Днес отбелязваме един от най-големите празници в българския църковен календар. При последното преброяване резултатите показаха, че името Георги е на първо място по разпространеност в страната ни. 178 хил. мъже у нас се казват така. В това число не влизат останалите разновидности на името като Гергана, Георгина, Горан и т.н.
Името Георги има гръцки произход и в буквален превод значи земеделец, поради тази причина светецът се смята за закрилник на земеделците и животновъдите.
На този ден своя празник отбелязва и българската армия. Не случайно Св. Георги е приеман за символ на смелостта и достойнството.
Още като юноша Георги постъпил на служба в императорската войска и едва 20-годишен достигнал до чин военен трибун (началник на легион). Бил красив, умен и способен младеж, затова императорът го направил член на държавния съвет, без да подозира, че той е християнин. По това време Христовите последователи били жестоко гонени и избивани. Младият Георги започнал да ги защитава, с което навлякъл върху себе си гнева на император Диоклециан.
Заради твърдата му вяра бил подложен на различни мъчения, от тежки по-тежки: слагали огромен камък върху гърдите му; връзвали го гол на дървено колело с набити пирони; държали го три дни в яма с негасена вар; обували му железни нагорещени обуща и го карали да тича с тях; давали му да пие силни отрови. Благодарение на силната си вяра в Христос Георги понесъл стоически всички мъчения. Сам Господ Бог му се явил и само с допира на ръката Си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от страна на императора, Георги смело отговарял: „По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията.“
Мнозина, като видели твърдостта на Георги, веднага повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпругата на императора. Когато Диоклециан разбрал това, наредил и двамата да бъдат посечени.
За поверията и обредите по Гергьовден може да се говори много. Оказва се, че почти във всяко българско село има запазени интересни ритуали от нашите прадеди. Универсалното за цяла България е коленето на ангне.
На някои места рано сутринта на празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на зелена ливада или поляна и се търкалят в утринната роса. Според народното поверие по това време на годината всичко е „повито с блага роса“. В отделни райони обредът се прави на голо, а другаде, само с боси крака. Ритуалът се спазва особено стриктно от бездетните жени, като се вярва, че така ще бъдат излекувани.
След къпането в росата, на връщане към домовете си, хората берат свежи зелени клонки , с които се окичват вратите и праговете на домовете, както и стопанските постройки. Зеленина се слага и в завивките на децата, за да са здрави. С цветя и клонки се окичва добитъка. Ергените слагат зелени клонки пред вратите на любимите девойки, а момите кичат косите си с цветя.
За традициите по Гергьовден, спазвани в различните краища на България, както и за отбелязването на празника в други точки по света, можете да прочетете в новия брой на бургаското списание НЮАНСИ.
Днес отбелязваме един от най-големите празници в българския църковен календар. При последното преброяване резултатите показаха, че името Георги е на първо място по разпространеност в страната ни. 178 хил. мъже у нас се казват така. В това число не влизат останалите разновидности на името като Гергана, Георгина, Горан и т.н.
Името Георги има гръцки произход и в буквален превод значи земеделец, поради тази причина светецът се смята за закрилник на земеделците и животновъдите.
На този ден своя празник отбелязва и българската армия. Не случайно Св. Георги е приеман за символ на смелостта и достойнството.
Още като юноша Георги постъпил на служба в императорската войска и едва 20-годишен достигнал до чин военен трибун (началник на легион). Бил красив, умен и способен младеж, затова императорът го направил член на държавния съвет, без да подозира, че той е християнин. По това време Христовите последователи били жестоко гонени и избивани. Младият Георги започнал да ги защитава, с което навлякъл върху себе си гнева на император Диоклециан.
Заради твърдата му вяра бил подложен на различни мъчения, от тежки по-тежки: слагали огромен камък върху гърдите му; връзвали го гол на дървено колело с набити пирони; държали го три дни в яма с негасена вар; обували му железни нагорещени обуща и го карали да тича с тях; давали му да пие силни отрови. Благодарение на силната си вяра в Христос Георги понесъл стоически всички мъчения. Сам Господ Бог му се явил и само с допира на ръката Си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от страна на императора, Георги смело отговарял: „По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията.“
Мнозина, като видели твърдостта на Георги, веднага повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпругата на императора. Когато Диоклециан разбрал това, наредил и двамата да бъдат посечени.
За поверията и обредите по Гергьовден може да се говори много. Оказва се, че почти във всяко българско село има запазени интересни ритуали от нашите прадеди. Универсалното за цяла България е коленето на ангне.
На някои места рано сутринта на празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на зелена ливада или поляна и се търкалят в утринната роса. Според народното поверие по това време на годината всичко е „повито с блага роса“. В отделни райони обредът се прави на голо, а другаде, само с боси крака. Ритуалът се спазва особено стриктно от бездетните жени, като се вярва, че така ще бъдат излекувани.
След къпането в росата, на връщане към домовете си, хората берат свежи зелени клонки , с които се окичват вратите и праговете на домовете, както и стопанските постройки. Зеленина се слага и в завивките на децата, за да са здрави. С цветя и клонки се окичва добитъка. Ергените слагат зелени клонки пред вратите на любимите девойки, а момите кичат косите си с цветя. 
За традициите по Гергьовден, спазвани в различните краища на България, както и за отбелязването на празника в други точки по света, можете да прочетете в новия брой на бургаското списание НЮАНСИ. 
