На този ден православната християнска църква празнува един от своите най-важни и тържествени празници - “въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен.
Народът нарича празника Кръстовден не само заради “честния кръст”, а защото денят “се кръстосва с вечерта” - настъпва равноденствие; жените кръстосват (загърлят) цветята в градината, а мъжете си пазят кръста поради застудяването.
Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето „тръгва назад“ - вече е есен. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът.
Обичаят включва поръсването със светена вода на къщата и хармана, поднасянето на трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка. Стопаните даряват попа с варива и зеленчуци и най-вече с жито от новата реколта. За празника се раздават пресни пити – тази „житна жертва“ умилостивява стихиите, за да дарят стопанина с берекет. Първото откъснато грозде се освещава в черквата и се раздава за здраве и плодородие.
На този ден се честват лечителите, които лекуват “пресекнал се кръст”, наместват изкълчени и навехнати крайници и “оправят счупени кокали”.
Често по асоциативен път възниква поверието, че говеенето на празника се спазва против болки в кръста.
По традиция на Кръстовден се спазва строг пост в чест на Кръста Господен. Обредна трапеза: зелник с праз лук, печена тиква.
В народните вярвания, Кръстовден се свързва с началото на есенния сезон, с време за сеитба на зимните култури, време за гроздобер. Смята се, че гроздето преди Кръстовден не е добре узряло, на този ден се плетат и кошниците за гроздобер, затова на места наричат деня и Гроздоберник.
На този ден най-възрастната жена в домакинството, опича Кръстова пита (кръсташка)- обреден хляб с украса от кръст върху него. Когато се съберат домашните, го разчупва над трапезата и го нарича "Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли", цялото домочадие повтаря словата.
Смята, се че от този ден Слънцето се връща назад към зимата, деня и нощта се кръстосват, студа наближава и може да те боли кръста. За това с тези ритуални думи всички смятали, че се предпазват от болки в кръста, през идната година.
На 14 септември се отбелязва църковния празник "Въздвижение на Светия кръст Господен" - той е един от четирите дни в година, в който според православната религия се извършва поклонение.
На Кръстовден свещениците правят водосвет по домовете. Същият ден по време на богослужението в църквата, свещениците изнасят кръста в средата на храма за да се поклонят вярващите.
На Кръстовден се спазва строг пост "говеее се за кръста" и не се яде нищо червено: червен пипер, домати, репички, червени ябълки и т.н.
Да почерпят: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Къна, Кънчо, Ставри.
По материали от интернет.