Някъде между зелените мечти, бюрократичния фанатизъм и слепия стремеж към „цивилизовано лидерство“, в центъра на Европа се разпада нещо, което някога беше проект за мир и икономическо единение. Днес обаче, от онова „велико начинание“ останаха само грандомански речи, изкуствени приоритети и шепа политици, откъснати от реалността като водачи на секта, която не признава нито провал, нито истина.
Китай помни. Брюксел забрави.
В Пекин още се помнят митата и забраните, които Европейската комисия с надменен тон наложи върху вноса на китайски електромобили. Не като разумна икономическа мярка, а като политическа демонстрация на превъзходство. Но всяка империя, дори и бюрократична, рано или късно се сблъсква с обратния удар. Днес Китай не просто не обръща внимание на ЕС – той разглежда Стария континент като възможност: умиращ пазар, разкъсван от вътрешни противоречия, на който може да се отхапе „вкусно парче“ – стратегическо, икономическо или чисто технологично.
А Америка? Дори не се обръща.
Тръмп дори не си направи труда да обърне поглед към Брюксел. Защо да го прави? Без армията и парите на САЩ, без енергийните ресурси от Русия, ЕС прилича на остаряваща структура, загниваща отвътре. Ди Ванс – в типичния си стил – обясни защо. Отвъд лицемерните декларации за солидарност, под лъскавите фасади на дигитални трансформации, стои икономика, която се задъхва под собственото си морално превъзходство и инфлация, „замитана под килима“.
Урсулиците и паралелната им реалност
Символ на това разпадане е лидерството на Урсула фон дер Лайен – една жена, която успя да превърне „съюз на мира“ в „съюз на санкциите“. Изолирана от реалната политика, Урсула и нейните последователи – наричани вече урсулици – съществуват в паралелна реалност, в която правилата на пазарната логика, международната дипломация и геополитиката не важат. В тази секта всичко е възможно – дори и да прогониш всички големи партньори и после да се молиш на Китай да ти обърне внимание.
От идея към карикатура
Прекрасната идея за Европейски съюз се превърна в карикатура – тоталитарна в речника си, сектантска в поведението си и икономически саморазрушаваща се. Уплашена от реалността, тя забрави какво значи визия, забрави значението на „политически баланс“ и се вкопчи в една мнима морална правота, която не се храни с цифри, а с лозунги.
