[caption id="attachment_71907" align="aligncenter" width="500"]
снимка: briz15[/caption]
На тази дата, през 1934 година, е извършен държавен преврат от Политическия кръг "Звено" и Военния съюз, с помощта на армията.
В парламентарните избори през юни 1931 г. Демократическият сговор претърпява поражение и отстъпва управлението на страната на коалицията Народен блок, съставена от различни по състав и интереси политически партии. Макар че новото правителство не отменя ограничителните сговористки закони и не извършва съществени промени в заварения полицейски апарат, то е посрещнато с известна неприязън от десните сили в страната. Борбата против блоковото управление се подема от Военния съюз, Политическия кръг "Звено" и Народното социално движение на проф. Александър Цанков. Непосредствената подготовка на преврата започва след конгреса на Военния съюз през ноември 1933 г., на който се взема специално решение за преврат.
Възползвайки се от настъпилите разногласия и разцепления в Народния блок през пролетта на 1934 г., на 18 срещу 19 май с.г. звенарите извършват държавен преврат, изпреварвайки привържениците на проф. Цанков, които са планирали същата акция за 20 май.
Новият кабинет е сформиран от Кимон Георгиев - лидер на Политическия кръг "Звено". Кабинетът има разнороден политически състав - освен представители на "Звено", в него влизат десни земеделци и дейци на Цанковото Народно социално движение. Ключовите министерски постове са поверени на лица от Военния съюз.
Още в първите дни на съществуването си, правителството пристъпва към съществени преобразования във вътрешния живот на страната: отменя Търновската конституция, разпуска Народното събрание, забранява политическите партии, революционните организации и профсъюзите. Въвежда нова система в държавното управление: назначаване на кметовете от централната власт, образуване на държавни професионални организации (Български работнически съюз) и пр. Взема крути мерки за разправа с работническото и комунистическото движение в страната. С въвеждането на държавни монополи, то засяга интересите на едрия капитал.
Във външната политика най-значителният акт е установяването на дипломатически отношения със СССР и ориентиране на страната към Франция. Доколкото част от звенарите и техните привърженици във Военния съюз имат републикански убеждения, това придава известна антимонархическа насоченост на извършения от тях преврат. Ето защо тяхната акция не е посрещната добре от цар Борис III. С помощта на верни нему офицери от Военния съюз, през януари 1935 г. той налага оставката на правителството на Кимон Георгиев и назначава на негово място нов кабинет, начело с ген. Петър Златев. От този момент царят става пълен разпоредител със съдбините на страната - положение, което запазва до края на своето царуване (1943).
Източник: events.bg
снимка: briz15[/caption]
На тази дата, през 1934 година, е извършен държавен преврат от Политическия кръг "Звено" и Военния съюз, с помощта на армията.
В парламентарните избори през юни 1931 г. Демократическият сговор претърпява поражение и отстъпва управлението на страната на коалицията Народен блок, съставена от различни по състав и интереси политически партии. Макар че новото правителство не отменя ограничителните сговористки закони и не извършва съществени промени в заварения полицейски апарат, то е посрещнато с известна неприязън от десните сили в страната. Борбата против блоковото управление се подема от Военния съюз, Политическия кръг "Звено" и Народното социално движение на проф. Александър Цанков. Непосредствената подготовка на преврата започва след конгреса на Военния съюз през ноември 1933 г., на който се взема специално решение за преврат.
Възползвайки се от настъпилите разногласия и разцепления в Народния блок през пролетта на 1934 г., на 18 срещу 19 май с.г. звенарите извършват държавен преврат, изпреварвайки привържениците на проф. Цанков, които са планирали същата акция за 20 май.
Новият кабинет е сформиран от Кимон Георгиев - лидер на Политическия кръг "Звено". Кабинетът има разнороден политически състав - освен представители на "Звено", в него влизат десни земеделци и дейци на Цанковото Народно социално движение. Ключовите министерски постове са поверени на лица от Военния съюз.
Още в първите дни на съществуването си, правителството пристъпва към съществени преобразования във вътрешния живот на страната: отменя Търновската конституция, разпуска Народното събрание, забранява политическите партии, революционните организации и профсъюзите. Въвежда нова система в държавното управление: назначаване на кметовете от централната власт, образуване на държавни професионални организации (Български работнически съюз) и пр. Взема крути мерки за разправа с работническото и комунистическото движение в страната. С въвеждането на държавни монополи, то засяга интересите на едрия капитал.
Във външната политика най-значителният акт е установяването на дипломатически отношения със СССР и ориентиране на страната към Франция. Доколкото част от звенарите и техните привърженици във Военния съюз имат републикански убеждения, това придава известна антимонархическа насоченост на извършения от тях преврат. Ето защо тяхната акция не е посрещната добре от цар Борис III. С помощта на верни нему офицери от Военния съюз, през януари 1935 г. той налага оставката на правителството на Кимон Георгиев и назначава на негово място нов кабинет, начело с ген. Петър Златев. От този момент царят става пълен разпоредител със съдбините на страната - положение, което запазва до края на своето царуване (1943).
Източник: events.bg 
