Най-голямото дружество по приходи в страната - бургаската рафинерия "Лукойл Нефтохим Бургас" увеличава капитала си, за да намали задълженията си. Технически старо вземане на компанията майка ще бъде трансформирано в акции. И така над 640 млн. лв. от дълговете на българското дружество ще се стопят. А те надхвърлиха 3.7 млрд. лв. през миналата година. Дружеството е и традиционно на загуба, а в момента завършва и най-големия си инвестиционен проект за почти 1.5 млрд. долара.
Акции вместо дълг
Решението е взето на общо събрание на акционерите от 5 септември. Увеличението на капитала на "Лукойл Нефтохим Бургас" от 40 млн. лв. на 53 млн. лв. става чрез издаване на нови акции, които ще бъдат придобити от мажоритарния акционер Lukoil Europe Holdings, регистриран в Холандия.
Всъщност свежи средства не се вливат - операцията е през апорт на част от дълг към компания майка в размер на 328.4 млн. евро, или 642.4 млн. лв. Сумата е по револвиращ заем, отпуснат на 1 декември 2008 г. Към момента септември холандската компания държи 75.29% от капитала на бургаската рафинерия, а ОАО "Нефтеная компания Лукойл" има 24.32%. Първото дружество обаче е дъщерно на руската компания, така че цялата собственост е концентрирана в "Лукойл".
Когато загубите се трупат
Това не е първото голямо увеличаване на капитала. В резултат на натрупаните загуби собственият капитал на дружеството още към края на 2011 г. падна под размера на акционерния капитал и стана отрицателен. Това породи необходимост основният акционер да внесе допълнителен капитал, което бе направено през 2012 г. - вдигането тогава беше с 490.9 млн. лв. и то беше с даване на свеж ресурс, а не с преобразуване на дълг, както е сега. Негативната тенденция обаче явно продължава, като решението за сегашното вдигане на капитала е взето още на 23 декември 2013 г.
Бургаската рафинерия е компанията с най-големи приходи в страната. За 2013 г. те са 7.64 млрд. лв. През последните години обаче производителят постоянно отчита негативни финансови резултати. За миналата година минусът е 241 млн. лв., а натрупаната загуба вече е 1.16 млрд. лв.
Големият разход
Освен традиционно трупаната загуба финансовата дупка за компанията се увеличава, тъй като дружеството стартира проекта си за инсталация за хидрокрекинг на гудрон. Проектът беше започнат през 2012 г. и е на стойност 1.48 млрд. долара. Така според отчета за изминалата година текущите задължения на компанията са 1.57 млрд. лв., а дългосрочните - 2.14 млрд. лв., като основната част са необезпечени кредити, получени от свързани лица. Увеличението на текущите и нетекущите кредити за 2013 г. е 1.28 млрд. лв.
В началото на 2014 г. "Лукойл Нефтохим Бургас" получи и кредитна линия в размер на 420 млн. евро, или 576 млн. долара, от няколко европейски банки.
Отделно в края на юли 2011 г. компанията стана концесионер на нефтеното пристанище "Росенец" за срок от 35 години, като има задължението да инвестира 44.2 млн. евро в него.
Труден пазар
Съоръжението трябва да бъде завършено до края на тази година, а през 2015 г. да започнат тестовете. Целта на инвестицията е да може да се преработва и най-тежката фракция на петрола, която е гудрона, за да се повиши ефективността на рафинерията, т.е. на процента на производство на светли горива - бензин и дизел - от единица петролна суровина. Без инсталацията рафинерията не е достатъчно ефективна, като положението допълнително се затруднява, тъй като руският петрол сорт Urals е по-тежък.
През лятото на тази година от рафинерията уточниха, че голямата загуба освен с инвестицията е свързана и със свиването на маржовете на преработката, с валутните разлики и със спада на потреблението и по-точно с намаляването на дела на "Лукойл" в него. Според доклада на одитора намаляването на търсенето на горива се запазва през всичките години от 2008 г. до 2013 г., като тя се характеризира с влошен марж между европейските котировки и нефтената суровина спрямо 2012. "Този нисък размер на маржа, който продължава вече 5 години, доведе до закриването на нефтопреработвателни мощности в Европа за 1,7 млн. барела на ден, като от тях 350 хил. барела на ден са изчезнали през изминалата година. За изминалата година бургаската рафинерия също е редуцирала производствената си програма, като за 2013 г. рафинерията е работила на 66% за износ за трети страни и на 28% за българския пазар (останалите 6% от количествата са били продадени в Европейския съюз). Капитал
Акции вместо дълг
Решението е взето на общо събрание на акционерите от 5 септември. Увеличението на капитала на "Лукойл Нефтохим Бургас" от 40 млн. лв. на 53 млн. лв. става чрез издаване на нови акции, които ще бъдат придобити от мажоритарния акционер Lukoil Europe Holdings, регистриран в Холандия.
Всъщност свежи средства не се вливат - операцията е през апорт на част от дълг към компания майка в размер на 328.4 млн. евро, или 642.4 млн. лв. Сумата е по револвиращ заем, отпуснат на 1 декември 2008 г. Към момента септември холандската компания държи 75.29% от капитала на бургаската рафинерия, а ОАО "Нефтеная компания Лукойл" има 24.32%. Първото дружество обаче е дъщерно на руската компания, така че цялата собственост е концентрирана в "Лукойл".
Когато загубите се трупат
Това не е първото голямо увеличаване на капитала. В резултат на натрупаните загуби собственият капитал на дружеството още към края на 2011 г. падна под размера на акционерния капитал и стана отрицателен. Това породи необходимост основният акционер да внесе допълнителен капитал, което бе направено през 2012 г. - вдигането тогава беше с 490.9 млн. лв. и то беше с даване на свеж ресурс, а не с преобразуване на дълг, както е сега. Негативната тенденция обаче явно продължава, като решението за сегашното вдигане на капитала е взето още на 23 декември 2013 г.
Бургаската рафинерия е компанията с най-големи приходи в страната. За 2013 г. те са 7.64 млрд. лв. През последните години обаче производителят постоянно отчита негативни финансови резултати. За миналата година минусът е 241 млн. лв., а натрупаната загуба вече е 1.16 млрд. лв.
Големият разход
Освен традиционно трупаната загуба финансовата дупка за компанията се увеличава, тъй като дружеството стартира проекта си за инсталация за хидрокрекинг на гудрон. Проектът беше започнат през 2012 г. и е на стойност 1.48 млрд. долара. Така според отчета за изминалата година текущите задължения на компанията са 1.57 млрд. лв., а дългосрочните - 2.14 млрд. лв., като основната част са необезпечени кредити, получени от свързани лица. Увеличението на текущите и нетекущите кредити за 2013 г. е 1.28 млрд. лв.
В началото на 2014 г. "Лукойл Нефтохим Бургас" получи и кредитна линия в размер на 420 млн. евро, или 576 млн. долара, от няколко европейски банки.
Отделно в края на юли 2011 г. компанията стана концесионер на нефтеното пристанище "Росенец" за срок от 35 години, като има задължението да инвестира 44.2 млн. евро в него.
Труден пазар
Съоръжението трябва да бъде завършено до края на тази година, а през 2015 г. да започнат тестовете. Целта на инвестицията е да може да се преработва и най-тежката фракция на петрола, която е гудрона, за да се повиши ефективността на рафинерията, т.е. на процента на производство на светли горива - бензин и дизел - от единица петролна суровина. Без инсталацията рафинерията не е достатъчно ефективна, като положението допълнително се затруднява, тъй като руският петрол сорт Urals е по-тежък.
През лятото на тази година от рафинерията уточниха, че голямата загуба освен с инвестицията е свързана и със свиването на маржовете на преработката, с валутните разлики и със спада на потреблението и по-точно с намаляването на дела на "Лукойл" в него. Според доклада на одитора намаляването на търсенето на горива се запазва през всичките години от 2008 г. до 2013 г., като тя се характеризира с влошен марж между европейските котировки и нефтената суровина спрямо 2012. "Този нисък размер на маржа, който продължава вече 5 години, доведе до закриването на нефтопреработвателни мощности в Европа за 1,7 млн. барела на ден, като от тях 350 хил. барела на ден са изчезнали през изминалата година. За изминалата година бургаската рафинерия също е редуцирала производствената си програма, като за 2013 г. рафинерията е работила на 66% за износ за трети страни и на 28% за българския пазар (останалите 6% от количествата са били продадени в Европейския съюз). Капитал