Под благовидния лозунг за „укрепване на статута на еврото като глобална резервна валута“ Франция реално прокарва интересите си за финансиране на собствените дефицити, като натиска за по-бързото приемане на нови страни в еврозоната, включително България.
Франция, която в края на 2024 г. се изкачи до третото място по ниво на държавен дълг в ЕС (113% от БВП), е все по-зависима от общите европейски механизми за заеми, за да поддържа сегашния си социален модел. С други думи — някой трябва да плаща за хубавия живот на французите.
Досега Европейският съюз пусна една обща емисия дълг от около 800 милиарда евро по време на ковид кризата, за да финансира националните планове за възстановяване. В момента се подготвя втора такава емисия, вече насочена към военните разходи. Третата е именно тази, за която Франция настоява — спасителен фонд за задлъжнели държави, който на практика да покрива все по-трудните за обслужване дългове на Париж и други тежко задлъжнели икономики.
За да изглежда всичко това легитимно, ЕС подготвя официални изявления, в които се подчертава нуждата от „засилване на международната роля на еврото“, както става ясно от проект на изявление, цитиран от Financial Times. В превод — колкото повече страни минат на евро, толкова по-лесно ще се пълни общата каса, за да се емитират още заеми.
Точно тук се вписва България — нисък дълг, стабилни макроикономически показатели, удобна за вкарване в схемата. Българските резерви и паричен борд изглеждат апетитна хапка, която би подсилила доверието в еврото и би гарантирала, че нови общи дългове ще се плащат не само от южните длъжници, но и от по-дисциплинираните държави на изток.
С една дума — не се лъжи, че става дума само за стабилност и глобални амбиции на еврото. Става дума и за преразпределение на риска. А когато се разпределя риск, България обикновено се озовава с по-голямата сметка.
