Бургас беше избран за европейски град на спорта за 2015 година. Прекрасно. Удивително. Невероятно. В същото време комично. Признанието, което идва от ЕС е нещо, което гали самочувствието и егото на управляващите хора в общината. В официалното съобщение се посочва, че Бургас е спечелил в конкуренцията на още 20 други европейски градове. Еуфорията в града е пълна, а кметът Димитър Николов вече мисли за спортния календар през следващата година. Какво обаче означава това признание. И кое точно се визира в определението "спортен град".
Може би разрушения стадион Черноморец, или пък смазаният бургаски футбол. Нека до видим и двете функциониращи спортни зали "Бойчо Брънзов" и "Младост". Едната е построена през 1968 година, другата 18 години по-късно. Въпреки частичните ремонти по тях, тези съоръжения са далече от стандартите на Европа. Плувният комплекс край Ж.К."Славейков" вече не съществува, като сделката с частния инвеститор на този етап се превръща в поредния имотен провал. За колодрума е излишно да се коментира.
Нека да видим и състоянието на самите спортни клубове в града. Реално основните спортове са в колапс. Лека атлетика- едва съществува, плуване- средно ниво, гребане- вече не съществува, борба-много далече от славните години, вдигане на тежести- също огромно отстъпление, бокс- отстъпление. Спортистите тренират при ужасяващо мизерни условия на стадион Черноморец. Всъщност там тренировъчният процес е върнат в Средновековието. Цяло чудо е, че въобще тези спортове съществуват.
Ако хвърлим поглед върху отборните спортове, ще се очертае също много мрачна картина. Баскетболният Черноморец е в тотална финансова криза. Женския и мъжкия волейбол са на ръба на оцеляването, макар че при тях бюджета се осигурява от "Лукойл".
Традиционни спортове като ветроходство, подводен риболов, шахмат вече са се върнали до аматьорски нива. Истината е, че в Бургас спортът е в много тежка криза. Финансирането е напълно нелогично, като парите се раздават по една архаична точкова система. Отделят се много средства за показни имиджови домакинства, без това да има реален принос за развитието на местните спортисти. Частния бизнес с някои малки изключения не проявява никакъв интерес към спонсорство. Бургаското спортно училище е една комична креатура, която работа на празни обороти, харчи много пари и няма никаква ефективност. Системата е почти блокирала. На базата на всичките тези факти определения, като "европейски град на спорта" звучат много странно. Защото ако трябва да се сравнят условията и нивото на спорта между Бургас и примерно един град като Хановер в Германия, ще се стигне до брутално разлика. В Хановер има над 200 затревени игрища, три стадиона ,седем спортни зали, над 300 километра велоалеи, два спортни диспансера, закрит и открит колодрум, 12 басейна плюс още пет закрити и т.н. А, самият Хановер не е най-спортния град в Германия. За какви сравнения можем да говорим?!
Факт е, че в последните години бяха построени нови спортни комплекси в кварталите "Изгрев" и "Славейков", басейни, ремонтирана беше част от базата, открити бяха спортни площадки. Предстои и старт на строежа на новата зала "Арена Бургас". Това обаче не е достатъчно, за да се решат проблемите натрупани през годините. При положение, че самите спортове са почти съсипани, буди недоумение инициативата "Бургас-европейски град на спорта". Видимо тук мирише на политика, лобизъм и реклама. Защото през 2015 година има местни избори. А сгъстеният спортен календар ще даде възможност и за много обществени и медийни прояви на кмета Димитър Николов. Само, че докато той си играе на политика, Бургас може да остане без спорт, нищо, че е "европейски град на спорта"...... 
Бургас беше избран за европейски град на спорта за 2015 година. Прекрасно. Удивително. Невероятно. В същото време комично. Признанието, което идва от ЕС е нещо, което гали самочувствието и егото на управляващите хора в общината. В официалното съобщение се посочва, че Бургас е спечелил в конкуренцията на още 20 други европейски градове. Еуфорията в града е пълна, а кметът Димитър Николов вече мисли за спортния календар през следващата година. Какво обаче означава това признание. И кое точно се визира в определението "спортен град".
Може би разрушения стадион Черноморец, или пък смазаният бургаски футбол. Нека до видим и двете функциониращи спортни зали "Бойчо Брънзов" и "Младост". Едната е построена през 1968 година, другата 18 години по-късно. Въпреки частичните ремонти по тях, тези съоръжения са далече от стандартите на Европа. Плувният комплекс край Ж.К."Славейков" вече не съществува, като сделката с частния инвеститор на този етап се превръща в поредния имотен провал. За колодрума е излишно да се коментира.
Нека да видим и състоянието на самите спортни клубове в града. Реално основните спортове са в колапс. Лека атлетика- едва съществува, плуване- средно ниво, гребане- вече не съществува, борба-много далече от славните години, вдигане на тежести- също огромно отстъпление, бокс- отстъпление. Спортистите тренират при ужасяващо мизерни условия на стадион Черноморец. Всъщност там тренировъчният процес е върнат в Средновековието. Цяло чудо е, че въобще тези спортове съществуват.
Ако хвърлим поглед върху отборните спортове, ще се очертае също много мрачна картина. Баскетболният Черноморец е в тотална финансова криза. Женския и мъжкия волейбол са на ръба на оцеляването, макар че при тях бюджета се осигурява от "Лукойл".
Традиционни спортове като ветроходство, подводен риболов, шахмат вече са се върнали до аматьорски нива. Истината е, че в Бургас спортът е в много тежка криза. Финансирането е напълно нелогично, като парите се раздават по една архаична точкова система. Отделят се много средства за показни имиджови домакинства, без това да има реален принос за развитието на местните спортисти. Частния бизнес с някои малки изключения не проявява никакъв интерес към спонсорство. Бургаското спортно училище е една комична креатура, която работа на празни обороти, харчи много пари и няма никаква ефективност. Системата е почти блокирала. На базата на всичките тези факти определения, като "европейски град на спорта" звучат много странно. Защото ако трябва да се сравнят условията и нивото на спорта между Бургас и примерно един град като Хановер в Германия, ще се стигне до брутално разлика. В Хановер има над 200 затревени игрища, три стадиона ,седем спортни зали, над 300 километра велоалеи, два спортни диспансера, закрит и открит колодрум, 12 басейна плюс още пет закрити и т.н. А, самият Хановер не е най-спортния град в Германия. За какви сравнения можем да говорим?!
Факт е, че в последните години бяха построени нови спортни комплекси в кварталите "Изгрев" и "Славейков", басейни, ремонтирана беше част от базата, открити бяха спортни площадки. Предстои и старт на строежа на новата зала "Арена Бургас". Това обаче не е достатъчно, за да се решат проблемите натрупани през годините. При положение, че самите спортове са почти съсипани, буди недоумение инициативата "Бургас-европейски град на спорта". Видимо тук мирише на политика, лобизъм и реклама. Защото през 2015 година има местни избори. А сгъстеният спортен календар ще даде възможност и за много обществени и медийни прояви на кмета Димитър Николов. Само, че докато той си играе на политика, Бургас може да остане без спорт, нищо, че е "европейски град на спорта"...... 
