Черната статистика, че изчезваме като народ, навярно вече не впечатлява никого, а темата за това как се стимулира раждаемостта в България - и по-точно как това не се прави – вече е банална. Затова навярно и историите на две жени от Бургас, които не си получават майчинствата месеци наред, не впечатляват институциите.
Случаите не са изолирани, те показват тревожна тенденция, която води след себе си поредица от негативи за цялото ни общество.
Лиляна Стоянова и Благовеста Христова си приличат не само по това, че са млади майки, решили да отглеждат децата си в България (едната с близнаци), но и по нелеката битка, която двете водят с институциите. Казусите им са сходни. Те работят като продавачки в магазини съответно на фирмите – „Амбиенте” с регистрация в София и „Сандина” – ООД от Пловдив. И двете имат редовни трудови договори, регистрирани в клоновете на НАП. Когато разбират, че са бременни, ползват полагаемия им се отпуск.
Дотук всичко изглежда в реда на нещата. Проблемите на Лиляна и на Благовеста започват, когато те заявяват пред работодателите си, че искат да се възползват от правото да отглеждат децата си до навършването им на 2 години.
В този момент уж „редовните” фирми се покриват, смянат собствениците си, които пък се оказват неоткриваеми. „Това са част от триковите, при които собствениците си прехвърлят задълженията, като продават фирмите на социално слаби и неграмотни граждани, неподозиращи в какво са забъркани”, коментира за е-Burgas омбудсманът на Бургас Таню Атанасов.
В резултат на тази финансова хватка работодателите оставят майките без документи и без възможност да получават средства за отглеждане на децата си. Младите жени не се отказват да търсят правата си и започват обикаляне по институциите. Следват жалби до дирекциите на НОИ в Бургас, В. Търново (там уж е продадена едната фирма), Пловдив, София, Инспекцията по труда. Резултат няма. Фирмите са потънали, а институциите повдигат рамене и заявяват, че не могат да се справят с проблема, прехвърляйки си топката една на друга. На едно от местата служител дори укорява Лиляна с думите: „никой не ви е виновен, да си бяхте отваряли очите и да не започвате работа в такава мафиотска фирма”.
”Аз съм млад човек и вярвах , че щом едно право е закрепено в закон , всички институции са длъжни да помагат на гражданите, сблъскали се с некоректност от страна на работодателите, но явно много греша”, коментира жената.
”В средата на юли миналата година подадох жалба в РУСО-Бургас. Тя е изпратена в София, тъй като седалището на фирмата е там. Последваха два месеца чакане, без отговор. Наложи се да ходя до столицата лично и да настоявам да получа такъв. През септември потърсих помощ от ГИТ-София, откъдето ми казаха, че този проблем не е в тяхната компетентност”, развазва за борбата си с институциите майката.
През следващите месеци тя продължава да води безконечни разговори с всички възможни ведомства. Същевременно затъва в заеми, за да отглежда детето си, тъй като единствените средства, които получава, са 35 лв. детски.
В и без това тежкото положение, върху двете бургаски майки се стоварва и още един проблем. Фирми може вече и да няма, документи, които да им осигурят майчинските също, но съществуват трудови договори, които жените не могат да прекратят. Това на практика им отнема възможността те да започнат работа на друго място.
”Моят трудов договор с работодателя ми продължава да бъде регистриран в НОИ и НАП. Никой не ми казва кой ще ми оформи документите за трудовия стаж, изплащане на обезщетението и докога да чакам. Все пак аз трябва да започна и да работя”, притеснява се с основание Лиляна.
В последствие тя разбира, че новият собственик на фирмата все пак е открит. Мъж от ромски произход, който дори не подозирал, че притежава фирма. ”Когато държавата трябва да вземе дължимото от гражданите, дори да става въпрос за стотинки, тя прави и невъзможното, а когато трябва да даде полагаемото не се прави нищо?!”, казва младата жена.
С разплитането на тези идентични казуси се е заел общественият посредник Таню Атанасов, който в края на месец март е входирал запитвания до Драгомир Стойнев, председател на Комисията по труда и социалната политика към НС, и до социалния министър Тотю Младенов.
”Държавата не е осигурила механизма, който да гарантира правата на майките. Тя прехвърля тези отговорности на фирмите. В тази връзка се налагат законодателни промени, тъй като формално институциите се позовават на съществуващите нормативни документи. Ако искаме обществото да се възпроизвежда и да не говорим за демографски срив, ние трябва да гарантираме на майките права, а не да ги оставяме с месеци да тичат сами по институциите”, категоричен е бургаският омбудсман.
Черната статистика, че изчезваме като народ, навярно вече не впечатлява никого, а темата за това как се стимулира раждаемостта в България - и по-точно как това не се прави – вече е банална. Затова навярно и историите на две жени от Бургас, които не си получават майчинствата месеци наред, не впечатляват институциите.
Случаите не са изолирани, те показват тревожна тенденция, която води след себе си поредица от негативи за цялото ни общество.
Лиляна Стоянова и Благовеста Христова си приличат не само по това, че са млади майки, решили да отглеждат децата си в България (едната с близнаци), но и по нелеката битка, която двете водят с институциите. Казусите им са сходни. Те работят като продавачки в магазини съответно на фирмите – „Амбиенте” с регистрация в София и „Сандина” – ООД от Пловдив. И двете имат редовни трудови договори, регистрирани в клоновете на НАП. Когато разбират, че са бременни, ползват полагаемия им се отпуск.
Дотук всичко изглежда в реда на нещата. Проблемите на Лиляна и на Благовеста започват, когато те заявяват пред работодателите си, че искат да се възползват от правото да отглеждат децата си до навършването им на 2 години.
В този момент уж „редовните” фирми се покриват, смянат собствениците си, които пък се оказват неоткриваеми. „Това са част от триковите, при които собствениците си прехвърлят задълженията, като продават фирмите на социално слаби и неграмотни граждани, неподозиращи в какво са забъркани”, коментира за е-Burgas омбудсманът на Бургас Таню Атанасов.
В резултат на тази финансова хватка работодателите оставят майките без документи и без възможност да получават средства за отглеждане на децата си. Младите жени не се отказват да търсят правата си и започват обикаляне по институциите. Следват жалби до дирекциите на НОИ в Бургас, В. Търново (там уж е продадена едната фирма), Пловдив, София, Инспекцията по труда. Резултат няма. Фирмите са потънали, а институциите повдигат рамене и заявяват, че не могат да се справят с проблема, прехвърляйки си топката една на друга. На едно от местата служител дори укорява Лиляна с думите: „никой не ви е виновен, да си бяхте отваряли очите и да не започвате работа в такава мафиотска фирма”.
”Аз съм млад човек и вярвах , че щом едно право е закрепено в закон , всички институции са длъжни да помагат на гражданите, сблъскали се с некоректност от страна на работодателите, но явно много греша”, коментира жената.
”В средата на юли миналата година подадох жалба в РУСО-Бургас. Тя е изпратена в София, тъй като седалището на фирмата е там. Последваха два месеца чакане, без отговор. Наложи се да ходя до столицата лично и да настоявам да получа такъв. През септември потърсих помощ от ГИТ-София, откъдето ми казаха, че този проблем не е в тяхната компетентност”, развазва за борбата си с институциите майката.
През следващите месеци тя продължава да води безконечни разговори с всички възможни ведомства. Същевременно затъва в заеми, за да отглежда детето си, тъй като единствените средства, които получава, са 35 лв. детски.
В и без това тежкото положение, върху двете бургаски майки се стоварва и още един проблем. Фирми може вече и да няма, документи, които да им осигурят майчинските също, но съществуват трудови договори, които жените не могат да прекратят. Това на практика им отнема възможността те да започнат работа на друго място.
”Моят трудов договор с работодателя ми продължава да бъде регистриран в НОИ и НАП. Никой не ми казва кой ще ми оформи документите за трудовия стаж, изплащане на обезщетението и докога да чакам. Все пак аз трябва да започна и да работя”, притеснява се с основание Лиляна.
В последствие тя разбира, че новият собственик на фирмата все пак е открит. Мъж от ромски произход, който дори не подозирал, че притежава фирма. ”Когато държавата трябва да вземе дължимото от гражданите, дори да става въпрос за стотинки, тя прави и невъзможното, а когато трябва да даде полагаемото не се прави нищо?!”, казва младата жена.
С разплитането на тези идентични казуси се е заел общественият посредник Таню Атанасов, който в края на месец март е входирал запитвания до Драгомир Стойнев, председател на Комисията по труда и социалната политика към НС, и до социалния министър Тотю Младенов.
”Държавата не е осигурила механизма, който да гарантира правата на майките. Тя прехвърля тези отговорности на фирмите. В тази връзка се налагат законодателни промени, тъй като формално институциите се позовават на съществуващите нормативни документи. Ако искаме обществото да се възпроизвежда и да не говорим за демографски срив, ние трябва да гарантираме на майките права, а не да ги оставяме с месеци да тичат сами по институциите”, категоричен е бургаският омбудсман. 
