Константин Бачийски от СЕК: Бургас има нужда от общински съветници с независимо мислене

Подобряване на икономиката в града и казусът със стадион „Черноморец“ са водещи амбиции в предизборната ми програма

Константин Бачийски е кандидат за общински съветник в следващия мандат на бургаския Общински съвет. Той е един от водещите IT-специалисти в страната и е водач в листата за кандидати за общински съветници от „Средна европейска класа“, като вече има опит в местния парламент, където през последния мандат бе един от най-дейните съветници от СЕК.

Г-н Бачийски кой е основният мотив, който Ви амбицира да се кандидатирате отново за общински съветник?

Основният мотив е факторът, който ме бе амбицирал и за предния Общински съвет – влязох в политиката, защото смятам, че всеки човек, трябва да даде личен пример и принос за подобряване условията за живот в мястото, където живее. Човек дори добре да живее, няма как да се чувства добре, ако средата около него, не е добра. Аз видях, че политиката, е един от най-правилните инструменти, с които това нещо може да се направи. 95% от българските политици влизат в нея със съвсем различни цели. Смятам, че това е една от причините 25 години да сме на това дередже. Хората бягат от България, защото повечето политици взимат, вместо да дават. Бягат заради условията за живот, създавани от политиците.

Как оценявате работата си в последния Общински съвет?

Смятам, че съм направил неща, които показват, че съвсем безкористно съм защитавал обществения интерес. Бургазлиите, които са следели моите изяви, най-вероятно са разбрали, че действията ми не са толкова политически, колкото прагматични за решаването на определен тип проблеми. Едно от най-важните неща, които смятам, че съм допринесъл за града ни, е намалянето на такса битови отпадъци за бизнеса. Това ми беше точка номер 1 в предизборната кампания през 2011.

Трудно ли е да сте съветник в Общински съвет като бургаския, където има мнозинство на една партия, и почти всичко предложено от опозицията, се отхвърля? Това не е ли демотивиращо?

Определено е трудно, но това не означава, че човек трябва да се предава. Аз изповядвам максимата, че за да направя нещо, трябва да намеря пътя, ако не мога да го намеря пътя – ще го прокарам. Следвайки тази максима, правя всичко по силите си да постигна това, за което се боря. Иначе е много трудно и не е добре да има мнозинство на една политическа партия, независимо коя и каква е, получава се еднолично управление, едно залитане в някакви крайности, ако вече не се взима мнението на другите фактори. Без това, не могат да се вземат добри и правилни решения, които да са балансирани и да защитават голям кръг от хора, като едно общество. Самият фактор, че управляващите не се съобразяват с мнението на другите, вече е опасно като прецедент, получава се авторитарно управление, което не е от полза на никой.

Затова искрено се надявам в следващия Общински съвет да няма партийно мнозинство, за да може да се взимат разумни решения, изцяло в интерес на гражданите. В много случаи, в първия мандат на кмета Димитър Николов, се случиха хубави неща, тъй като решенията бяха умерени. През втория мандат вече запознаха да не се съобразяват с нищо от опозицията и това се вижда с просто око.

А влияе ли партийната принадлежност на решенията и действията на един политик?

Ако той се бори безкористно, няма как да му повлияе. Мога да дам и един бургаски пример. Това е т.нар. такса битови отпадъци за бизнеса, която е една от най-високите в страната. През 2011 в Бургас тя беше 11 промила. За сравнение Варна по това време плащаше 3,9 промила, Пловдив – 5, Стара Загора – 4, Сливен – 1,4 и т.н. Единствено софиянци плащаха 11 промила, но те си хвърляха боклука на сметището в Пловдив, на 120 км. Този проблем ми беше цел номер едно в моята предизборна програма тогава, и когато станах общински съветник, започнах да се боря да свалим тези стойности, защото смятам, че може и трябва да има нов тип политици, които си спазват обещанията и правят всичко възможно да ги реализират още от първия ден. Голяма част от българските политици забравят дори какво са говорили и животът им преди и след избори, е все едно живот на двама различни души. Благодарение на моята инициатива, след около 2,5 години борби с администрацията, най-накрая създадохме условия, които доведоха до спад на такса битови отпадъци. Понастоящем таксата за бизнеса е с около 35% по-ниска спрямо тази в предния мандат.

Случаят с такса битови отпадъци е доста интересен, дълъг път извървяхте с опозицията?

Извървяхме дълъг път, който започна веднага след като станах общински съветник. Първо видях, че за 2011, бяхме генерирали 3,8 млн. лева излишък. Затова на първата сесия на Общинския съвет, станах и казах, че търсим излишъци в момент на криза. По закон независимо каква е таксата, ако се събира от община или държава, трябва да е в такъв размер, каквито са и разходите. Обаче за Бургас тенденцията е години наред да се генерира няколко милиона излишък. Тогава зам.-кметът Красимир Стойчев заяви, че тези пари били за изграждането на депо за отпадъци, изискване на ЕС. Намерих договорите с ТИТАН АД, оказа се че разходите са за 6 млн. лв. годишно, а ние плащаме за два пъти и половина повече. Започнах да търся варианти как да оптимизираме парите, които получаваме и междувременно разбрах, че това сметище, за което уж събираме парите, е европроект, който отпуска 34 милиона лева, а 9 са от държавата. Освен това сметището е регионално и се изгражда от 9 общини, което още облекчава финансирането. На следващата сесия казах това, а зам.-кметът Стойчев не ми отговори с какви средства участва общината. Покани ме в кабинета му, там щял да ми каже. Отидох, изненада се от това, но пак не ми отговори, така няколко седмици ходих, накрая ме прати в отдела по евроинтерграция, където също не знаеха, оттам ме препратиха в отдел Екология, така месец и половина аз така и не разбрах, макар че имам това право, колко е съфинансирането на община Бургас. Чак в отчета на кмета, преди гласуването на новия бюджет, пишеше и финансирането – 284 хил. лв. Тогава попитах лично кмета на думите му ли да вярвам, че финансираме депото с милиони, или на отчета му? Естествено отхвърлиха предложението ми за намаляне на таксата. След това колегите от БСП също входираха такава докладна, която също бе отхвърлена.

Впоследствие таксата падна само и единствено благодарение на това, че направихме силна опозиция и разкрихме тези факти публично. Това също е пример защо човек не трябва да се отказва.

По-добре ли ще бъде ако повечето съветници са независими, без партийна обвързаност?

Трябва да има повече независими, но като начин на мислене, без значение дали са от партия или са самостоятелни. Аз съм представител на малка партия, която е далеч от тежката политика, тя е за стимул на малкия и средния бизнес, за създаване на условия за развитие на средната класа, а това не са само хора от бизнеса. Така че аз съм представител на партия, но е показателно, че имам независимост и че имам собствено виждане по даден въпрос. Тези неща са важни за политиците. Но в големите партии това е много трудно да се случи, защото обикновено ръководните позиции, се обграждат от доверени хора, които гласуват според поверията на локалния вожд, без да имат собствено мнение. Във всички партии има читави хора, но за съжаление това не им позволява да бъдат себе си. Аз лично не искам да бъда политически номад, въпреки че съм имал предложения от три партии да премина при тях. Не съм приел, защото не искам някой да ми обяснява какво трябва да правя. За мен политиката е призвание и искам да правя неща, които са редни и добри за хората. И съм единственият съветник, който си дарява заплатата за здравеопазването в Бургас. Общинският съветник, трябва да дава, не да взима. А и ако времето, което отделям за обществена дейност, го влагам в личния ми бизнес, ще изкарвам много повече пари от заплатата на един съветник.

Каква е главната Ви амбиция за следващия мандат на Общинския съвет?

Основният проблем, за който бих работил е подобряване на икономическите условия за бизнес в общината, промяна на фокуса, включително и на еврпроектите от такива, които са лесни и видими, към дългосрочни проекти,ефективни за икономиката. Мога да дам за пример община Пловдив, където независимо кой управлява, си остава стратегията общината да е обградена от индустриални паркове. В момента строят седми такъв и има добри партньорства между общини и бизнес. Тази среда работи много добре и вече е привлекла много компании, създадени са десетки хиляди работни места. В Бургас, особено през последните мандати, аз не виждам политика, която да стимулира бизнеса, включително и европроектите – те са показни, правят се алеи и градинки, но на Бургас му трябват проекти и инициативи, които да помагат на местната икономика. Хората бягат от Бургас и от страната, не защото градинката пред блока не е оправена, а заради това, че нямат работа или затова, че са им ниски доходите.

Другата тема, за която ще се боря, е казусът за стадион „Черноморец“. Това е актив, изграден с публични средства и с труда на хиляди бургазлии. В момента общината е в такова положение, че има опасност да загуби това съоръжение, което е безкрайно ценен актив. С г-н Евгений Мосинов, който беше председател на комисията за Черноморец, направихме всичко възможно да защитим обществения интерес.

В тази връзка не беше ли грешка Общинския съвет да спира борбата на комисията, като не и гласува нов мандат, защото нещата си останаха на стария хал?

Общинският съвет не само спря работата на комисията, но и на два пъти отказа на членовете й достъп до документите на дружеството, където е апортиран стадионът. Лично нас, това силно ни озадачи, още повече, че хората, които са гласували отказа за достъп до това дружество, са само и единствено от ГЕРБ. Статистиката взех от асистента по гласуването. Въпреки че кметът в медиите казва, че има желание да реши проблема, неговите действия показват обратното. Не мога да се съглася, че който и да е общински съветник от тази партия, не би се вслушал в мнението на „шефа“, както го наричат повечето съветници. Живот и здраве ако бъда преизбран ще продължа да работя и по този проблем, защото общината е член на дружество, за което няма информация какво се случва.