На днешния ден… 21 години от присъдата на Тодор Живков. И още от 04.09

На днешния ден… 21 години от присъдата на Тодор Живков. И още от 04.09 - E-Burgas.com

български трибагреникРодени:

александър шаламановАлександър Шаламанов (1941) - български футболист

Александър Стефанов Шаламанов (известен с прякора Шами) e български футболист (десен бек), скиор, волейболист и футболен треньор. Роден е през 1941 г. в село Бояна, Софийско, днес квартал на София. Кариерата си на футболист започва в ЦСКА (1960-61, 1962/ес.) и завършва в „Славия“ (София) от 1962 до 1974 г. Трикратен носител на купата на България (1963, 1964 и 1966). Вицешампион през 1967 и бронзов медалист през 1964, 1965, 1966, 1970 и 1973 г. С ЦСКА е шампион на страната през 1960/61 г. В „А“ РФГ има 265 мача (262 за Славия и 3 за ЦСКА) и 10 гола. Обявен е за спортсмен №1 през 1967 и 1973 г. и за футболист №1 на България за 1963 г. и 1966 г. В „А“ националния отбор има 42 мача и 1 гол, за „Б“ националния има 1 мач, за младежкия има 3 мача и за юношеския има 4 мача. В европейските клубни турнири е изиграл 26 мача и е отбелязал 1 гол (16 мача за КНК и 10 мача с 1 гол за купата на УЕФА). Полуфиналист за КНК през 1967 г. Участвал е на финалите на две световни първенства (Англия-1966, в 2 мача и Мексико-1970, в 3 мача). Избран е в идеалния отбор на световното през 1966 г. на поста десен защитник. През 1974 г. е включен от спортните журналисти в идеалния отбор на страната за 30-летието (1944-1974). „Заслужил майстор на спорта“ от 1965 г. Играта му се отличава със сигурност, самоотверженост и коректно поведение на терена. Като скиор е участвал на зимната олимпиада през 1960 г. в Скуо Вали (САЩ). След прекратяване на футболната си кариера работи като футболен треньор.

 

Бисер Киров (1942) - български поп певец

Боян Иванов (1943) - български поп певец

Наталия Андреева (1955) - българска писателка

Николина Чакърдъкова (1969) - българска народна певица

Милен Велев (1971) - български тенисист

Починали:

Богомил Берон (1866 - 1936) - български лекар

Панайот Пондалов (1926 - 1984) - български волейболист

Иван Ненов (1902 - 1997) - български художник

стефан продевСтефан Продев (1927 - 2001) - български писател

Стефан Иванов Продев е писател, есеист и публицист, дългогодишен главен редактор на вестник „Дума“ (1990 - 1999), а преди това редактор и на предшественика му „Работническо дело“ (1989) и редактор на изданията на БТА „Лик“ и „Паралели“ (1965 - 1979). Бил е отговорен секретар на в. "Литературни новини" (1957 - 1959), главен редактор на сп. "София", на вестник "Народна култура" ("Култура" в периода 1984 - 1988 и 1989 - 1990). Продев е народен представител от БСП в 7 ВНС, 36 и 37 НС (1990-1997). Председател на Съюза на българските журналисти (СБЖ) (1990 - 2000) г., награден 2005 посмъртно с наградата “Черноризец Храбър”. Стефан Продев е представител на дисидентските среди в БКП по време на комунистическия режим в България.

 

Любен Йорданов (1926 - 2011) - български цигулар

Събития:

1207 г. — Българи убиват солунския крал Бонифаций Монфератски от засада и изпращат главата му на цар Калоян

1911 г. — Провеждат се избори за 15 Обикновено народно събрание, спечелени от управляващите народняци и прогресивнолиберали

1916 г. — Първата световна война: Тутраканска битка - Трета българска армия, командвана от генерал Пантелей Киселов започва атака за овладяване на крепостта край град Тутракан

1916 г. — Първата световна война: Войскови части, командвани от генерал Тодор Катранджиев освобождават Добрич

1954 г. — Произведен е първият български пеницилин

1969 г. — Открита е ТЕЦ Марица Изток 2

1974 г. — Пуснат е в действие първият реактор на АЕЦ Козлодуй

todor-jivkov11992 г. — Тодор Живков е осъден от Върховния касационен съд на Българияна 7 г. затвор и парична глоба за злоупотреба с държавни средства, но след смъртта му всички обвинения срещу него отпадат

Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с домашен арест. Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.

На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.

Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.

Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.

Коментари

Още от последните новини