Новите еколози отново вдигнаха на бунт нацията, този път заради застрояването на Кара дере. Прави са да бранят последните девствени плажове по българското Черноморие, но ако се замислим защо са последните, топката е в тях толкова, колкото са винови и управниците от 20 години насам. Защото излиза, че през това време не е имало еколози, които да бранят стъпка по стъпка българското море. Така много преди Кара дере една след друга без съпротива паднаха къде къде по красиви местности от Обзор до Резово. Или тогавашните природозащитници не са били като сегашните да скачат за всяка трънка и глог. Новите еколози са друга работа - броят срещу заплащане делфини, блатни кокичета и всичко де що щъка по земята и хвърчи. Преди милиони за усвояване по европейски програми нямаше, затова и "зелените" не бяха толкова шумни. Нормално е човек да си зададе въпроса къде бяха те през 2001 г., когато започна ударното застрояване на Слънчев бряг. Явно мъдрото царуване на Сакскобургготски е притъпило сетивата им и будната гражданска съвест, които дори от кумова срама не се проявиха в една декларация тогава срещу тази огромна строителна площадка, а само брояха по вестниците отменените резервации. И в яростта на антикостовизма ръкопляскаха на царската амнистията да върне изнесените от България милиарди за изпиране под формата на бетонни блокове по курортите. Къде бяха и когато тихомълком край Созопол изникна нов град на Буджака. А нали всички днешни бунтари около 50-те се кълняха колко водка са изпили и колко мадами са изтръшкали на Германката?! Няма светая светих за тях. Явно са къркали до припадък край Созопол само с единствената цел - да борят комунизма! Така в транса на безвремието при прехода природозащитниците проспаха, че Влас и Равда се сляха, че Райският залив остана само залив, а бетонът край Аркутино бавно, но сигурно доближава водните лилии. Но сега вече е късно и духът от шишето е отпушен. Защото каквито и Закони за Черноморското крабрежие да се приемат и после променят винаги някой някъде намира вратичка да строи край плажовете и да тълкува, че дюните при капитализма не са това, което бяха при социализма.
Друг е въпросът, че и да се спаси сега Кара дере, полза за морето никаква. Една, две, три, че и десет птички /разбирай защитени девствени местности/ пролет не правят. Българите се отучиха да ходят на родното море и вече предпочитат чакълените, но кристалните плажове на Гърция пред задръстените и шумни български пясъци. Няма ги и поляците и чехите да пълнят къмпингите, колкото и малко да останаха. На тях ще продължат да ходят романтично настроените софиянци, които от екосъображение под мотото "Да се слеем с природата" предпочитат по нужда да ходят в храстите и след тях да оставят купища бутилки и остатъци от романтични барбекюта на пясъка. Със сигурност дори до остане един гол плаж от чисто финансови съображения 90% от българите никога няма да стъпят на Кара дере в близките години, но и чужденци едва ли ще го видят, така че от бунта на еколозите полза няма да има никаква. Щеше да има, ако Слънчев бряг си беше останал онзи Слънчев бряг с капацитета от началото на 90-те, а Райският залив - същият, за който столичната бохема и до днес още легенди разнася по барчета и кафенета на "Раковски". Със сигурност сега нямаше и да чуем за Кара дере. Но както се казва - не случихме и на еколози. А навремето с един комитет в Русе свалиха цял строй начело с бай Тошо.
Велко Тасев