Бургазлията от Швейцария Любомир Иванов е известен виолончелист и реставратор не само в страната на банките и шоколадите, където живее повече от 30 години. Историята на този интересен съгражданин разказва БЛИЦ.
От няколко лета той е в пенсия, но не спира с идеите си. Най-последното му хрумване е да създаде в родния Бургас дружество за изследване и анализ на водната динамика, съобразена с особеностите на Южното Черноморие. За да получи по-сериозна теоретична подготовка, музикантът ще запише и курс по водна динамика в университета в Цюрих.
„Могат да се направят подводни съоръжения, нещо като вятърни мелници под вода”, обяснява пред любопитните Любомир Иванов, който от години е приятел и голям дарител на бургаското музикално училище.
Той разкрива, че надеждата му е в младите физици. И заявява, че те трябва да развият тази идея, която сега си проправя път на Запад. Подобна експериментална техника се използва в Северно море, между Норвегия, Швеция и Германия. „Има два-три вида устройства, които стоят постоянно върху вълните и „начупващата” им сила създава също енергия. Това е алтернатива на големите вятърни перки, срещу които сега в Швейцария се води голяма борба. Хората протестират, искат да ги махат, защото предизвикват шум и силни електромагнитни полета”, мотивира се още той.
Виолончелистът е убеден, че енергията на водата в морските съдове е много по-рационална.
„От всяко дишане на вълната, от дъха на морето може да се извлече електрическа енергия”, казва поетично музикантът.
Преди три години екзотичният бургазлия дойде от Швейцария, завладен от друга смела идея, да построи серия от кораби за каботажно плаване, задвижвани от слънчеви колектори. Ентусиастите обаче, които тогава прегърнаха проекта му, нямаха достатъчно средства за изработването на катамараните. Сега не само в Швейцария, а из цяла Западна Европа има десетки такива плавателни съдове, получаващи енергия от слънцето.
През 2006 г. Любомир Иванов стана първият носител на учредената от Бургаския свободен университет награда за дарителство „Александър Георгиев Коджакафалията“. Заслугата му тогава беше впечатляваща – инструменти и консумативи с обща бройка 193. Сред тях бяха 46 цигулки, 26 виолончела, 57 калъфа, 1 сребърна туба, тежаща 11 кг. и др.
„Да се подари е по-голямо удоволствие, отколкото да се вземе”, следва и до днес девиза си Иванов.
След като се е разделил с мястото си в Базелския симфоничен оркестър, Любомир Иванов намира време и за дългогодишното си хоби, което е упражнявал десетилетия – той продължава да реставрира и изработва старинни инструменти.
Виолончелистът е роден в Бургас в семейството на дипломиран в чужбина лекар. И понеже винаги е смятал, че животът е движение, предстоящите му действия ще са свързани с подготовката на книга за инициатора на българското опълчение Константин Кесяков, към чийто род по майчина линия принадлежи. В Историческия музей в София има данни за фамилията от 1720 г.
Снимка: БЛИЦ 
Бургазлията от Швейцария Любомир Иванов е известен виолончелист и реставратор не само в страната на банките и шоколадите, където живее повече от 30 години. Историята на този интересен съгражданин разказва БЛИЦ.
От няколко лета той е в пенсия, но не спира с идеите си. Най-последното му хрумване е да създаде в родния Бургас дружество за изследване и анализ на водната динамика, съобразена с особеностите на Южното Черноморие. За да получи по-сериозна теоретична подготовка, музикантът ще запише и курс по водна динамика в университета в Цюрих.
„Могат да се направят подводни съоръжения, нещо като вятърни мелници под вода”, обяснява пред любопитните Любомир Иванов, който от години е приятел и голям дарител на бургаското музикално училище.
Той разкрива, че надеждата му е в младите физици. И заявява, че те трябва да развият тази идея, която сега си проправя път на Запад. Подобна експериментална техника се използва в Северно море, между Норвегия, Швеция и Германия. „Има два-три вида устройства, които стоят постоянно върху вълните и „начупващата” им сила създава също енергия. Това е алтернатива на големите вятърни перки, срещу които сега в Швейцария се води голяма борба. Хората протестират, искат да ги махат, защото предизвикват шум и силни електромагнитни полета”, мотивира се още той.
Виолончелистът е убеден, че енергията на водата в морските съдове е много по-рационална.
„От всяко дишане на вълната, от дъха на морето може да се извлече електрическа енергия”, казва поетично музикантът.
Преди три години екзотичният бургазлия дойде от Швейцария, завладен от друга смела идея, да построи серия от кораби за каботажно плаване, задвижвани от слънчеви колектори. Ентусиастите обаче, които тогава прегърнаха проекта му, нямаха достатъчно средства за изработването на катамараните. Сега не само в Швейцария, а из цяла Западна Европа има десетки такива плавателни съдове, получаващи енергия от слънцето.
През 2006 г. Любомир Иванов стана първият носител на учредената от Бургаския свободен университет награда за дарителство „Александър Георгиев Коджакафалията“. Заслугата му тогава беше впечатляваща – инструменти и консумативи с обща бройка 193. Сред тях бяха 46 цигулки, 26 виолончела, 57 калъфа, 1 сребърна туба, тежаща 11 кг. и др.
„Да се подари е по-голямо удоволствие, отколкото да се вземе”, следва и до днес девиза си Иванов.
След като се е разделил с мястото си в Базелския симфоничен оркестър, Любомир Иванов намира време и за дългогодишното си хоби, което е упражнявал десетилетия – той продължава да реставрира и изработва старинни инструменти.
Виолончелистът е роден в Бургас в семейството на дипломиран в чужбина лекар. И понеже винаги е смятал, че животът е движение, предстоящите му действия ще са свързани с подготовката на книга за инициатора на българското опълчение Константин Кесяков, към чийто род по майчина линия принадлежи. В Историческия музей в София има данни за фамилията от 1720 г.
Снимка: БЛИЦ 
