Към края на кандидат-студентската кампания, от родните висши училища признават, че не могат да намерят студенти за близо една пета от обявените за прием места. Редица специалности, за съжаление и някои университети са заплашени от нулев прием.
Провокирани от този факт, Ви предлагаме един коментар по материали на Татяна Ваксберг, писан за Дойче Веле.
Голяма част от младите българи, свързват бъдещото си с образование и работа в чужбина. Други пък, просто се отказват от образованието. В първия случай, младежите "побеждават" средата, просто като я напускат и заживяват в други условия. Във втория случай, младежите просто игнорират средата в която живеят и се опитват да оцеляват, така както го разбират. В крайна сметка, средата побеждава тях.
Що се отнася до тези, които остават тук и учат, то повече от половината, за да имат успеваемост се принуждават да ходят на частни уроци. След като излязат от университета, по малко от половината работят по изучаваната специалност.
Който остава и учи в България, изглежда тройно губещ, според Ваксберг. Първо, го обучават зле. Второ, трудно го вземат на работа с българската диплома и накрая, трето, ако го вземат му плащат зле. Към това бихме прибавили и високите такси в родните училища, както и скъпата издръжка на живота. Храната у нас е доста скъпа. Тогава защо да учат в България.
Ако в Европа се страхуват от безработицата, то младият българин се плаши от това, че ще намери зле платена работа. Така и обичайно се случва.
Затова и да не се учудваме, че 20 % от младежите, откровено си признават, че не знаят за какво им е висшето образование. Защо и да дават пари за него и да си губят времето. 
Към края на кандидат-студентската кампания, от родните висши училища признават, че не могат да намерят студенти за близо една пета от обявените за прием места. Редица специалности, за съжаление и някои университети са заплашени от нулев прием.
Провокирани от този факт, Ви предлагаме един коментар по материали на Татяна Ваксберг, писан за Дойче Веле.
Голяма част от младите българи, свързват бъдещото си с образование и работа в чужбина. Други пък, просто се отказват от образованието. В първия случай, младежите "побеждават" средата, просто като я напускат и заживяват в други условия. Във втория случай, младежите просто игнорират средата в която живеят и се опитват да оцеляват, така както го разбират. В крайна сметка, средата побеждава тях.
Що се отнася до тези, които остават тук и учат, то повече от половината, за да имат успеваемост се принуждават да ходят на частни уроци. След като излязат от университета, по малко от половината работят по изучаваната специалност.
Който остава и учи в България, изглежда тройно губещ, според Ваксберг. Първо, го обучават зле. Второ, трудно го вземат на работа с българската диплома и накрая, трето, ако го вземат му плащат зле. Към това бихме прибавили и високите такси в родните училища, както и скъпата издръжка на живота. Храната у нас е доста скъпа. Тогава защо да учат в България.
Ако в Европа се страхуват от безработицата, то младият българин се плаши от това, че ще намери зле платена работа. Така и обичайно се случва.
Затова и да не се учудваме, че 20 % от младежите, откровено си признават, че не знаят за какво им е висшето образование. Защо и да дават пари за него и да си губят времето. 
