Родени:
Йоаким Груев (1828 - 1912) - български възрожденец Никола Войновски (1849 - 1876) - български революционер Стефан Николов (1859 - 1915) - български офицер и революционер Преподобна Стойна (1833 - 1933) - българска ясновидка Стефан Баламезов (1883 - 1960) - български правист
Тома Измирлиев (1895 - 1935) - български писател
Тома Димитров Измирлиев (псевдоними: Фома Фомич, Гарабед Бедни и други) е български писател хуморист, журналист, сатирик. Той е по-голям брат на големия български поет Христо Смирненски. Член на Българската комунистическа партия от 1921 г.
Роден е в Кукуш, Македония. Основно училище завършва в родния си град и започва да учи в гимназия в Битоля. През 1913 г. заедно с много други македонски бежанци семейството се премества в София. Постъпва във Военното училище, малко по-късно печели стипендия и заминава за Цариград, където завършва гимназиалното си образование и записва да учи медицина. Избухналата война прекъсва следването му, той е мобилизиран и заминава на фронта. След войната работи като чиновник в София. Оказва значително влияние при формиране възгледите на брат си Христо Смирненски. През 1921 година става член на БКП и влиза във Военно-техническата комисия на ЦК на БКП. След априлските събития през 1925 г. той е преследван от тогавашната власт и това го принуждава да се засели в Хасково, където живеят родителите на жена му. Тук работи в окръжната сметна палата, едновременно с това създава и редактира вестник „Утринна поща“. В Хасково излизат и двете негови отпечатани приживе книги. Почива през 1935 г. Погребан е в София.
Иван Радоев (1901 - 1985) - български футболист
Митко Григоров (1920 - 1987) - български политик, дипломат
Георги Каменов (1941) - български футболист
Станислав Стратиев (1941 - 2000) - български писател
Иван Желев (1944) - български политик
Цанко Яблански (1944) - български политик
Трайчо Соколов (1951) - български футболист
Волен Николаев (1954) - български поет
Филип Аврамов (1974) - български актьор
Починали:
Стоян Заимов (1867 - 1932) - български революционер и възрожденец
Стоян Стоянов Заимов е български революционер, апостол на Априлското въстание, просветен деец, общественик и писател.
Стоян Заимов е роден в село Рупките община Чирпан, Област Стара Загора. Учи в класното училище в град Стара Загора (1867-1869), където се запознава с Васил Левски и става член на Тайния централен български комитет (ТЦБК). През следващите две години завършва педагогически курс в град Пловдив и става учител в българското мъжко училище в град Хасково. Между 1871 и 1873 година участва в основаването на местния революционен комитет и е един от най-дейните му членове. Помага на Атанас Узунов при подготовката на покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри, след което е заловен е и заточен в Диарбекир, Мала Азия. Още на следващата година успява да избяга от там и се установява в Румъния.
Там Стоян Заимов се запознава с ЛюбенКаравелов, ХристоБотев и други видни представители на българската емиграция и се включва активно в нейната дейност. През 1875 година ръководството на Българскияреволюционенцентраленкомитет му възлага да осъществи плана за подпалване на Цариград, за да бъде улеснено замисленото за септември 1875 г. всеобщо въстание. Пръв помощник му е Георги Бенковски. Акцията не е осъществена и Заимов се завръща в Букурещ. Участва в основаването на Гюргевския революционен комитет, който подготвя Априлското въстание. Определен е за главен апостол на Трети (Врачански) революционен окръг. В началото на 1876 година се прехвърля в България, но след избухването на въстанието е заловен и получава смъртна присъда, заменена с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д'Акр (днес Акра или Ако, Израел). Освободен по общата амнистия след Санстефанския мирен договор (3 март 1878 г.). След Освобождението се завръща в България.
През 1882 година завършва Педагогическия институт в Москва, след което е отново учител в различни градове на България — гр. Шумен (1882-1884), гр. Варна (1884-1885), гр. Кюстендил (1888-1895), гр. София (1898-1901)). През 1895 става за три години член на постоянния учебен комитет към Министерството на народното просвещение. Съставя учебници и методически ръководства, основава сп. „Училищен преглед" (1896-1949), директор на Народната библиотека в София между 1903 и 1908 година.
Наред със Захари Стоянов полага основата на българската модерна мемоарна традиция. Заимов умира в град Плевен в 1932 година. Баща е на генерал Владимир Заимов.
Богдан Баров (1885 - 1941) - български революционер
Цветан Бончев (1929 - 1995) - български физик
Събития:
924 г. — Състои се среща между цар Симеон и император Роман I Лакапин при стените на Константинопол, която завършва със сключване на примирие
1885 г. — Назначено е княжеско комисарство за Източна Румелия. Съпроводен от 2-и конен Шуменски полк княз Александър Батенберг влиза в Пловдив като княз на Северна и Южна България
1903 г. — Главният щаб на Илинденско-Преображенското въстание се обръща към българското правителство за оказване на помощ
1909 г. — Официално е открита Софийската синагога
1943 г. — В нарушение на Търновската конституция 25 Обикновено Народно събрание избира Регентство на малолетния цар Симеон II в състав: княз Кирил Преславски, професор Богдан Филов и генерал Никола Михов
1944 г. — Участие на България във Втората световна война: С помощта на настъпващите в България сили на Червената армия е проведен Деветосептемврийския преврат, при който е свалено правителството на Константин Муравиев и установено правителство на Отечествения фронт
Деветосептемврийският преврат е насилствена промяна в държавната власт в България, извършена през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г., като е свалено правителството на Константин Муравиев и на власт идва правителство на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев.
Събитията от 9 септември 1944 г. все още не са получили единодушната оценка на историците. В историографията отпреди 1971 г. по пропагандни причини се твърди, че това е „народно въстание“. Оттогава до 10 ноември 1989 г. събитията на тази дата получават определението „социалистическа революция“. След политическата промяна от 1989 г. събитието е определяно като „военен преврат“.
Отечественият фронт взема властта в България с помощта на окупиращатите страната сили на Трети Украински фронт на Червената армия. След тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. България излиза от Оста и попада в съветската сфера на влияние.
На 8 септември сутринта Червената армия (Трети Украински фронт и Черноморския флот) нахлува на територията на България през северната и морската граница и окупира редица градове като Варна, Русе, Силистра, Добрич, Бургас. По нареждане на правителството, българските войски не и? оказват съпротива. При нахлуването на съветските войски във Варна командирът на 3-а армия ген. Никола Христов е убит. На същия ден в София в дома на Кимон Георгиев се събират членове на Националния комитет на Отечествения фронт и е определен съставът на правителството след преврата, като от некомунистическите партии в ОФ присъстват Никола Петков и Григор Чешмеджиев.
През нощта на 8 срещу 9 септември в условията на започнала съветска окупация, офицери лоялни към политическия кръг „Звено“ превземат ключовите пунктове в София — Министерство на войната, Министерство на вътрешните работи, пощата, телеграфа, радиото, гарата и други. Рано сутринта новият министър-председател Кимон Георгиев по радиото уведомява народа за извършената промяна: „С пълно съзнание, че е верен и пълен изразител на народната воля, Отечественият фронт поема в тия съдбоносни часове и тежки условия управлението на страната, за да я спаси от гибел”.
На 9 септември, по нареждане на главнокомандващия НОВА Добри Терпешев всички партизански формирования слизат от планините и вземат властта в селата и градовете в България. На места това става без бой, но в други случаи войскови и полицейски части оказват ожесточена съпротива на силите на ОФ. В София, Пловдив, Пернишко, Шумен и Хасково са съкрушени с въоръжени средства. Като цяло армията подкрепя новото правителство, което обявява военния министър в кабинета на Муравиев, генерал Иван Маринов, за главнокомандващ.
Установяването на новата власт става най-късно в Хасково, където партизаните превземат с много жертви артилерийските казарми след провалени преговори с командващите офицери едва на 12 септември. В отговор партизаните организират „кървава баня“. Избити са 7 офицери, командващи 2-ри артилерийски полк, начело с командира на гарнизона в града — полк. Маринов.
В правителството на ОФ са включени представители на БРП, БЗНС Пладне, БРСДП (ш.с.) и ПК Звено. Старият министър-председател Константин Муравиев минава в нелегалност. Регентите и правителството са арестувани. По-късно са заловени и началниците на полицията, жандармерията и някои войскови части.
На 10 септември полицията е ликвидирана и на нейно място е създадена народна милиция, съставена най-вече от доскорошни партизани. От затворите са освободени 8 130 политически затворници. Разпускат се концентрационните лагери на предишния режим като Гонда вода, Еникьой, Лебане и други.
На 9 септември съветските войски не са в София, а все още настъпват в Северо- и Югоизточна България.
Всичко за събитията на 09.IX.1944г., четете тук.
1944 г. — В противоречие с конституцията правителството на България издава постановления за освобождаване от длъжност на регентите на Симеон II и за назначаване на нов Регентски съвет, в който влизат професор Венелин Ганев (независим), Цвятко Бобошевски (независим) и Тодор Павлов (комунист)
1944 г. — Вестник Отечествен фронт започва да излиза легално
1945 г. — За първи път Денят на свободата се чества като национален празник и неприсъствен ден; във връзка с годишнината са помилвани и освободени от затвора около 900 души, осъдени от т.нар. Народен съд, а над 1000 души са пуснати от трудовите лагери
1945 г. — От Москва в страната се завръща Васил Коларов
1947 г. — Започват денонощни излъчвания на програма Хоризонт на Българското национално радио
1949 г. — Поради катастрофалната реколта от зърнени храни Народна република България е принудена за четвърти път след 9 септември 1944 г. да подпише спогодба със СССР за доставка на пшеница на заем
1972 г. — Българската национална телевизия излъчва първо цветно предаване — манифестацията от площад 9 септември (днес Княз Александър Батенберг); започва работа Варненското телевизионно студио
1974 г. — Народна република България прекратява заглушаването на радиостанция Гласът на Америка
1974 г. — Започват денонощни излъчвания на радиопрограма "Хоризонт" на Българското национално радио
1975 г. — Започва редовното излъчване на тв канал Втора програма по Българската национална телевизия
2000 г. — Международната организация за отчитане на корупцията класира България на 52-ро място от 90 страни. От 16 страни от Източна Европа България е на 9-о място 
