Как да направим специалните събития екологични?

Как да направим специалните събития екологични? - E-Burgas.com
eventcupsolutions.com

Летните месеци са времето на сватбите, музикалните фестивали, рождените дни на открито. Всички те обаче създават много отпадъци и имат собствен въглероден отпечатък върху околната среда. В този подкаст търсим алтернативните решения - заедно със: Жулиета Добчева, един от създателите на Платформата Nold, която търси нов живот на качествените дрехи втора ръка; Грета Ашмантайте, организатор на екологични събития от Литва; Данита Заричинова от сдружението „За Земята“; Силвия Узунова, организатор на събития във фермата си край созополското село Росен; 14-годишните Константина Янева и Ана Адамова. 

Планини от пластмасови отпадъци съпътстват почти всеки музикален фестивал през летните месеци. Някои организатори са помислили за решения на този проблем. Едно от тях е т.нар. „депозитна система“ за чаши. Тя може да се използва и за други съдове, ако самото събитие има подобен формат. „Има чаши за многократна употреба. В повечето случаи те също са пластмасови, но се използват многократно, което е и целта. На входа на фестивала, когато си представяш билета, взимаш си срещу например 5 лв. една чаша и на края на фестивала може да я върнеш или да си я запазиш. Много фестивали брандират с логото, датата или групите, които участват. Остава си един хубав спомен“, обяснява Данита Заричинова от Сдружението „За Земята“.

“Докато се опитваме да различим кое събитие е устойчиво и кое е обикновено, често не забелязваме разликите”, казва Грета Ашмантайте, организатор на екологични събития от Литва. Според нея целта на самото тържество не се променя – рождените дни и сватбите си остават същите. Просто са по-малко разточителни. „Да речем, организираме сватба. Първо, ние се вслушваме в нуждите и желанията на булката и младоженеца. И тогава аз и колегата ми сядаме и се опитваме да съставим концепция за това как може да изглежда тази сватба и какво можем да направим, за да минимизираме замърсяването от нея”, посочи тя. Според нея, почти всеки детайл от празнуването може да бъде екологичен. Хората обаче не винаги се опитват да търсят устойчиви алтернативи.

Подобно е и положението в България. Жулиета Добчева е един от създателите на Платформата Nold, която търси нов живот на качествените дрехи втора ръка. „Дрехите за специални събития се носят само веднъж. Вече има такива инициативи в България, където се организират продажби, бутикови поп-ъп, където булки, които вече са преживели този хубави момент, си препродават булчинските рокли. Още бегло, но в България навлиза концепцията и за наем на дрехи. Особено, когато става въпрос за поводи и тържества, за нещо, което рядко обличаме“, обясни тя.

Рождените дни за деца също могат да бъдат направени хем интересно, хем щадящо за природата. Преди няколко години Силвия Узунова и съпругът й решават да се откажат от шумотевицата на града и да създадат свое пространство сред природата, където да отглеждат децата си. Така се заражда идеята за ферма за пермакултура край село Росен.

Освен производството на храна, те решават, че могат да надградят идеята и да организират както обучения за деца, така и празнуване на събития като рождени дни. Те са тематични, свързани с природата и с живота във фермата. „Имаме работа с глина, готвене с продукти от фермата, къмпинг, палатки, учат се как да правят огнище, с естествени материали да творят, да търсят разни неща из фермата с цел да я опознават и да започнат да обръщат внимание на всичко, което ни заобикаля. Общо взето вършат неща от работата във фермата, така че да преживеят фермерството макар и за няколко часа“, разказва Силвия. 

Константина Янева и Ана Адамова са две момичета на 14 години от Бургас. Според тях идеята да се организират подобни важни събития по-екологично е добра. „Бих си представила шаферките да са облечени с дрехи втора употреба, но да са хубави дрехи, които са запазени и да изглеждат добре. Храната да е в чинии и да има прибори, които после да могат да се рециклират“, посочи Константина. Според Ана обаче идеята за булчинска и шаферски рокли втора употреба не е толкова добра. „Понеже може в последния момент винаги да се окаже нещо не както трябва. Може би е по-добре да се използват дрехи от материал, който после може лесно да се преработи“, обяснява момичето.

Според някои експерти идеята за „Нулевите отпадъци” означава преди всичко културна промяна. Това не включва само идеята за „рециклиращо общество“, но и намаляване на потреблението на материали и енергия. Защо пък да не опитаме да приложим някои от тези идеи не само в ежедневието си, но и при организирането на специален за нас повод?

Aвтор: Петя Михова

Подкастите от поредицата "Green Deal" са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с е-Burgas.

Свързани статии
Само електрически автомобили в ЕС след 2035 г. - постижима или непостижима цел? „Застъпници за природата“ Близо 300 тона боклук събрани в област Бургас за "Да изчистим България заедно" Едва 4% от българите искат депутатите да се борят с климатичните промени Младите и политиката: дистанцирани или провокирани Селски тарикат изсипа 100 стари гуми в "Меден рудник", деца си направиха крепост (снимки) Срещу България има две наказателни производства заради мръсния въздух Експерти от РИОСВ провериха сигнал за мъртва риба в река Ахелой Green Deal: Какво ще ядем след 20 години Тонове вредни емисии бяха спестени на Бургас с няколко екопроекта
Тагове
eвранет екология
Коментари

Още от последните новини