Трите празнични и почивни дни, покрай денят на Съединението, дадоха време на коментаторите да анализират началото на новия политически сезон и преди всичко ясния опит, на бившия премиер Бойко Борисов, да се превърне в лидер на уличните протести против правителството на Орешарски. В навечерието на новата делова седмица Ви предлагаме един коментар по темата на Еми Барух. Заглавието е на e-burgas.
Разединението беше предизвестено. След като част от най-активните улични персонажи възприеха за нормална тезата “Противниците на моите противници са мои съюзници”, послушниците на Борисов и сие не закъсняха да пристигнат в уречения час на уреченото място, създавайки по този начин фон, на който да се яви лидерът на ГЕРБ и да потърси собственото си отражение във възторжените очи на своите последователи.
Вместо така очакваното обединение около моралните каузи на гражданите срещу олигархията, денят 4 септември ще бъде запомнен с партийното замърсяване от страна на една ясно разпознаваема агитка привърженици на предишния режим - факт, който създаде смущаващ шум по трасето на протеста.
Вчера беше 84-ият ден на протеста
Опитът за засмукване на протестната енергия и за използване на гражданския патос за постигане на търсения от Бойко Борисов “реванш” едва ли е изненада за някого. Изненадваща е готовността на различни протестни “фракции”, които доскоро идентифицираха ГЕРБ като част от злините на България, да допуснат общи действия със същия ГЕРБ “в името на България”. Изненадващо е, че потиснатите от собствената си неуспешна реализация формации привиждат зад абревиатурата ГЕРБ една въображаема мощ и не си дават сметка, че ГЕРБ е всъщност една-единствена личност. Неговата. Останалите са подробност от пейзажа.
Манипулацията
На четвърти септември протестът навлезе в нова фаза. Част от неговите барабани заглъхнаха. В уличния марш се появи униние. Може би това е временно. Може би това е резултат от хиперболизираната аура на талантливия манипулатор от Банкя, който има рядко срещани по тези места комуникативни умения. Газейки арогантно комплексите на хора “освободени, но не свободни”, Борисов успява да внуши, че не те, а той има по-правилни виждания за съдбините им. За стремежите и страданията им. За страховете им. Странното е, че все още успява. И че неговата поливалентност е в състояние да торпилира моралната ориентация на част от онези, които излязоха на улицата още по време на неговото управление.
След “горещото политическо лято” започва един от най-кризисните политически сезони. Сезонът на една разединена България.
Автор: Е. Барух;
