Бойко Борисов излезе с онова добре познато послание, което винаги вади от чекмеджето, когато усети, че почвата под властта му се клати – страхът.
Този път „хаосът“ бил зад ъгъла, „цените щели да отидат в небесата“, а „еврозоната щяла да се компрометира“, ако днешното правителство падне. Същият рефрен, от който се храни цял политически живот – народът трябва да трепери, за да може той да стои спокоен.
Борисов обяви, че „истинската цел е еврозоната“, а следващият ход бил България да бъде извадена от сивия списък. Прекрасно звучи на хартия, макар че всеки, който не живее на Марс, знае, че тези процеси се движат от институции, експерти и международни оценки – не от рейтинга на един премиер. Но според Борисов всичко зависи от това правителство, а всяка промяна е „катастрофа“.
И понеже нямаше как да мине без традиционното назидание, той подреди една опозиционна „страшна коалиция“ от партии, формации и митични врагове, гарнирана с обвинения за „руска пропаганда“. Политическата карта, поднесена като хорър трейлър.
Това е класическа схема:
ако не сте с мен – ще дойде хаосът.
ако поискате избори – държавата ще се срине.
ако критикувате – работите за Москва.
Този тип риторика не е просто уморена. Тя е обидна към суверена. Политик, който уважава народа си, не го държи в страх, а му обяснява фактите спокойно, с числа и аргументи.
Борисов предпочита другия подход – паника вместо логика, драматизъм вместо отчетност, заплахи вместо разговор.
България преживява достатъчно кризи, за да си позволи още една – криза на разума. И когато лидер на най-голямата партия реши да изнудва обществото с реторика от типа „или мен, или хаос“, това вече не е политика. Това е опит за психологически диктат.
Суверенът не се плаши от избори. Суверенът се плаши от политици, които вярват, че са незаменими.
