Родени:
Константин Паница (1857 – 1890) - български офицер и политик
Александър Занешев (1896 - ?) - български офицер
Стоян Стоянов (1913 – 1997) - български летец
Динко Динев (1924) - български актьор
Мюмюн Тахир (1957) - български писател и журналист
Димитър Младенов (1962) - български футболист
[caption id="attachment_66270" align="alignleft" width="300"]
снимка: bgvolleyball[/caption]
Андрей Жеков (1980) - български волейболист
Роден на 12 март 1980 г. в София.
Андрей Жеков е български волейболист. Играе като разпределител.
Шампион в отборите на "Славия" и "Левски Сиконко". В националния отбор е от 1998 г. Бронзов медалист от СП в Япония /2006 г. и от Световната купа в Япония през 2007 г.
През 2006/2007 г. се състезава за "Нефтяник Башкортостана" (Русия).
Сега е играч на гръцкия ЕА "Патрон" (Патра).
Боян Йорданов (1983) - български волейболист
Починали:
Кирил Пейчинович (ок. 1770 – 1845) - български монах и книжовник
[caption id="attachment_66271" align="alignleft" width="214"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Кирил Пейчинович е български духовник, книжовник и просветител, един от първите поддръжници на създаването на литература на новобългарски език.
Кирил Пейчинович е роден в голямото Положко село Теарце. Светското му име е неизвестно. Според надгробната му плоча Кирил получава първоначално образование в село Лешок, а по-късно вероятно учи в Дебърския манастир „Свети Йоан“. Бащата на Кирил Пейчин продава имуществото си в Теарце и заедно с брат си и сина си отива в Света гора, където тримата се замонашват, като Пейчин приема името Пимен, брат му - Далмант, а синът му - Кирил. След това Кирил се връща в Тетово, а оттам заминава за Кичевския манастир „Света Богородица Пречиста“, където става йеромонах.
От 1801 година Пейчинович е игумен на Марковия манастир „Свети Димитър“ край Скопие. Разположен в областта Торбешия по долината на Маркова река сред помашки, турски и арнаутски села, в началото на игуменството на Пейчинович манастирът е в окаяно състояние - почти всички постройки на манастира, освен главната църква, са разрушени. В продължение на 17 години до 1818 отец Кирил полага много усилия за възраждането на манастира, като обръща особено внимание на възстановяването и разширяването на манастирската библиотека.
В Марковия манастир Кирил Пейчинович съставя е едно от основните си произведения „Книга сия зовомая Огледало“, отпечатана в 1816 година в Будапеща.
Не е известно защо отец Кирил напуска Марковия манастир. Преданието разказва, че причината е конфликт със Скопския гръцки митрополит. В 1818 година Кирил отново пътува до Атон, за да види баща си и чичо си и след това става игумен на унищожения от еничари през 1710 година манастир „Свети Атанас“ край Положкото село Лешок, в близост до родното му Теарце.
С помощта на сръбската държава и местните българи, Кирил възстановява запуснатия от повече от 100 години Лешочки манастир и го превръща в огнище на българската просвета.
Кирил развива в манастира значителна проповедническа и книжовна и просветна дейност. Отваря училище и се опитва да създаде печатница, убеден в значението на печатната книга. По-късно отец Кирил помага на Теодосий Синаитски да възстанови Солунската си печатница, изгоряла през 1839 година. През 1840 Теодосий Синаитски издава втората книга на Пейчинович - „Книга глаголемая Утешение грешним“.
Отец Кирил Пейчинович умира на 12 март 1845 година в Лешочкия манастир и е погребан в църковния двор.
Юрдан Иванов (1862 – 1907) - български публицист, финансист, библиограф и изследовател
Георги Христович (1863 – 1926) - български зоолог
Александър Ботев (1879 – 1947) - български политик
Георги Димитров (1904 – 1979) - български композитор
Събития:
1860 г. — За пръв път е отслужена църковна служба на български език.
1872 г. — Иларион Ловчански е избран за Български екзарх.
1912 г. — Основан е Футболен клуб „ПФК Ботев (Пловдив)“.
Ботев е български футболен клуб от град Пловдив. Основан през 1912 г., в момента клубът е част от „А“ група.
Цветовете на клуба са жълто и черно. За техния избор съществуват две версии :
Като символ на единството между католическите студенти от колежа "Св.Августин" (жълтия цвят) и православните гимназисти от Първа мъжка гимназия "Княз Александър Батенберг" (черния цвят);
Основателите на „Ботев”, през 1912, са заимствали примера и структурната организация на спортните клубове от Австрия. Избрали са за клубни цветове жълтото и черното - цветовете от Държавния флаг на Австрийската империя , а също и хералдиката от емблемата на Виенския / Рапид, като модел за своята.
През първите години на XX век възпитаниците на колежа "Свети Августин" допринасят за разпространението на спортните игри в град Пловдив и най-вече за популяризирането на играта с топка, наречена - футбол. В периода 1906-1907 година в колежа е създаден първият футболен тим, който оказва заразително влияние върху младежите от Пловдив. През периода 1910-1912 година започват да възникват различни отбори, които бързо изчезват след угасването на ентусиазма и амбицията на техните инициатори.
При такава обстановка в Пловдив, група ентусиазирани приятели, ученици от Първа мъжка гимназия и Френския колеж, увлечени по крайно интересната игра "ритни-топ", решават по подобие на учениците от колежа "Свети Августин" да създадат свой клуб по футбол. В началото на месец март 1912 година те учредяват - "Хр.Ботевъ-Футболно дружество". Съставен е учредителен протокол, избран е и първият Управителен съвет, в който влизат:
Стоян Иванов Пухтев - председател
Ненко Георгиев Пенелов- заместник-председател
Петър Делев - секретар-касиер
Теньо Русев - домакин.
До този момент не са намерени документалните свидетелства за основаването на отбора. Учредителите са в ученическа възраст и очевидно не извършват съдебна регистрация, но всички техни спомени, както и тези на други съвременници са категорични - "Ботев" Пловдив е създаден през март 1912. Балканските войни нанасят съществен удар на организационната и спортна дейност на клуба. Положението е донякъде стабилизирано в годините до включването на България в Първата световна война - през 1914 година е изработен първият устав, утвърден от Министерството на просвещението и учителския съвет на Мъжката гимназия.
През 1915-1916 г. настъпват нови затруднения заради военните действия и вследствие напускането на част от членовете на клуба. През пролетта на 1916 г. е избрано ново ръководство, на следващата година към "Ботев" от отбора на "Бай Ганьо" (Пловдив) се присъединява Никола Щерев - Старика, който е емблематична фигура в историята на отбора като треньор и играч. От 1917 година той е треньор на Ботев в продължение на рекордните 27 години (1917-1934;1936-1946) и записва над 100 официални срещи с екипа на "Ботев" за градско, областно и държавно първенство. През 1917 година също така на Общо събрание се приема нов устав, в който се определят и клубните цветове - жълто и черно, запазени и до днес. По това време председател на Управителния съвет на клуба е Стоян Пухтев. През същата 1917 година все още се играят само приятелски срещи. Клубният устав е утвърден от Учителския съвет на Мъжката гимназия.
1938 г. — Подписан е първият таен българо-германски протокол за доставка на военна техника на България в размер на 30 000 000 марки за две години.
1945 г. — Завършва Първият конгрес на Отечествения фронт.
1946 г. — НС приема Закон за трудовата поземлена собственост, според който земя над 200 дка (за Добруджа — над 300 дка) се национализира.
1981 г. — Явлението Фотоелектретно състояние на веществата е вписано като откритие на акад. Георги Наджаков в Държавния регистър за открития.
1988 г. — Тодор Живков излага основните моменти в „новата стратегия по възродителния процес“.
2001 г. — Софийски съд обявява Националната авиокомпания Балкан във фалит.
Източници: bg.wikipedia; events.
снимка: bgvolleyball[/caption]
Андрей Жеков (1980) - български волейболист
Роден на 12 март 1980 г. в София.
Андрей Жеков е български волейболист. Играе като разпределител.
Шампион в отборите на "Славия" и "Левски Сиконко". В националния отбор е от 1998 г. Бронзов медалист от СП в Япония /2006 г. и от Световната купа в Япония през 2007 г.
През 2006/2007 г. се състезава за "Нефтяник Башкортостана" (Русия).
Сега е играч на гръцкия ЕА "Патрон" (Патра).
Боян Йорданов (1983) - български волейболист
Починали:
Кирил Пейчинович (ок. 1770 – 1845) - български монах и книжовник
[caption id="attachment_66271" align="alignleft" width="214"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Кирил Пейчинович е български духовник, книжовник и просветител, един от първите поддръжници на създаването на литература на новобългарски език.
Кирил Пейчинович е роден в голямото Положко село Теарце. Светското му име е неизвестно. Според надгробната му плоча Кирил получава първоначално образование в село Лешок, а по-късно вероятно учи в Дебърския манастир „Свети Йоан“. Бащата на Кирил Пейчин продава имуществото си в Теарце и заедно с брат си и сина си отива в Света гора, където тримата се замонашват, като Пейчин приема името Пимен, брат му - Далмант, а синът му - Кирил. След това Кирил се връща в Тетово, а оттам заминава за Кичевския манастир „Света Богородица Пречиста“, където става йеромонах.
От 1801 година Пейчинович е игумен на Марковия манастир „Свети Димитър“ край Скопие. Разположен в областта Торбешия по долината на Маркова река сред помашки, турски и арнаутски села, в началото на игуменството на Пейчинович манастирът е в окаяно състояние - почти всички постройки на манастира, освен главната църква, са разрушени. В продължение на 17 години до 1818 отец Кирил полага много усилия за възраждането на манастира, като обръща особено внимание на възстановяването и разширяването на манастирската библиотека.
В Марковия манастир Кирил Пейчинович съставя е едно от основните си произведения „Книга сия зовомая Огледало“, отпечатана в 1816 година в Будапеща.
Не е известно защо отец Кирил напуска Марковия манастир. Преданието разказва, че причината е конфликт със Скопския гръцки митрополит. В 1818 година Кирил отново пътува до Атон, за да види баща си и чичо си и след това става игумен на унищожения от еничари през 1710 година манастир „Свети Атанас“ край Положкото село Лешок, в близост до родното му Теарце.
С помощта на сръбската държава и местните българи, Кирил възстановява запуснатия от повече от 100 години Лешочки манастир и го превръща в огнище на българската просвета.
Кирил развива в манастира значителна проповедническа и книжовна и просветна дейност. Отваря училище и се опитва да създаде печатница, убеден в значението на печатната книга. По-късно отец Кирил помага на Теодосий Синаитски да възстанови Солунската си печатница, изгоряла през 1839 година. През 1840 Теодосий Синаитски издава втората книга на Пейчинович - „Книга глаголемая Утешение грешним“.
Отец Кирил Пейчинович умира на 12 март 1845 година в Лешочкия манастир и е погребан в църковния двор.
Юрдан Иванов (1862 – 1907) - български публицист, финансист, библиограф и изследовател
Георги Христович (1863 – 1926) - български зоолог
Александър Ботев (1879 – 1947) - български политик
Георги Димитров (1904 – 1979) - български композитор
Събития:
1860 г. — За пръв път е отслужена църковна служба на български език.
1872 г. — Иларион Ловчански е избран за Български екзарх.
1912 г. — Основан е Футболен клуб „ПФК Ботев (Пловдив)“.
Ботев е български футболен клуб от град Пловдив. Основан през 1912 г., в момента клубът е част от „А“ група.
Цветовете на клуба са жълто и черно. За техния избор съществуват две версии :
Като символ на единството между католическите студенти от колежа "Св.Августин" (жълтия цвят) и православните гимназисти от Първа мъжка гимназия "Княз Александър Батенберг" (черния цвят);
Основателите на „Ботев”, през 1912, са заимствали примера и структурната организация на спортните клубове от Австрия. Избрали са за клубни цветове жълтото и черното - цветовете от Държавния флаг на Австрийската империя , а също и хералдиката от емблемата на Виенския / Рапид, като модел за своята.
През първите години на XX век възпитаниците на колежа "Свети Августин" допринасят за разпространението на спортните игри в град Пловдив и най-вече за популяризирането на играта с топка, наречена - футбол. В периода 1906-1907 година в колежа е създаден първият футболен тим, който оказва заразително влияние върху младежите от Пловдив. През периода 1910-1912 година започват да възникват различни отбори, които бързо изчезват след угасването на ентусиазма и амбицията на техните инициатори.
При такава обстановка в Пловдив, група ентусиазирани приятели, ученици от Първа мъжка гимназия и Френския колеж, увлечени по крайно интересната игра "ритни-топ", решават по подобие на учениците от колежа "Свети Августин" да създадат свой клуб по футбол. В началото на месец март 1912 година те учредяват - "Хр.Ботевъ-Футболно дружество". Съставен е учредителен протокол, избран е и първият Управителен съвет, в който влизат:
Стоян Иванов Пухтев - председател
Ненко Георгиев Пенелов- заместник-председател
Петър Делев - секретар-касиер
Теньо Русев - домакин.
До този момент не са намерени документалните свидетелства за основаването на отбора. Учредителите са в ученическа възраст и очевидно не извършват съдебна регистрация, но всички техни спомени, както и тези на други съвременници са категорични - "Ботев" Пловдив е създаден през март 1912. Балканските войни нанасят съществен удар на организационната и спортна дейност на клуба. Положението е донякъде стабилизирано в годините до включването на България в Първата световна война - през 1914 година е изработен първият устав, утвърден от Министерството на просвещението и учителския съвет на Мъжката гимназия.
През 1915-1916 г. настъпват нови затруднения заради военните действия и вследствие напускането на част от членовете на клуба. През пролетта на 1916 г. е избрано ново ръководство, на следващата година към "Ботев" от отбора на "Бай Ганьо" (Пловдив) се присъединява Никола Щерев - Старика, който е емблематична фигура в историята на отбора като треньор и играч. От 1917 година той е треньор на Ботев в продължение на рекордните 27 години (1917-1934;1936-1946) и записва над 100 официални срещи с екипа на "Ботев" за градско, областно и държавно първенство. През 1917 година също така на Общо събрание се приема нов устав, в който се определят и клубните цветове - жълто и черно, запазени и до днес. По това време председател на Управителния съвет на клуба е Стоян Пухтев. През същата 1917 година все още се играят само приятелски срещи. Клубният устав е утвърден от Учителския съвет на Мъжката гимназия.
1938 г. — Подписан е първият таен българо-германски протокол за доставка на военна техника на България в размер на 30 000 000 марки за две години.
1945 г. — Завършва Първият конгрес на Отечествения фронт.
1946 г. — НС приема Закон за трудовата поземлена собственост, според който земя над 200 дка (за Добруджа — над 300 дка) се национализира.
1981 г. — Явлението Фотоелектретно състояние на веществата е вписано като откритие на акад. Георги Наджаков в Държавния регистър за открития.
1988 г. — Тодор Живков излага основните моменти в „новата стратегия по възродителния процес“.
2001 г. — Софийски съд обявява Националната авиокомпания Балкан във фалит.
Източници: bg.wikipedia; events.
