Родени:
Мария Стоянова (1948) - български народен представител
[caption id="attachment_59513" align="alignleft" width="300"]
снимка: novini[/caption]
Кичка Бодурова (1957) - българска естрадна певица
Кичка Жекова Бодурова (родена на 29 ноември 1955 г.) е българска естрадна певица. Има издадени 23 албума, в които пее на 4 езика, и реализирани хиляди концерти в 5 континента - Европа, Азия, Северна Америка, Африка и Австралия.
Кичка Бодурова започва кариерата си в България, превръща се в звезда в Гърция, за да се установи в Америка. Родителите и и купуват цигулка на 6 годишна възраст и тя свири 7 години. Още в детската градина се явява на конкурс в училище “Христо Ботев” гр. Бургас и го печели с песента “Жалба ми падна на сърце”. Дебютира на голямата сцена като ученичка в самодейния състав “Орфей” в родния си град, с който става лауреат на фестивала “Тракийска лира” 1971г.. Завършва езикова гимназия с руски и немски. Приета е немска филология, но тя избира консерваторията. Завършва естрадния отдел на музикалната академия София през 1977 г. в класа на Георги Кордов. Като студентка пее в трио “Обектив” и е солистка на оркестър “Метроном”. През 1977 г. се представя на международния конкурс за изпълнители на фестивала “Златния орфей”, където е удостоена с наградата на община Бургас и Съюза на музикалните дейци. Прави невероятно впечетление на чуждестранните представители и заваляват покани за Германия. Там снима поне 2 телевизионни предавания на месец и записва много песни в радио Берлин. Изпълнява няколко песни на немски език, които стават много популярни в ГДР -“Ven die erste liebe”, ”Arcona” и др. Докато е в Германия на асамблея на световната младеж работи с Тина Търнар и други световни звезди. До началото на 80-те участва на няколко международни поп-фестовала на които печели награди: ”Червеният карамфил” – Сочи ‘77 (трета награда), ”Шлагерфестивала” Дрезден ’79 (трета награда), ”Интерталант” Чехословакия ’79 (втора награда), най-добър глас на фестивала “Песни за морето” Рощок ’80. Почетен гост на фестивала “Олимп” в Гърция. През тези години значителна роля за успехите и има Зорница Попова, която създава много от хитовете в неиния репертоар. В България я чува гръцки импресарио с песента ”Историйо моя, грях мой” и веднага подписва договор за работа в Гърция, Австралия и Англия. За първи път заминава за Гърция през 1981 г., работи с голямата звезда Дионисио и балет Арабеск. При това посещение се явява на конкурс на фирма “Колумбия” в Атина и го печели. Осъществява концерти и ангажименти в Алжир, Малта, Германия, ЮАР, Русия, Унгария,Полша,Чехия,Великобритания, Австралия, между които и концертно турне с оркестъра на радио Хелзинки, Финландия. През 1990 получава „Златна плоча” от Балкантон за продадени над 450,000 копия на диск,продавани у нас и в чужбина . От 1991 година живее и работи в Съединените щати. Участва в шоу програми и концерти в Сан Франциско, Чикаго, Лос Анжелис, Лас Вегас и др. Връща се за първи път в България през 1994 година за да изнесе грандиозен рецитал на “Златния Орфей+”. След това телевизионния канал HBO снима неин рецитал в “La Strada”, а две години по-късно пее на сцената на “Hollywood Paledium”. От 2000 година живее и работи постоянно в Лас Вегас, САЩ, но не забравя българските си фенове и всяка година се връща за няколко месеца в България. Издава няколко успешни диска с любими песни на българската публика и прави концертни турнета в страната. Изнася рецитал на “Световната олимпиада по изкуствата” и става директор за България през 1998 г. На 6 декември 2004 г. получава званието “Почетен гражданин на Бургас”. Прави три зашеметяващи концерта в НДК,Зала 1 -2006г,2008г.,2010г., които зрителите наричаха „магия”. Винаги търсеща различното, шоуто,Кичка Бодурова доказа че е еднин артист –изпълнител със свой почерк и невероятно присъствие на сцената. Печели наградата на публиката на фестивала „Бургас и морето“ през 2008г с песента Помниш ли, море”. Лириката на песента е написана от самата нея, както много други авторски песни.А специално за тази песен Кичка Бодурова казва”Това е моята изповед”. През 2010г. издава автобиографичната си книга „Това съм аз”. За нея незабравимата режисьорка Васа Ганчева каза : Забележително е ,че пише най-малко за дългия низ от заслужени успехи и предпочита да изрази благодарността си и почитанието си към добрите жестове, подпомогнали пътя й. В книгата няма и грам бляскав звезден прах, самохвалство или самовлюбеност. Хората я боготворят, слушат я със стиснати гърла и насълзени очи. Книгата е вулкан от емоции и откровения,описание на живот труден и борбен. На любов и страст, на безмерна радост и убийствена скръб.” Кичка Бодурова записа със златни букви името си в историята на българската популярна музика,като изпя песните „Обичам те, майко Българийо”, ”У дома”, „Големият час” и др. и е любима певица на вече три поколения българи.
През 2013г. певицата издаде три нови албума - "Златни хитове" 1 и 2 част и специален mp3 албум, който включва 123 песни. В края на годината Кичка Бодурова се включи в музикалното шоу "Музикална академия" където почти винаги печели първо място на зрителите на големите лайв-концерти. Към днешна дата е една от финалистките на шоуто, което приключва в началото на декември 2013г.
Стойко Вълчев (1971) - автомобилен състезател
Починали:
Константин Фотинов (ок. 1790 – 1858) - български просветен деец
Илия Кушев (1896 – 1922) - български офицер и революционер (
Никола Алексиев (1889 – 1957) - български писател
Васил Захариев (1895 – 1971) - български график и изкуствовед
[caption id="attachment_59512" align="alignleft" width="224"]
снимка: omda[/caption]
Г. М. Димитров (1903 – 1972) - български политик
Георги Михов Димитров е български политик, ръководител на БЗНС „Пладне“, борил се против правителствата на Царство България, както и на комунистическата диктатура. Баща на Анастасия Димитрова-Мозер.
Член е на БЗНС от 1922 г. Завършва медицина в Загреб през 1929 г. След завръщането си се отдава на активна политическа дейност. Включен е в Управителния съвет на БЗНС „Ал. Стамболийски“ (1932-1933 г.), а след това и в Постоянното присъствие на БЗНС „Обединен“ („Ал. Стамболийски“ и „Врабча 1“). След държавния преврат на 19 май 1934 г. е в опозиция на монархическия режим в страната. Възглавява полулегално дясната групировка в БЗНС „Ал. Стамболийски“. През януари 1941 г. организира внушителна акция против подготвяното присъединяване на България към Тристранния пакт. След неуспеха на акцията минава в нелегалност, а скоро след това и емигрира вън от страната. От 1941 г. до 1944 г. е ръководител на емигрантския Български национален комитет със седалище в Кайро и на нелегалния радиопредавател „Свободна и независима България“.
Завръща се в България в края на септември 1944 г. и застава начело на БЗНС. Заради противопоставянето му на Българската работническа партия — комунисти (БРП-к) и на отечественофронтовската власт, през 1945 г. е снет от ръководството на БЗНС, а скоро след това е изключен от неговите редове и арестуван. Спасен е от агенти на английското разузнаване.
На 23 май 1945 г. Г. М. Димитров, който по това време е под домашен арест в апартамента си на ул. Граф Игнатиев, успява да избяга и отива в дома на бившата си секретарка Мара Рачева (29 юни 1920 - 28 май 1945). След това тя го придружава да жилището на служител в британската мисия. На следващия ден сутринта полк. Бейли и лейт. Макинтош от британската мисия отвеждат Г.М. Димитров с кола в резиденцията на представителя на Държавния департамент в американската военна мисия Мейнард Барнс, който е и представител на САЩ в Съюзната контролна комисия (СКК). Вечерта Мара Рачева е арестувана от Държавна сигурност. А пет дни по-късно, на 28 май Мара Рачева е убита след жестоки мъчения в Дирекция на народната милиция. Официалното съобщение е, че тя се е самоубила, скачайки от четвъртия етаж на сградата. Полк. Бейли от британските тайни служби и член на британската военна мисия в СКК съобщава в Лондон свидетелството на лекаря на майката на Мара за многобройните следи от изтезания по тялото на момичето, които доказват нейната насилствена смърт.
Няколко месеца Г. М. Димитров се укрива във вилата на американския представител в София. Напуска отново страната през септември същата година. Две години по-късно заедно с други емигранти от други страни от Източна Европа създава т. нар. „Земеделски комитет“ („Зелен фронт“)-Международен Селски Съюз- със задача да се бори против комунистите в Източна Европа. Заедно с това възглавява и Българския национален комитет, съставен само от български емигранти, който преследва същите цели. Умира в емиграция в САЩ.
На негово име са наречени булевард в София и пресичащата го метростанция на Софийското метро.
Андон Митов (1909 – 1975) - български лекар
Любомир Киселички (1932 – 1983) - български актьор
Андрей Баташов (1965 – 2010) - български актьор
Събития:
1977 г. — АЕЦ Козлодуй е включен в енергийната мрежа на България.
[caption id="attachment_59511" align="alignleft" width="300"]
снимка: razuznavane[/caption]
1990 г. — Андрей Луканов е принуден да подаде оставката на правителството под давление на протестите и стачките, организирани от КТ Подкрепа.
Андрей Карлов Луканов е политик от Българската комунистическа партия и наследилата я Българска социалистическа партия.
Той е министър-председател на България в 2 поредни правителства - 76-то (8 февруари 1990 - 21 септември 1990) и 77-то (22 ноември - 20 декември 1990). Полиглот, владее английски, руски, испански и френски езици.
Роден е през 1938 г. в Москва в семейството на известния български комунист Карло Луканов. Той е съветски гражданин по рождение и придобива българско поданство на 6-годишна възраст, когато се премества да живее в България със семейството си.
През 1963 г. завършва „Международни отношения“ в МГИМО, Москва.
След дипломирането си е служител в Министерството на външните работи (1963-1965) и Министерството на външната търговия (1966-1968). От 1969 до 1972 работи в представителството на България в Организацията на обединените нации в Женева.
След завръщането си е заместник-министър (1972-1973) и първи заместник-министър (1973-1976) на външната търговия, вицепремиер (1976-1986) и първи вицепремиер (1986-1987), министър на външноикономическите връзки (1987-1989).
Играе важна роля в т.нар. „преустройство“, което води до отстраняване на Тодор Живков от ръководството на БКП през ноември 1989 г. След успеха му заема ръководни постове в партията. Като най-виден водач на дясното крило, стремящо се към преход към пазарна икономика, той се конфронтира с Александър Лилов, безспорен авторитет в лявото крило, държащо на социалните аспекти. В крайна сметка като компромис 30-годишният Жан Виденов е избран за лидер на партията през декември 1991 година.
Луканов оглавява 2 правителства през 1990 г. - 76-то (8 февруари 1990 - 21 септември) и 77-то (22 ноември - 20 декември), въпреки че според някои няма българско гражданство. През този период активно работи Кръглата маса, договаряща рамката на демократичните реформи и прехода към пазарна икономика. Икономическият преход обаче се протака, въведена е купонна система за снабдяване поради острия дефицит на основни стоки и услуги за населението, развива се инфлация.
Второто правителство на Луканов пада след публични протести пред Мавзолея на Георги Димитров, където са изкарани миньори от Перник под ръководството на Мирчо Кирилов Стоименов. От тази криза е останал изразът „Луканова зима“.
С обяснението, че в процеса на преструктуриране икономиката не може да ги издържи, правителството на Луканов едностранно преустановява плащанията по външния дълг през 1990 г. Вследствие на това кредитният рейтинг на държавата се сгромолясва.
През 1992 г. правителството на Филип Димитров подписва споразумение с основните кредитори за 3-годишен гратисен период по просрочените плащания. След изтичане на гратисния период правителството на Жан Виденов безуспешно опитва да договори облекчени условия или ново разсрочване. За да не се влошава допълнително репутацията на държавата, плащанията са възобновени. Покриването на над 1 млрд. щ. д. лихви и главница допълнително обезкръвява икономиката.
Съчетано с кризата в тежката индустрия и краха на банковата система това е сред основните фактори за икономическата криза през 1996 г. С въвеждането на режима на валутния съвет през 1997 г. състоянието на икономиката започва да се стабилизира и след 2000 г. международните кредитни агенции постепенно си възвръщат доверието в платежоспособността на България.
На 7 юли 1992 г. по искане на главния прокурор Иван Татарчев и с решение на Народното събрание му е отнет депутатският имунитет. На 9 юли 1992 г. е арестуван и подведен под отговорност с предположение, че като първи заместник-председател на Министерския съвет през периода 1986 - 1989 г., при условията на продължаващо престъпление, действайки в съучастие с длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение, е присвоил обществено имущество в особено големи размери. Не е осъден и делото е прекратено. Освободен е на 30 декември 1992 г.
След освобождаването му Луканов подава жалба до Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Жалбата е определена за допустима по отношение на твърдяната от него незаконност на задържането му под стража. През март 1997 г. независимият европейски съдебен орган приема, че задържането под стража на Андрей Луканов не е било законно по смисъла на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, и България е осъдена да плати 40 000 френски франка за незаконния му арест.
От 1994 г. е съдружник и президент на руско-българското съвместно предприятие „Топенерджи“. През 1996 г. Андрей Луканов създава в Плевен фондация „Кайлъка“.
Андрей Луканов е застрелян на 2 октомври 1996 г. с 4 куршума пред дома си на ул. „Латинка“ 15.
В деня на убийството около 9:15 - 9:20 ч. Луканов излиза от дома си и се отправя към личния си автомобил „Пежо 306“, паркиран на около 15 м от входа. В колата го чака шофьорът му. Луканов влиза в автомобила, но се сеща, че е забравил нещо. Излиза от колата, приближава се до домофонната уредба и се опитва да се свърже със съпругата си. През това време убиецът стреля 4 пъти, от разстояние 1,5 - 2,5 метра с пистолет „Макаров“. Куршум попада в областта на дясното му слепоочие, а други 3 - в гърба. Експремиерът пада на земята, а убиецът изчезва.
В деня на покушението на същото място са открити и захвърлени дрехи на предполагаемия убиец, с които се е маскирал като скитник. Пистолетът, с който се смята, че е било извършено убийството, е намерен едва 40 дни по-късно зад радиатор на площадката между етажите в жилищен блок на съседната улица „Димчо Дебелянов“.
За убийството са задържани и осъдени Александър Русов, Алексей Кичатов, Георги Георгиев, Ангел Василев и Юрий Ленев. Присъдите им по-късно са отменени. Убийството остава неразкрито.
Веднага след смъртта на бившия премиер в печата се появяват много и различни версии - от покушение на „енергийната мафия“ до битови причини. Съществуват и подозрения, че убийството на Луканов е инсценирано и че той все още е жив след пластична операция.
Андрей Луканов е женен за Лилия Герасимова (също завършила МГИМО през 1963 г.) Имат дъщеря и син.
1998 г. — Литекс Ловеч побеждава ЦСКА София с рекорден резултат 8:0. Ловешкият клуб нанася най-голямата загуба на ЦСКА в историята на българския футбол.
По материали от bg.wikipedia.
снимка: novini[/caption]
Кичка Бодурова (1957) - българска естрадна певица
Кичка Жекова Бодурова (родена на 29 ноември 1955 г.) е българска естрадна певица. Има издадени 23 албума, в които пее на 4 езика, и реализирани хиляди концерти в 5 континента - Европа, Азия, Северна Америка, Африка и Австралия.
Кичка Бодурова започва кариерата си в България, превръща се в звезда в Гърция, за да се установи в Америка. Родителите и и купуват цигулка на 6 годишна възраст и тя свири 7 години. Още в детската градина се явява на конкурс в училище “Христо Ботев” гр. Бургас и го печели с песента “Жалба ми падна на сърце”. Дебютира на голямата сцена като ученичка в самодейния състав “Орфей” в родния си град, с който става лауреат на фестивала “Тракийска лира” 1971г.. Завършва езикова гимназия с руски и немски. Приета е немска филология, но тя избира консерваторията. Завършва естрадния отдел на музикалната академия София през 1977 г. в класа на Георги Кордов. Като студентка пее в трио “Обектив” и е солистка на оркестър “Метроном”. През 1977 г. се представя на международния конкурс за изпълнители на фестивала “Златния орфей”, където е удостоена с наградата на община Бургас и Съюза на музикалните дейци. Прави невероятно впечетление на чуждестранните представители и заваляват покани за Германия. Там снима поне 2 телевизионни предавания на месец и записва много песни в радио Берлин. Изпълнява няколко песни на немски език, които стават много популярни в ГДР -“Ven die erste liebe”, ”Arcona” и др. Докато е в Германия на асамблея на световната младеж работи с Тина Търнар и други световни звезди. До началото на 80-те участва на няколко международни поп-фестовала на които печели награди: ”Червеният карамфил” – Сочи ‘77 (трета награда), ”Шлагерфестивала” Дрезден ’79 (трета награда), ”Интерталант” Чехословакия ’79 (втора награда), най-добър глас на фестивала “Песни за морето” Рощок ’80. Почетен гост на фестивала “Олимп” в Гърция. През тези години значителна роля за успехите и има Зорница Попова, която създава много от хитовете в неиния репертоар. В България я чува гръцки импресарио с песента ”Историйо моя, грях мой” и веднага подписва договор за работа в Гърция, Австралия и Англия. За първи път заминава за Гърция през 1981 г., работи с голямата звезда Дионисио и балет Арабеск. При това посещение се явява на конкурс на фирма “Колумбия” в Атина и го печели. Осъществява концерти и ангажименти в Алжир, Малта, Германия, ЮАР, Русия, Унгария,Полша,Чехия,Великобритания, Австралия, между които и концертно турне с оркестъра на радио Хелзинки, Финландия. През 1990 получава „Златна плоча” от Балкантон за продадени над 450,000 копия на диск,продавани у нас и в чужбина . От 1991 година живее и работи в Съединените щати. Участва в шоу програми и концерти в Сан Франциско, Чикаго, Лос Анжелис, Лас Вегас и др. Връща се за първи път в България през 1994 година за да изнесе грандиозен рецитал на “Златния Орфей+”. След това телевизионния канал HBO снима неин рецитал в “La Strada”, а две години по-късно пее на сцената на “Hollywood Paledium”. От 2000 година живее и работи постоянно в Лас Вегас, САЩ, но не забравя българските си фенове и всяка година се връща за няколко месеца в България. Издава няколко успешни диска с любими песни на българската публика и прави концертни турнета в страната. Изнася рецитал на “Световната олимпиада по изкуствата” и става директор за България през 1998 г. На 6 декември 2004 г. получава званието “Почетен гражданин на Бургас”. Прави три зашеметяващи концерта в НДК,Зала 1 -2006г,2008г.,2010г., които зрителите наричаха „магия”. Винаги търсеща различното, шоуто,Кичка Бодурова доказа че е еднин артист –изпълнител със свой почерк и невероятно присъствие на сцената. Печели наградата на публиката на фестивала „Бургас и морето“ през 2008г с песента Помниш ли, море”. Лириката на песента е написана от самата нея, както много други авторски песни.А специално за тази песен Кичка Бодурова казва”Това е моята изповед”. През 2010г. издава автобиографичната си книга „Това съм аз”. За нея незабравимата режисьорка Васа Ганчева каза : Забележително е ,че пише най-малко за дългия низ от заслужени успехи и предпочита да изрази благодарността си и почитанието си към добрите жестове, подпомогнали пътя й. В книгата няма и грам бляскав звезден прах, самохвалство или самовлюбеност. Хората я боготворят, слушат я със стиснати гърла и насълзени очи. Книгата е вулкан от емоции и откровения,описание на живот труден и борбен. На любов и страст, на безмерна радост и убийствена скръб.” Кичка Бодурова записа със златни букви името си в историята на българската популярна музика,като изпя песните „Обичам те, майко Българийо”, ”У дома”, „Големият час” и др. и е любима певица на вече три поколения българи.
През 2013г. певицата издаде три нови албума - "Златни хитове" 1 и 2 част и специален mp3 албум, който включва 123 песни. В края на годината Кичка Бодурова се включи в музикалното шоу "Музикална академия" където почти винаги печели първо място на зрителите на големите лайв-концерти. Към днешна дата е една от финалистките на шоуто, което приключва в началото на декември 2013г.
Стойко Вълчев (1971) - автомобилен състезател
Починали:
Константин Фотинов (ок. 1790 – 1858) - български просветен деец
Илия Кушев (1896 – 1922) - български офицер и революционер (
Никола Алексиев (1889 – 1957) - български писател
Васил Захариев (1895 – 1971) - български график и изкуствовед
[caption id="attachment_59512" align="alignleft" width="224"]
снимка: omda[/caption]
Г. М. Димитров (1903 – 1972) - български политик
Георги Михов Димитров е български политик, ръководител на БЗНС „Пладне“, борил се против правителствата на Царство България, както и на комунистическата диктатура. Баща на Анастасия Димитрова-Мозер.
Член е на БЗНС от 1922 г. Завършва медицина в Загреб през 1929 г. След завръщането си се отдава на активна политическа дейност. Включен е в Управителния съвет на БЗНС „Ал. Стамболийски“ (1932-1933 г.), а след това и в Постоянното присъствие на БЗНС „Обединен“ („Ал. Стамболийски“ и „Врабча 1“). След държавния преврат на 19 май 1934 г. е в опозиция на монархическия режим в страната. Възглавява полулегално дясната групировка в БЗНС „Ал. Стамболийски“. През януари 1941 г. организира внушителна акция против подготвяното присъединяване на България към Тристранния пакт. След неуспеха на акцията минава в нелегалност, а скоро след това и емигрира вън от страната. От 1941 г. до 1944 г. е ръководител на емигрантския Български национален комитет със седалище в Кайро и на нелегалния радиопредавател „Свободна и независима България“.
Завръща се в България в края на септември 1944 г. и застава начело на БЗНС. Заради противопоставянето му на Българската работническа партия — комунисти (БРП-к) и на отечественофронтовската власт, през 1945 г. е снет от ръководството на БЗНС, а скоро след това е изключен от неговите редове и арестуван. Спасен е от агенти на английското разузнаване.
На 23 май 1945 г. Г. М. Димитров, който по това време е под домашен арест в апартамента си на ул. Граф Игнатиев, успява да избяга и отива в дома на бившата си секретарка Мара Рачева (29 юни 1920 - 28 май 1945). След това тя го придружава да жилището на служител в британската мисия. На следващия ден сутринта полк. Бейли и лейт. Макинтош от британската мисия отвеждат Г.М. Димитров с кола в резиденцията на представителя на Държавния департамент в американската военна мисия Мейнард Барнс, който е и представител на САЩ в Съюзната контролна комисия (СКК). Вечерта Мара Рачева е арестувана от Държавна сигурност. А пет дни по-късно, на 28 май Мара Рачева е убита след жестоки мъчения в Дирекция на народната милиция. Официалното съобщение е, че тя се е самоубила, скачайки от четвъртия етаж на сградата. Полк. Бейли от британските тайни служби и член на британската военна мисия в СКК съобщава в Лондон свидетелството на лекаря на майката на Мара за многобройните следи от изтезания по тялото на момичето, които доказват нейната насилствена смърт.
Няколко месеца Г. М. Димитров се укрива във вилата на американския представител в София. Напуска отново страната през септември същата година. Две години по-късно заедно с други емигранти от други страни от Източна Европа създава т. нар. „Земеделски комитет“ („Зелен фронт“)-Международен Селски Съюз- със задача да се бори против комунистите в Източна Европа. Заедно с това възглавява и Българския национален комитет, съставен само от български емигранти, който преследва същите цели. Умира в емиграция в САЩ.
На негово име са наречени булевард в София и пресичащата го метростанция на Софийското метро.
Андон Митов (1909 – 1975) - български лекар
Любомир Киселички (1932 – 1983) - български актьор
Андрей Баташов (1965 – 2010) - български актьор
Събития:
1977 г. — АЕЦ Козлодуй е включен в енергийната мрежа на България.
[caption id="attachment_59511" align="alignleft" width="300"]
снимка: razuznavane[/caption]
1990 г. — Андрей Луканов е принуден да подаде оставката на правителството под давление на протестите и стачките, организирани от КТ Подкрепа.
Андрей Карлов Луканов е политик от Българската комунистическа партия и наследилата я Българска социалистическа партия.
Той е министър-председател на България в 2 поредни правителства - 76-то (8 февруари 1990 - 21 септември 1990) и 77-то (22 ноември - 20 декември 1990). Полиглот, владее английски, руски, испански и френски езици.
Роден е през 1938 г. в Москва в семейството на известния български комунист Карло Луканов. Той е съветски гражданин по рождение и придобива българско поданство на 6-годишна възраст, когато се премества да живее в България със семейството си.
През 1963 г. завършва „Международни отношения“ в МГИМО, Москва.
След дипломирането си е служител в Министерството на външните работи (1963-1965) и Министерството на външната търговия (1966-1968). От 1969 до 1972 работи в представителството на България в Организацията на обединените нации в Женева.
След завръщането си е заместник-министър (1972-1973) и първи заместник-министър (1973-1976) на външната търговия, вицепремиер (1976-1986) и първи вицепремиер (1986-1987), министър на външноикономическите връзки (1987-1989).
Играе важна роля в т.нар. „преустройство“, което води до отстраняване на Тодор Живков от ръководството на БКП през ноември 1989 г. След успеха му заема ръководни постове в партията. Като най-виден водач на дясното крило, стремящо се към преход към пазарна икономика, той се конфронтира с Александър Лилов, безспорен авторитет в лявото крило, държащо на социалните аспекти. В крайна сметка като компромис 30-годишният Жан Виденов е избран за лидер на партията през декември 1991 година.
Луканов оглавява 2 правителства през 1990 г. - 76-то (8 февруари 1990 - 21 септември) и 77-то (22 ноември - 20 декември), въпреки че според някои няма българско гражданство. През този период активно работи Кръглата маса, договаряща рамката на демократичните реформи и прехода към пазарна икономика. Икономическият преход обаче се протака, въведена е купонна система за снабдяване поради острия дефицит на основни стоки и услуги за населението, развива се инфлация.
Второто правителство на Луканов пада след публични протести пред Мавзолея на Георги Димитров, където са изкарани миньори от Перник под ръководството на Мирчо Кирилов Стоименов. От тази криза е останал изразът „Луканова зима“.
С обяснението, че в процеса на преструктуриране икономиката не може да ги издържи, правителството на Луканов едностранно преустановява плащанията по външния дълг през 1990 г. Вследствие на това кредитният рейтинг на държавата се сгромолясва.
През 1992 г. правителството на Филип Димитров подписва споразумение с основните кредитори за 3-годишен гратисен период по просрочените плащания. След изтичане на гратисния период правителството на Жан Виденов безуспешно опитва да договори облекчени условия или ново разсрочване. За да не се влошава допълнително репутацията на държавата, плащанията са възобновени. Покриването на над 1 млрд. щ. д. лихви и главница допълнително обезкръвява икономиката.
Съчетано с кризата в тежката индустрия и краха на банковата система това е сред основните фактори за икономическата криза през 1996 г. С въвеждането на режима на валутния съвет през 1997 г. състоянието на икономиката започва да се стабилизира и след 2000 г. международните кредитни агенции постепенно си възвръщат доверието в платежоспособността на България.
На 7 юли 1992 г. по искане на главния прокурор Иван Татарчев и с решение на Народното събрание му е отнет депутатският имунитет. На 9 юли 1992 г. е арестуван и подведен под отговорност с предположение, че като първи заместник-председател на Министерския съвет през периода 1986 - 1989 г., при условията на продължаващо престъпление, действайки в съучастие с длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение, е присвоил обществено имущество в особено големи размери. Не е осъден и делото е прекратено. Освободен е на 30 декември 1992 г.
След освобождаването му Луканов подава жалба до Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Жалбата е определена за допустима по отношение на твърдяната от него незаконност на задържането му под стража. През март 1997 г. независимият европейски съдебен орган приема, че задържането под стража на Андрей Луканов не е било законно по смисъла на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, и България е осъдена да плати 40 000 френски франка за незаконния му арест.
От 1994 г. е съдружник и президент на руско-българското съвместно предприятие „Топенерджи“. През 1996 г. Андрей Луканов създава в Плевен фондация „Кайлъка“.
Андрей Луканов е застрелян на 2 октомври 1996 г. с 4 куршума пред дома си на ул. „Латинка“ 15.
В деня на убийството около 9:15 - 9:20 ч. Луканов излиза от дома си и се отправя към личния си автомобил „Пежо 306“, паркиран на около 15 м от входа. В колата го чака шофьорът му. Луканов влиза в автомобила, но се сеща, че е забравил нещо. Излиза от колата, приближава се до домофонната уредба и се опитва да се свърже със съпругата си. През това време убиецът стреля 4 пъти, от разстояние 1,5 - 2,5 метра с пистолет „Макаров“. Куршум попада в областта на дясното му слепоочие, а други 3 - в гърба. Експремиерът пада на земята, а убиецът изчезва.
В деня на покушението на същото място са открити и захвърлени дрехи на предполагаемия убиец, с които се е маскирал като скитник. Пистолетът, с който се смята, че е било извършено убийството, е намерен едва 40 дни по-късно зад радиатор на площадката между етажите в жилищен блок на съседната улица „Димчо Дебелянов“.
За убийството са задържани и осъдени Александър Русов, Алексей Кичатов, Георги Георгиев, Ангел Василев и Юрий Ленев. Присъдите им по-късно са отменени. Убийството остава неразкрито.
Веднага след смъртта на бившия премиер в печата се появяват много и различни версии - от покушение на „енергийната мафия“ до битови причини. Съществуват и подозрения, че убийството на Луканов е инсценирано и че той все още е жив след пластична операция.
Андрей Луканов е женен за Лилия Герасимова (също завършила МГИМО през 1963 г.) Имат дъщеря и син.
1998 г. — Литекс Ловеч побеждава ЦСКА София с рекорден резултат 8:0. Ловешкият клуб нанася най-голямата загуба на ЦСКА в историята на българския футбол.
По материали от bg.wikipedia. 
