Ако в края на предишни предизборни кампании се задаваше въпросът колко стабилно ще бъде правителството или ще има ли куража да направи необходимите спешни действия, така че България най-сетне да спре да буксува, сега има по-проста дилема: ще има ли изобщо правителство и ако да, ще бъде ли то по-лошо от тройната коалиция (защото кабинетът "Пламен Орешарски" едва ли скоро ще бъде надминат в негативната класация).Два дни преди изборите социолозите предвиждат в парламента да влязат поне пет партии, но броят им може да достигне дори осем. Подобни рекорди се помнят през 2005 г. Тогава в Народното събрание влязоха седем партии, фрагментираха политическото представителство, което доведе до станалата по-късно печално известна коалиция между БСП, НДСВ и ДПС. През 2009 г. в парламента имаше шест партии, но въведеният тогава мажоритарен елемент облагодетелства ГЕРБ, които вкараха 116 депутати, достатъчен брой, за да им позволи да направят правителство на малцинството.
Сега обаче ситуацията ще наподобява повече 2005 г., отколкото 2009 г. Освен ГЕРБ, БСП и ДПС в парламента според последните проучвания ще влязат още Реформаторският блок и "България без цензура". За последната ще играят "по-компактни групи избиратели в определени региони, които изследванията няма как точно да измерят", както евфемистично се изразяват от "Алфа Рисърч", имайки предвид купуване на гласове. В зависимост от активността на изборите и гласовете от чужбина в Народното събрание могат да бъдат представени Патриотичният фронт, "Атака" и дори АБВ. Срещу тях ще работи вотът извън България, който е диспропорционален за ДПС, заГЕРБ и в по-малка степен за реформаторите. Общото разочарование от политиката в България обаче е ракета ускорител за тях. "Кампанията по-скоро ще "откаже" част от избирателите от участие, което ще намали значението на т.нар. комформистки вот, обичайно подкрепящ предизвестения победител, и ще даде по-голяма тежест на основните, базови и устойчиви като нагласи масиви от гласоподаватели, както и на договорените гласове", смята социологът Димитър Димитров. Допълнително постоянните приказки на Борисов за очакващата го опоскана държава работят срещу ГЕРБ - те дават повече аргументи точно на гласоподавателите, чийто основен мотив за участие на вота е гневът и безпомощността, изразяващ се в подкрепа за крайно популистки партии.
Това вероятно ще направи парламента изключително представителен, но ще намали възможността на ГЕРБ, които се очаква да спечелят най-много гласове, да имат ясно мнозинство в парламента. При шест формации те вероятно ще имат до 100 депутати, а при пет - до 110. Така процесът на създаване на правителство ще е резултат от странен политически карамбол, който ще зависи от това под какъв ъгъл ще се срещнат партиите в бъдещото Народно събрание, кои от тях ще рикошират, кои ще тръгнат в една посока. Изчислението на тези траектории сега не предполага особен оптимизъм. Ако изборните резултати са близки до прогнозите и в парламента влязат много партии, най-добрата възможност за всички - силно реформистко правителство, изглежда все по-малко вероятна. Разбира се, в крайна сметка изходът от вота се решава не от социолозите, а от всички нас, така че гласовете ни в неделя все още могат да повлияят. На етапа обаче конструкцията на следващата власт изглежда сложна.
Сделка или не
През 2009 г. Бойко Борисов си позволи да състави кабинет на малцинство, защото не му достигаха едва пет депутати за пълно мнозинство. В парламента тогава имаше лабилни групи (някои не само структурно, но и психически) като "Ред, законност и справедливост" и "Атака". "Синята коалиция" пък хем подкрепяше ГЕРБ (изпращайки свои кадри във властта), хем не ги подкрепяше. Отделно зад партията наБойко Борисов плътно стоеше и ДПС (какво по-добро доказателство от честите срещи между депутата от движението Делян Пеевски и министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов).
Сега в Народното събрание отново ще има пъстра палитра от партии, готови да окажат подходящата услуга. Проблемът на Борисов обаче ще бъде, че необходимите му гласове вече няма да са десетина, а поне двадесетина или дори тридесетина (за да може да маневрира, ако претенциите на някоя от партиите нараснат). Това обаче ще бъде доста некохерентна тридесетица, тъй като в нея освен Реформаторския блок (или част от него) задължително ще трябва да има още някоя партия. А цялата конструкция ще трябва да се гарантира от ДПС, които ще играят ролята на коалиционния партньор от последна инстанция. Движението ще сплотява редиците на депутатите, които официално подкрепят кабинета, така че те да са наясно, че и без тях може да се мине. Но с такъв гарант, който вече веднъж се извъртя от подкрепата си за ГЕРБ и вероятно стоеше в основата на т.нар. Костинбродски сценарий, нещата за ГЕРБ биха изглеждали повече като къщичка от карти.
Конструкцията е очевидно и за сглобяване, и за поддържане. "Знам със сигурност, че ако са повече малките партии, ще е безсмислено да се водят разговори за съставяне на правителство", каза в четвъртък пред Би Ти Ви Бойко Борисов. "Ако имаме 110-115 депутати, ще съм длъжен да търся изход за държавата, ако имаме под 100 - да заповядат, да направят правителство другите, ще ги подкрепям отстрани", допълни Борисов.
Екипът, който работи с Борисов за изборите, го е посъветвал, че всеки резултат под 100 депутати е под психологическата граница, която е необходима за правене на кабинет. Но дори и ГЕРБ да достигне малко повече депутати (с горна граница 106-108), правителството не е сигурно. Не е ясно дали ГЕРБ ще поискат да управляват с ясното съзнание, че ще са зависими от ненадежден гръб. Тази схема е изгодна за всички, които искат непременно достъп до властта. Симптоматично е, че определени среди в БСП (например бившият шеф на разузнаването на член на националния съвет на партията Бриго Аспарухов) намекват за възможна коалиция ГЕРБ–БСП. Любопитно е, че през 2001 г., когато БСП имаше също толкова нисък резултат като очаквания сега, част от социалистите подкрепиха кабинета на Симеон Сакскобургготски. Това инженерство обаче е играно вече и е доказано, че води до лоши последствия.
Другият вариант е ГЕРБ да преценят, че е по-добре да оставят нещата в ръцете на кабинет-камикадзе, който да извърши необходимите непопулярни действия, което да позволи през следващата година завръщане към стандартния политически модел в България. След 5 октомври за Бойко Борисов предстоят поредица от тежки решения - случаят КТБ, дупките в енергетиката и бюджета, продължаващата стагнация в икономиката и разпадът в образованието и здравеопазването. Ако той наистина се захване да решава проблемите, неизбежно имиджът му ще се пооръфа. Това би се случило точно преди предстоящите през 2016 г. президентски избори, към които Борисов често отправя взор. Както каза тази седмици генералният секретар на Европейската народна партия Антонио Лопез, "виждам Борисов и като премиер, и като президент" (надяваме се все пак поотделно).
На този фон привлекателна изглежда друга възможност - да се състави експертен кабинет, който да зависи от парламентарното мнозинство наГЕРБ и присъдружната му коалиция. Този вариант изглежда примамлив, защото дава възможност отговорността за тежките решения да се прехвърли на премиера и министрите, а политическата вина да се размие в аморфната парламентарна подкрепа. В този сценарий дори част от министрите в служебния кабинет биха запазили постовете си, за да се прелее малко от експертния му образ.
Този вариант обаче е трудно постижим и се подкрепя открито само от Реформаторския блок (поне по думите на говорителя на блока Радан Кънев винтервю за "Капитал", че биха подкрепили кабинет с кратък мандат и ясна програма), т.е. е малко вероятен. В същото време моделът "експертно правителство" малко се поизтърка, а и не е ясно доколко Борисов може да му прехвърли негативите, а самият той да излезе целият в бяло. И все пак?
Ако все пак бъде съставено правителство, още отсега може да се кажат някои неща за неговия формат. Или поне как си го представят в ГЕРБ. След като на парламентарните избори през 2013 г. ГЕРБ беше шокиран от резултата - да спечели изборите и да не може да състави кабинет, сега е решен да има варианти за коалиция още в часовете след обявяване на резултатите и да обяви правителство изключително бързо. Аргумент за това е и че държавата има нужда от спешни решения, по които трябва да се започне работа веднага.
Първият признак, които ще покаже очертанията на кабинета, е очакваният директен трансфер на министри от служебното към бъдещото редовно правителство. Засега това са спекулации, тъй като запознати с взаимоотношенията между Борисов и Плевнелиев твърдят, че с почти никой от министрите не са водени конкретни разговори въпреки силното желание на мнозина от тях. Това обаче би било нещо като жест от страна на Бойко Борисов към президента и всички тезипривърженици на дясното, които виждат в Плевнелиев по-разумния глас в ГЕРБ. Остава да се види дали самият президент ще преглътне сценария, при който именно от неговите експерти се очаква да взимат тежките решения.
Следващият признак за формата на управлението са политическите назначения във властта, които засега останаха непокътнати. Най-очебийно тук става дума за ДПС и по това какво ще се случи с техните кадри във властта ще се разбере дали движението ще подкрепи неявно следващото правителство. Едно от първите неща, които направи служебното правителство на Георги Близнашки, беше да смени областните управители, назначени от предишното правителство. Всички областни управители от квотата на ДПС бяха сменени, но позициите си в различни нива на областните управи обаче запазиха повечето активисти на движението. Най-симптоматичен е случаят с областната администрация на Пазарджик, която се оглавява от Иван Йорданов, за когото местните структури на БСП твърдят, че е близък до Делян Пеевски, който е кандидат за депутат от района. В енергийния сектор и администрацията, която управлява еврофондовете, назначенията на ДПС до момента също бяха запазени.
Очертанията на бъдещото мнозинство могат да бъдат видени и в нарастващото разочарование на Бойко Борисов от реформаторите (особено обвиненията, че едва ли не Иван Костов водил блока и работил за БСП), което показва, че той наистина е разчитал на тях - чувства, които все още не са изстинали.
Ако ГЕРБ има достатъчно мнозинство, той вероятно ще покани реформаторите за коалиционни партньори. Още от миналата година в партията на Бойко Борисов са наясно, че техен тясно партиен кабинет едва ли ще е възможен или ще е много нестабилен. И най-логичният им партньор изглежда Реформаторският блок. Въпреки противоречиятаГЕРБ и РБ могат да намерят много общ език в евентуална съдебна реформа, поддържане на фискалната стабилност на страната и външната политика. Дори и не целият блок да подкрепи коалицията,ГЕРБ биха имали поне моралното право да направят кабинет, който да бъде подкрепян и от други политически сили. ДПС вече казаха, че са готови да дадат карт бланш на бъдещото правителство от 300 дни, а Борисов им върна жеста с обещанието, че няма да бъде реваншистки настроен. Но условието за това е ГЕРБ да има поне 110 места в Народното събрание и ДПС наистина да успее да оказва подкрепа съвсем прикрито, за да не дразни по-емоционалните реформатори.
Малко по-сложен е вариантът, когато ГЕРБ имат под 110 гласа и ще трябва да разчитат и на Патриотичния фронт. От формацията на Валери Симеонов и Красимир Каракачанов вече казаха, че са готови за такава подкрепа, а и техните претенции за присъствие във властта са скромни. Проблемът е, че уравнението вече става с три променливи.
Интересна би била ситуацията, ако РБ откажатда участват в коалиция иБойко Борисов ще трябва да прибегне не само до помощта на Патриотичния фронт, но примерно и на "България без цензура". Ако не друго, надпреварата за това кой да е повече пред камерите между него и Николай Бареков ще бъде комична.
Сложната схема, по която трябва да бъде изградено бъдещото управляващо мнозинство, обаче не е обнадеждаваща за бъдещето управление. Освен очаквания завой на ГЕРБ към много по-популистка политика и масирано харчене на пари, необходимостта от придържането към много компромиси и договорки няма да спомогне управлението да бъде по-прозрачно, отговорно или целеустремено. Капитал
