[caption id="attachment_131631" align="aligncenter" width="1476"]
Тъгата и болката на майката отстъпват само пред гнева[/caption]
Помните ли Ина, младата жена, която бе прегазена от камион на пешеходна пътека по бургаската ул. „Трапезица“? Вероятно не, вероятно защото тя не е единствената жертва и вероятно защото
убийствата на пътя се превърнаха в част от ежедневието ни,
колкото и непренебрежимо много да са те. А ние медиите за жалост в статистици, които заедно с КАТ отчитаме броя на убитите – мъже, жени, деца, майки, бащи, баби и дядовци.
В тази същата черна статистика обаче никъде не фигурират семействата на загиналите в катастрофи, нищо, че част от тях също умира заедно с най-скъпото им. Като Димка и Стоян Симеонови от Бургас, чиято дъщеря бе пометена от камион, докато пресичаше пешеходната пътека на път към дома на дядо си. Ина Симеонова остана завинаги на 28 години.
[caption id="attachment_131632" align="aligncenter" width="1920"]
Малко след инцидента пешеходната пътека беше заличена, а върху тротоара поставена ограда[/caption]
Фаталният инцидент стана на 25 април в 10:30 ч.
Ина отива при дядо си, който живее в к-с Братя Миладинови, да го види и да му занесе храна. „Шофьорът така и не разбрал, че я е ударил. След като блъска детето ми, той ускорява скоростта и я влачи 50 метра преди да спре. Хората са му свирили, викали са му да спре. Ако беше спрял след като я е блъснал може би детето ми щеше да бъде още живо“, връща се назад в спомените почернената майка.
Димка казва, че шофьорът така и не ги е потърсил, за да се извини или съжали за случилото се. „Ако тя беше за нещо виновна, щях да си казвам, виновна е, сгрешила е. Но не може на пешеходна пътека да убие човек, не може! И искам да го попитам кой е той, че определи съдбата на детето ми, че й отне живота?
Кой си ти, че й отне правото да бъде майка, кой си ти?“,
неутешимо ридае жената.
Димка има и други въпроси. Пита защо едно дело, в което има назначена и изготвена една единствена експертиза, започва близо година след това. Кое възпрепятства предаването му на съд цели 11 месеца след трагедията, а през това време
виновникът за смъртта на Ина е на свобода.
Семейството се крепи единствено от вярата в това, че все пак съдът ще отсъди строго и убиецът на детето им ще получи максималната, предвидена в закона присъда.
Разговаряйки с майката виждаме, че тъгата и болката й отстъпват само пред гнева. Гняв от това, че ако общината бе взела мерки още при първия смъртен случай на тази пешеходна пътека, ако ограниченията в района се спазваха, ако организацията на движението в този участък бе адекватна на пътния трафик, а светофарите работеха, то днес може би нямаше да е в черно.
„КАТ регулираха движението за преминаване през светофарите, а никой не контролираше товарните камиони над 10 т., които преминаваха от там, и защо бе спрян светофара на пешеходната пътека след като БИЛЛА си е платила за него”, пита още тя.
Семейството обмисля да заведе дело и срещу общината,
веднага след като приключи процесът срещу шофьора на камиона, който е насрочен за 22 и 23 март в Бургаския окръжен съд.
Малко след трагичния инцидент по предложение на председателя на Общинския съвет в Бургас Костантин Луков, пешеходната пътека беше заличена, а върху тротоара поставена ограда.
Премахването на зебрата, оградите, най-малко триетажната пасарелка и днес не спират пешеходците. Те продължават да пресичат оттам, тъй като за да стигнат до отсрещните магазини според правилата, хората трябва да ходят пеш до кръстовището /вече кръгово/ на „Трапезица”, да изкачат трите етажа стълби, да слязат по тях , за да стигнат до магазините, а после отново да се върнат по същия път. Разстояние, което за един възрастен или болен човек е непосилно да измине.
Реорганизацията на движението тогава не срещна подкрепата на много от организациите за пътната безопасност. Първо защото това дава възможност на шофьорите да се движат с висока скорост и второ защото пешеходците едва ли биха били близо 2 км до магазина и обратно.
Откакто се случи това с Инка наблюдавам пътния трафик. В Бургас има безумни пешеходни пътеки и още по-безумни велоалеи, които освен всичко друго са изключително опасни. Вместо да мислят как да съхранят здравето и живота на гражданите, те гледат само да усвояват средства и да печелят проекти. В това няма нищо лошо, но нека се прави с мисъл за здравето и живота на хората. Не е ли човекът на първо място?!“, отсичат родителите на Ина.
Те съзнават, че нито една присъда или съдебен акт, колкото и справедливи да са те, няма да върнат дъщеря им. Но също така съзнават, че са необходими законодателни промени, които да предвиждат по-строги наказания за убийците на пътя.
„Нашият живот свърши след смъртта на Инка, докато убиецът на детето ми е на свобода. Той си работи в същата тази фирма, сигурно се прибира вечер при семейството си… А ние сега събираме нейни снимки за паметната плоча на гроба й. Татко й ще я направи, така пожела. Ще бъде от стъкло, цялата с нейни снимки…", споделя майката.
Кървавата статистика за жертвите на пътя не отчита разбитите семейства, майките в черно и несбъднатите мечти. Не отчита отрупаните с цветя пешеходни пътеки, подгизналите от сълзи надгробни плочи по пътищата ни, нито мъката и болката на хилядите като Димка и Стоян. Сега на тях им предстои да изживеят отново ужаса от случилото се и да се изправят очи в очи с човека, причинил смъртта на дъщеря им. А на него да живее с мисълта, че е отнел един млад живот, заради глупостта си да наруши правилата на пътя.
Тъгата и болката на майката отстъпват само пред гнева[/caption]
Помните ли Ина, младата жена, която бе прегазена от камион на пешеходна пътека по бургаската ул. „Трапезица“? Вероятно не, вероятно защото тя не е единствената жертва и вероятно защото
убийствата на пътя се превърнаха в част от ежедневието ни,
колкото и непренебрежимо много да са те. А ние медиите за жалост в статистици, които заедно с КАТ отчитаме броя на убитите – мъже, жени, деца, майки, бащи, баби и дядовци.
В тази същата черна статистика обаче никъде не фигурират семействата на загиналите в катастрофи, нищо, че част от тях също умира заедно с най-скъпото им. Като Димка и Стоян Симеонови от Бургас, чиято дъщеря бе пометена от камион, докато пресичаше пешеходната пътека на път към дома на дядо си. Ина Симеонова остана завинаги на 28 години.
[caption id="attachment_131632" align="aligncenter" width="1920"] Малко след инцидента пешеходната пътека беше заличена, а върху тротоара поставена ограда[/caption]
Фаталният инцидент стана на 25 април в 10:30 ч.
Ина отива при дядо си, който живее в к-с Братя Миладинови, да го види и да му занесе храна. „Шофьорът така и не разбрал, че я е ударил. След като блъска детето ми, той ускорява скоростта и я влачи 50 метра преди да спре. Хората са му свирили, викали са му да спре. Ако беше спрял след като я е блъснал може би детето ми щеше да бъде още живо“, връща се назад в спомените почернената майка.
Димка казва, че шофьорът така и не ги е потърсил, за да се извини или съжали за случилото се. „Ако тя беше за нещо виновна, щях да си казвам, виновна е, сгрешила е. Но не може на пешеходна пътека да убие човек, не може! И искам да го попитам кой е той, че определи съдбата на детето ми, че й отне живота?
Кой си ти, че й отне правото да бъде майка, кой си ти?“,
неутешимо ридае жената.
Димка има и други въпроси. Пита защо едно дело, в което има назначена и изготвена една единствена експертиза, започва близо година след това. Кое възпрепятства предаването му на съд цели 11 месеца след трагедията, а през това време
виновникът за смъртта на Ина е на свобода.
Семейството се крепи единствено от вярата в това, че все пак съдът ще отсъди строго и убиецът на детето им ще получи максималната, предвидена в закона присъда.
Разговаряйки с майката виждаме, че тъгата и болката й отстъпват само пред гнева. Гняв от това, че ако общината бе взела мерки още при първия смъртен случай на тази пешеходна пътека, ако ограниченията в района се спазваха, ако организацията на движението в този участък бе адекватна на пътния трафик, а светофарите работеха, то днес може би нямаше да е в черно.
„КАТ регулираха движението за преминаване през светофарите, а никой не контролираше товарните камиони над 10 т., които преминаваха от там, и защо бе спрян светофара на пешеходната пътека след като БИЛЛА си е платила за него”, пита още тя.
Семейството обмисля да заведе дело и срещу общината,
веднага след като приключи процесът срещу шофьора на камиона, който е насрочен за 22 и 23 март в Бургаския окръжен съд.
Малко след трагичния инцидент по предложение на председателя на Общинския съвет в Бургас Костантин Луков, пешеходната пътека беше заличена, а върху тротоара поставена ограда.
Премахването на зебрата, оградите, най-малко триетажната пасарелка и днес не спират пешеходците. Те продължават да пресичат оттам, тъй като за да стигнат до отсрещните магазини според правилата, хората трябва да ходят пеш до кръстовището /вече кръгово/ на „Трапезица”, да изкачат трите етажа стълби, да слязат по тях , за да стигнат до магазините, а после отново да се върнат по същия път. Разстояние, което за един възрастен или болен човек е непосилно да измине.
Реорганизацията на движението тогава не срещна подкрепата на много от организациите за пътната безопасност. Първо защото това дава възможност на шофьорите да се движат с висока скорост и второ защото пешеходците едва ли биха били близо 2 км до магазина и обратно.
Откакто се случи това с Инка наблюдавам пътния трафик. В Бургас има безумни пешеходни пътеки и още по-безумни велоалеи, които освен всичко друго са изключително опасни. Вместо да мислят как да съхранят здравето и живота на гражданите, те гледат само да усвояват средства и да печелят проекти. В това няма нищо лошо, но нека се прави с мисъл за здравето и живота на хората. Не е ли човекът на първо място?!“, отсичат родителите на Ина.
Те съзнават, че нито една присъда или съдебен акт, колкото и справедливи да са те, няма да върнат дъщеря им. Но също така съзнават, че са необходими законодателни промени, които да предвиждат по-строги наказания за убийците на пътя.
„Нашият живот свърши след смъртта на Инка, докато убиецът на детето ми е на свобода. Той си работи в същата тази фирма, сигурно се прибира вечер при семейството си… А ние сега събираме нейни снимки за паметната плоча на гроба й. Татко й ще я направи, така пожела. Ще бъде от стъкло, цялата с нейни снимки…", споделя майката.
Кървавата статистика за жертвите на пътя не отчита разбитите семейства, майките в черно и несбъднатите мечти. Не отчита отрупаните с цветя пешеходни пътеки, подгизналите от сълзи надгробни плочи по пътищата ни, нито мъката и болката на хилядите като Димка и Стоян. Сега на тях им предстои да изживеят отново ужаса от случилото се и да се изправят очи в очи с човека, причинил смъртта на дъщеря им. А на него да живее с мисълта, че е отнел един млад живот, заради глупостта си да наруши правилата на пътя.
