[caption id="attachment_73094" align="aligncenter" width="620"]
снимка: monitor[/caption]
Света Жана д'Арк (на френски: Jeanne d'Arc), известна още като Орлеанската дева (на френски: La Pucelle d'Orl?ans), е национална героиня на Франция и светица на римокатолическата църква. Тя е селско момиче, родено в Източна Франция, което уверява всички, че е напътствана от Бог и повежда френската армия в няколко важни битки по време на Стогодишната война, която проправя пътя на Шарл VII към короната. Пленена е от бургундите, продадена на англичаните, обвинена в неподчинение и хетеродоксалност, съдена от църковния съд и изгорена на кладата на 19-годишна възраст. Двадесет и пет години след екзекуцията папа Каликст III преразглежда делото, признава я за невинна и я провъзгласява за мъченица. Обявена е за блажена през 1909 година, а канонизирана през 1920 г. Заедно със Св. Денис, Св. Мартин, Свети Луи IX и Св. Тереза Лисио, тя е една от светците-покровители на Франция.
Тя остава важна фигура в Западната цивилизация. Името и? е овековечено във филми, книги и музикални произведения.
Делото, повдигнато срещу Жана д'Арк за ерес в същността си е политически мотивирано. Въпреки, че я съди църквата, тя е държана под английска охрана, в светски затвор в кулата в Руан, като военнопленница. Според тогавашните правила тя трябва да е в църковен затвор, наглеждана от монахини. Руан по това време е бастион на английското влияние. Осъждането и? е опит да се подкопае легитимността на дофена.
Според църковния закон, епископ Пиер Кошон няма необходимите компетенции и право да води делото по случая[24]. Той дължи назначението си на партийната си подкрепа на правителството на англичаните, което финансира процеса. Нотариус Никола Бейли, на когото е възложено събиране на свидетелски показания срещу Жана, не може да намери никакви неблагоприятни доказателства. Без такива доказателства на съда липсват всякакви основания за започване на съдебен процес. С откриване на съдебния процес така или иначе, съдът нарушава още веднъж църковния закон като отрича правото и? на юридическа защита - адвокат или друг представител на закона, който да защитава нейните интереси.
Делото се води от януари до май 1431 година. През цялото време девойката се държи смело и достойно, като демонстрира своя забележителен интелект. Един известен пример за това, от официалния препис, е следният. Запитана дали знае, че има благоволението на Господа, тя отговаря:„Ако го нямам, нека Бог ми го даде, а ако го имам, нека ме задържи там“. Въпросът всъщност е уловка, предварително замислен капан. Според църковната доктрина никой не може да е сигурен дали има божието благоволение и милост. Ако девойката е отговорила с „да“, тогава тя би била осъдена за ерес. Ако е отговорила с „не“, би признала собствената си вина. Разпитващите я са изумени от нейния отговор. Има свидетелски показания, че значителни части от записите са променени и фалшифицирани. Много от духовниците служат по принуда, някои дори под смъртна заплаха. Кошон и? отказва подадените от нея жалби до Съвета на Базел и папата, който би спрял процедурата, манипулирана отначало докрай.
Ереста се счита за углавно престъпление само при повторно нарушение. В желанието си да сломят волята и? я държат при много лоши условия в затвора, английските стражи я оскърбяват, а трибуналът я заплашва с мъчения, но всичко е напразно, защото девойката отказва да се признае за виновна. На 24 май Кошон прибягва към подлост - завежда Жана до готовата вече клада и чак тогава обещава да я премести от светски в църковен затвор, ако подпише документ, че се отказва от ереста и се подчинява на църквата. Документът, който и? е прочетен, е заменен с друг и неграмотното момиче слага кръст на него. В подменения документ се казва, че тя се отказва от всичките си заблуди. Естествено, Кошон я връща обратно в светския затвор.
След няколко дни Жана започва да носи отново мъжки дрехи, макар преди това да се е съгласила да се облече в женски. Причините, които се посочват за това, са, че женските дрехи са и? били отнети насила или че тя се е страхувала от изнасилване и опозоряване. Това е достатъчно условие трибуналът да се произнесе, че отново е попаднала в своите заблуждения, и да я обвини, че е еретичка, вероотстъпница и идолопоклонница. Църковният съд в Руан я обвинява в ерес и на 30 май 1431 г. я изгаря на клада на площада на стария пазар. Когато пламъците я обвземат, тя моли за кръст, който да държат пред нея, и на няколко пъти проплаква: „Исусе!“ Много от присъстващите плачат. След като умира, англичаните показват обгорялото тяло, за да не се създава легендата, че е успяла да избяга. След това го изгарят до изпепеляване, за да предотвратят събирането на реликви, а праха разпръскват в Сена.
След края на войната в Нормандия през 1452 г., Шарл VII нарежда да се съберат всички документи, свързани с процеса на Жана, и да се предприеме разследване на неговата законосъобразност. Разследването разглежда документите на процеса, разпитва оцелели свидетели и единодушно решава, че по време на процеса са допуснати груби нарушения на закона. През 1455 г. папа Каликст III нарежда да се започне нов процес и назначава трима представители да следят за неговото съблюдаване.
Съдът в Париж, Руан и Орлеан провежда разследвания в родните земи на Жана. Легати на папата и съдията разпитват 115 свидетели, включително майката на Жана, нейни другари по оръжие и обикновени жители на Орлеан.
На 7 юли 1456 г. съдията прочита присъдата, която е, че всяко обвинение срещу Орлеанската дева се опровергава от разпита на свидетелите. Първият процес е обявен за невалиден, а копие от протоколите и обвинителния акт символично са скъсани пред събралата се тълпа. Доброто име на Жана д'Арк е възстановено.
През 1909 г. папа Пий X я обявява за блажена, а на 16 май 1920 г. папа Бенедикт XV я канонизира.
Източник: bg.wikipedia
снимка: monitor[/caption]
Света Жана д'Арк (на френски: Jeanne d'Arc), известна още като Орлеанската дева (на френски: La Pucelle d'Orl?ans), е национална героиня на Франция и светица на римокатолическата църква. Тя е селско момиче, родено в Източна Франция, което уверява всички, че е напътствана от Бог и повежда френската армия в няколко важни битки по време на Стогодишната война, която проправя пътя на Шарл VII към короната. Пленена е от бургундите, продадена на англичаните, обвинена в неподчинение и хетеродоксалност, съдена от църковния съд и изгорена на кладата на 19-годишна възраст. Двадесет и пет години след екзекуцията папа Каликст III преразглежда делото, признава я за невинна и я провъзгласява за мъченица. Обявена е за блажена през 1909 година, а канонизирана през 1920 г. Заедно със Св. Денис, Св. Мартин, Свети Луи IX и Св. Тереза Лисио, тя е една от светците-покровители на Франция.
Тя остава важна фигура в Западната цивилизация. Името и? е овековечено във филми, книги и музикални произведения.
Делото, повдигнато срещу Жана д'Арк за ерес в същността си е политически мотивирано. Въпреки, че я съди църквата, тя е държана под английска охрана, в светски затвор в кулата в Руан, като военнопленница. Според тогавашните правила тя трябва да е в църковен затвор, наглеждана от монахини. Руан по това време е бастион на английското влияние. Осъждането и? е опит да се подкопае легитимността на дофена.
Според църковния закон, епископ Пиер Кошон няма необходимите компетенции и право да води делото по случая[24]. Той дължи назначението си на партийната си подкрепа на правителството на англичаните, което финансира процеса. Нотариус Никола Бейли, на когото е възложено събиране на свидетелски показания срещу Жана, не може да намери никакви неблагоприятни доказателства. Без такива доказателства на съда липсват всякакви основания за започване на съдебен процес. С откриване на съдебния процес така или иначе, съдът нарушава още веднъж църковния закон като отрича правото и? на юридическа защита - адвокат или друг представител на закона, който да защитава нейните интереси.
Делото се води от януари до май 1431 година. През цялото време девойката се държи смело и достойно, като демонстрира своя забележителен интелект. Един известен пример за това, от официалния препис, е следният. Запитана дали знае, че има благоволението на Господа, тя отговаря:„Ако го нямам, нека Бог ми го даде, а ако го имам, нека ме задържи там“. Въпросът всъщност е уловка, предварително замислен капан. Според църковната доктрина никой не може да е сигурен дали има божието благоволение и милост. Ако девойката е отговорила с „да“, тогава тя би била осъдена за ерес. Ако е отговорила с „не“, би признала собствената си вина. Разпитващите я са изумени от нейния отговор. Има свидетелски показания, че значителни части от записите са променени и фалшифицирани. Много от духовниците служат по принуда, някои дори под смъртна заплаха. Кошон и? отказва подадените от нея жалби до Съвета на Базел и папата, който би спрял процедурата, манипулирана отначало докрай.
Ереста се счита за углавно престъпление само при повторно нарушение. В желанието си да сломят волята и? я държат при много лоши условия в затвора, английските стражи я оскърбяват, а трибуналът я заплашва с мъчения, но всичко е напразно, защото девойката отказва да се признае за виновна. На 24 май Кошон прибягва към подлост - завежда Жана до готовата вече клада и чак тогава обещава да я премести от светски в църковен затвор, ако подпише документ, че се отказва от ереста и се подчинява на църквата. Документът, който и? е прочетен, е заменен с друг и неграмотното момиче слага кръст на него. В подменения документ се казва, че тя се отказва от всичките си заблуди. Естествено, Кошон я връща обратно в светския затвор.
След няколко дни Жана започва да носи отново мъжки дрехи, макар преди това да се е съгласила да се облече в женски. Причините, които се посочват за това, са, че женските дрехи са и? били отнети насила или че тя се е страхувала от изнасилване и опозоряване. Това е достатъчно условие трибуналът да се произнесе, че отново е попаднала в своите заблуждения, и да я обвини, че е еретичка, вероотстъпница и идолопоклонница. Църковният съд в Руан я обвинява в ерес и на 30 май 1431 г. я изгаря на клада на площада на стария пазар. Когато пламъците я обвземат, тя моли за кръст, който да държат пред нея, и на няколко пъти проплаква: „Исусе!“ Много от присъстващите плачат. След като умира, англичаните показват обгорялото тяло, за да не се създава легендата, че е успяла да избяга. След това го изгарят до изпепеляване, за да предотвратят събирането на реликви, а праха разпръскват в Сена.
След края на войната в Нормандия през 1452 г., Шарл VII нарежда да се съберат всички документи, свързани с процеса на Жана, и да се предприеме разследване на неговата законосъобразност. Разследването разглежда документите на процеса, разпитва оцелели свидетели и единодушно решава, че по време на процеса са допуснати груби нарушения на закона. През 1455 г. папа Каликст III нарежда да се започне нов процес и назначава трима представители да следят за неговото съблюдаване.
Съдът в Париж, Руан и Орлеан провежда разследвания в родните земи на Жана. Легати на папата и съдията разпитват 115 свидетели, включително майката на Жана, нейни другари по оръжие и обикновени жители на Орлеан.
На 7 юли 1456 г. съдията прочита присъдата, която е, че всяко обвинение срещу Орлеанската дева се опровергава от разпита на свидетелите. Първият процес е обявен за невалиден, а копие от протоколите и обвинителния акт символично са скъсани пред събралата се тълпа. Доброто име на Жана д'Арк е възстановено.
През 1909 г. папа Пий X я обявява за блажена, а на 16 май 1920 г. папа Бенедикт XV я канонизира.
Източник: bg.wikipedia 
