Д-р Антонио Душепеев е роден в Бургас. Завършил е английската езикова гимназия "Гео Милев" в морския град и Медицинска академия във Варна. Специализирал е акушерство и гинекология в столицата. Има специализации в Унгария и Израел. Началник на Родилно отделение в бургаската болница. Съветник в Общински съвет-Бургас, председател на Комисията по здравеопазване и социални дейности в местния парламент.
-Д-р Душепеев, програмата, която подпомага двойки с репродуктивни проблеми в Община Бургас стартира по Ваша инициатива. Какви са резултатите от реализацията й? Така, както искахте ли се развиха нещата?
- Инициативата беше моя, но и на г-н Семир Абумелих. Докладната в Общински съвет Бургас навремето входирахме заедно. Но мога да кажа, че малко съжалявам, че нещата се насочиха в такава посока, че на преден план остана ин витрото. Всъщност това, което ние направихме в Бургас, беше един много сериозен диагностично-лечебен център за лечение на базплодие. Един много съществен процент от бременностите, които настъпиха при пациентките, които ни се довериха тук, в Бургаската болница, настъпиха именно след поставяне на добра диагноза и подходящо лечение, без да се налага извършване на ин витро процедури. Това е както по-съхраняващо психологически пациентите, така и по-евтино за цялото общество. Така че ин витрото е един метод от последна помощ, който преодолява наистина едни много сериозни състояния, предизвикани най-често от заболявания. Но Бургас определено има нужда от такава високо специализирана медицинска дейност, дори и само заради това, да се съхранят пациентите-нашите съграждани.
-Може ли да се каже какъв е профилът на двойките с репродуктивни проблеми, които търсят Вашата помощ?
-Две големи групи са. Едните, които за пръв път решават, че имат проблем в тази посока. Другите са пациенти, които са обиколили цялата страна в търсене на решение на своя проблем. Но всъщност винаги са живеели в Бургас. И ако мога да ги разделя още веднъж-едната група са млади хора в разцвета на репродуктивната си възраст и други, които са на възраст над 38 години.
-Какъв е пътят пациентите да стигнат до Вас?
-Изключително лесно е. Имаме координати в болничния сайт, обявени са телефони. Но като във всяка медицинска дейност, най-доброто е това, което хората говорят за нас като специалисти, които могат да разрешат техните проблеми.
-Нужно ли е преди да дойдат при Вас пациентите да имат изготвени някакви предварителни изследвания?
-Обикновено хората идват при нас с огромен куп изследвания, в които често от медицинска гледна точка няма нищо съществено. Лично аз оценям това като загуба на време. Не е зле хората да знаят, че е най-добре да отидеш при лекаря с проблема си и това пести много време и средства. А не да влезеш в Интернет, да видиш какви изследвания е нужно да си направиш и да си ги разтълкуваш сам.
-Само за бургазлии ли е достъпен центърът? Могат ли в него да потърсят помощ и пациенти от други части на страната?
-Имаме пациенти от Сливен, от Ямбол, от Варна, а и разбира се, от по-далече. Имаме пациенти от други градове, които трайно са се установили в Бургас. В съвременния свят каквото и да е капсулиране е невъзможно.
-И други общини заимстваха практиката за подпомагане на двойки с репродуктивни проблеми по начина, по който това става в Бургас. Съдействате ли на Ваши колеги? Търсят ли Ви за информация?
-Много общини заимстваха Правилника за подпомагане на двойки с репродуктивни проблеми. А иначе установяването на такава високо специализирана дейност, каквато е диагностиката и лечението на стерилитета, не е по силите на много общини. По силите беше обаче на Община Бургас. На ниво контакти между общински съветници, да имал съм разговори с колеги от Хасково, от Стара Загора, от Варна. Идвали са да питат какво и как. Защото нашата програма е доста комплексна. Не засяга само хората с репродуктивни проблеми. Отнася се и до подпомагане на бедни, касае изключително голям спектър социални услуги, успяхме да институционализираме децата, лишени от родителска грижа и ред други неща.
-Какво предстои за в бъдеще във връзка с тази програма?
- Предстои да отбележим пет години дейност. Може би във връзка с това ще създадем един клуб на бургаските медици, най-общо казано. Организацията за това е в ръцете на ръководството на болницата.
-Поддържате ли връзка с Вашите пациенти, които са получили помощ и вече се радват на децата си?
-Да, разбира се. Дейността ни е такава, че не е свързана с еднократно действие, а е свързана с последващи прегледи, срещи. Има и чисто емоционални моменти-хората идват да ни покажат бебето или бебетата си, зависи от случая. Но определено с ресурсите, с които разполагаме като град, работим добре. Но, естествено работим в много негативна среда.
-Защо в негативна среда?
-По ред причини. Може би такава държава сме, от една страна. Освен това, тук е да не кажа единствената лаборатория, която е в държавна болница, всички други са в чатни. И на някои фактори определено това им пречи.
- На какво се дължи фактът, че успявате да привлечете все повече бургаски жени да раждат именно тук, в Бургаската болница?
- Най-вече с добрите резултати. Имаме интензивна женска консултация, която ни позволи да спасим живота на доста деца през последните години. Когато има спад в раждаемостта, обикновено всяко едно общество и всяка една система на здравеопазване, се концентрират към хората, които желаят да имат дете и имат възможност за това. Т.е. тези, които имат проблеми със забременяването и с износването, така наречените стерилитетни, инфертилитетни състояния и така наречения мъжки стерилитет, в случаите, когато проблемите са концентрирани при мъжа.
Друг акцент се поставя върху повишените грижи в хода на бременността и раждането, за да не се допускат изненади. Колкото повече информация има лекуващият лекар, пък и хората, които работят в болницата за протичане на бременността, толкова по-малко са възможностите за негативен изход.
- Има много жени, които споделят, че желаят да родят със секцио. Какво е мнението Ви за това?
- В България жената не може да избира как да ражда. Секцио по желание в България няма. Лекарят решава как да стане раждането. Говоря като представител на една лекарска общност, която е част от националната сигурност на държавата. В държавната болница знаем книгите, препрочитаме ги. С малко думи може да се каже, че когато жената трябва да роди със секцио, то за това трябва да има сериозна и основателна причина, която да предотврати заболяване или смърт. Преди няколко години бяха направени опити регламентът да бъде променен, но процесът не бе доведен докрай. Сега със секцио се ражда, когато има сериозна медицинска причина, с която се предотвратяват евентуални усложнения. Има различни случаи, когато се налага да се извърши операция. Единият е, когато жената няма родова дейност, за да се предотврати болест, предизвикана от бременността или да се профилактира евентуална заплаха в началото на раждането. Други операции се правят в хода на раждането. Т.е. жената е започнала да ражда, случва се нещо и се взима решение да се премине от естествено към оперативно раждане.
- Крие ли рискове обезболяването при раждане?
- Във всяка една инвазивна медицинска манипулация има някакви рискове. Инвазивен означава, когато се нарушава някаква цялост. Инжекцията също е инвазия. Раждалите жени знаят, че болката при раждане е съвместима с живота, ако мога така да се изразя. Но ако някоя жена има желание да бъде обезболена при нормално раждане, естествено, това може да бъде постигнато по няколко начина. Единият е чрез медикаменти, които се дават венозно в хода на едно раждане по преценка на лекаря, а другите са обект на анестезиологията. Дават се така наречените епидурални анестезии, при които в междупрешленното пространство се вкарва игла. Решението за такъв тип обезболяване обикновено се взима в консулт между акушер-гинеколога и анестезиолога. В този случай екипът, който е отговорен за раждането, трябва да има доста сериозни доказателства, че няма несъответствие между размерите на плода и таза на раждащата жена. Този въпрос е доста специализиран. Но аз бих казал, че лекар не трябва да препоръчва някаква медицинска процедура, ако не би могъл да я препоръча на дъщерите си. Аз например на моите дъщери не им препоръчвам епидурална анестезия. Казвал съм го и друг път.
Много важна за жените, на които им предстои раждане е така наречената психо профилактика, която се провежда в така наречените Училища за бременни. Става дума за информацията, която една бременна жена получава за това кога започва едно раждане, какви са стадиите на раждането, кои са болезнените етапи и кои са неболезнените. Счита се, а е и доказано, че тази информираност на бременната жена директно води до обезболяване на целия процес. Т. е. болката, която раждащата жена изпитва, не е толкова драстична, колкото ако не се проведе такава психо профилактика.
Интервю на Татяна БАЙКУШЕВА
