнание“, сред чиито дейности е петиция до Народното събрание за допускане на жените до университетско образование. През 1901 година тя инициира създаването и на Българския женски съюз и е негова първа председателка и редактор на печатния му орган вестник „Женски глас“, основан две години по-рано, през 1899 година. През 1908 година Карима основава нов съюз с просветно-феминистична насоченост, „Равноправие“ с едноименен печатен орган. През 1916 година открива в София първото девическо търговско училище. По време на войните от 1912 до 1918 година се занимава с благотворителност. Съдейства за създаване на пансион за сираци и дружество на инвалидите. През 1917 година редактира вестник „Българка“. След атентата в църквата „Света Неделя“ Карима емигрира първо във Франция, където на 15 август 1926 година пише „Апел за мира — за България“ и го изпраща в Женева до всички членове на Обществото на народите. Поддържа контакти с френския комунист Анри Барбюс, на когото предоставя материали за написването на антифашистката му книга „Палачите“. Извадки от нейни речи и текстове са публикувани в списание „Комунистическо знаме“, задграничен орган на БКП. За дейността си е подведена под отговорност по Закона за защита на държавата от правителството на Александър Цанков. В края на 1926 година Карима заминава за СССР. След завръщането си в България, през 1928 година, издава книгата „В днешна Русия“, превежда и издава „Палачите“ на Барбюс. През 1930 година редактира вестник „Повик“. Умира през 1949 година в хотел „Славянска беседа“ в София. Димитър Цолов (1896 – 1970) - български архитект Константин Илиев (1924 – 1988) - български композитор Александър Карасимеонов (1930 – 1991) - български писател Костадин Кюлюмов (1925 – 1998) - български писател Павел Сираков (1918 – 2007) - български народен певец   Събития: 1911 г. — Българското книжовно дружество е преименувано в Българска академия на науките. 1938 г. — Започват изборите за 24-о Народно събрание в България. За пръв път в тях гласуват и жените. [caption id="attachment_65762" align="alignleft" width="300"]снимка: 31polk.hit.bg снимка: 31polk.hit.bg[/caption] 1945 г. — Втората световна война: Българската армия започва Дравската операция. Дравската операция или Дравска епопея е отбранителна операция на българската армия по време на участието на България във Втората световна война срещу войски на Третия райх, настъпващи в района на Нагятад-Хересне в опит да създадат предмостие на северния бряг на река Драва. Тя е част от отбранителната Балатонска операция на Червената армия от периода 6 до 21 март 1945. На Първа българска армия с командващ ген.лейтенант Владимир Стойчев е поставена задача за упорита отбрана по северния бряг на р. Драва. В процеса на подготовката със заповед на командващия армията на 17 февруари 1945 г. са формирани два корпуса - 3-ти и 4-ти корпуси. За тяхното управление от България са изпратени два напълно окомплектовани с офицерски състав корпусни щаба. Трети корпус с командващ ген. лейтенант Тодор Тошев заема позиции на западния участък, граничещ на север с разграничителната линия на Първа българска армия със съседната от север 57-а съветска армия от III-ти украински фронт - Кадаркут-Надкорпад-Йотвьошкони; на юг-река Драва; на запад-каналът Риняпатак и на изток разграничителната линия с Четвърти корпус на Първа българска армия. Четвърти корпус, командван от ген. лейтенант Стоян Трендафилов заема позиции за отбрана на южния, т.нар. дравски участък с югоизточна разграничителна линия с 3-та югославска армия Мадярбой (днес Бой)-Беременд-Торянц, на юг и югозапад северния бряг на р. Драва, на северозапад разграничителната линия с Трети корпус Сигетвар-Даран-Барч. Хитлеристкото настъпление има за цел да отвлече главните съветски сили от Берлин, да обкръжи и унищожи 57-ма съветска и Първа българска армия и да достигне река Дунав. Вермахтът нанася три удара: 1) основен - между езерата Балатон и Веленцейто по направление на Дунафьолдвар; 2) срещу силите на 57-ма съветска армия и българската 10-та пехотна дивизия по направление на Печ; 3) през Драва, при Долни Михоляц, срещу 4-ти български корпус и при Валпово срещу 3-та югославска армия. Пробивът по направлението на главния удар е спрян от съветските войски на 15 март. Настъплението в стика между 57-ма съветска армия и българската 10-та пехотна дивизия е спряно с помощта на 12-та пехотна дивизия. Опитът за подновяването му е спрян на 10 март. В района на Долни Михоляц хитлеристките войски успяват да форсират Драва и да създадат предмостие с дължина 18-20 километра и дълбочина 5-6 километра. Тяхното настъпление е спряно с помощта на две дивизии от 133-ти съветски корпус. От 12 до 19 март, след ожесточени боеве при селата Дравасоболч, Дравапалконя, Дравачехи, с помощта на 16-та пехотна дивизия предмостието е ликвидирано, войските на Вермахта са отхвърлени на юг от Драва и отбраната на българите в участъка е стабилизирана. До 21 март, с помощта на български и съветски части, 3-та югославска армия ликвидира предмостието при Валпово. Успешното провеждане на Дравската операция проваля настъпателните планове на Вермахта, спомага за създаване на условия за настъпателната Виенска операция на Червената армия и по този начин ускорява края на войната. Победата при Драва допринася и за бойния престиж на българската армия. Загубите на българската армия наброяват 1614 убити, а ранените са около 2500. 1948 г. — Народното събрание приема закон за национализация на горите в България.   Източници: bg.wikipedia; events.
Коментари

Още от последните новини