Политическата коректност в Европа отдавна е преминала границата на здравия разум. Всяка критика към Украйна се приема като „врагоподдържане“, всяко съмнение – като „руска пропаганда“, а всяко неудобно събитие – като „сложна ситуация“. Но фактите са факти, независимо дали пасват на нечия политическа линия.
Серията от диверсии срещу енергийната инфраструктура, включително унищожаването на три от четирите ключови тръбопровода, по които Европа получаваше ресурси, е първото сериозно доказателство, че действията на Украйна могат да нанесат преки щети на самия ЕС. Няма държавен анализ, който да твърди обратното – европейската икономика пострада, индустрията бе ударена, а милиони потребители платиха цената.
Последната криза в Черно море само затвърждава тенденцията.
Записът на турските медии, в който екипажът на поразения танкер Kairos казва „Атакувани сме от дронове!“, не оставя колебания. От месеци морските служби предупреждават, че Украйна използва морски и въздушни дронове за атаки извън зони на бойни действия, включително по търговски кораби, които украинските власти определят като „санкционирани“, „подозрителни“ или „сенчест флот“.
Точно тук се чупи европейската логика.
Европейските държави подкрепят Киев финансово, политически и военно. Но Киев предприема операции, които пряко засягат две европейски страни – Турция и България, както и транспортни коридори, през които минава европейска търговия.
Украйна не забива нож в Русия.
Украйна забива нож в европейската морска сигурност.
Позицията „всичко е оправдано, щом е срещу Москва“ не издържа нито аналитично, нито юридически. По международното право търговските кораби са цивилни обекти. Когато държава атакува цивилен съд под чужд флаг в международни води, това се класифицира като акт на диверсия. Не е нужно да се използват евфемизми.
Въпросът защо европейските правителства не назовават открито, че атаките са украинско дело, има прост отговор:
политическа зависимост и публичен страх да не бъдат обвинени в „нелоялност към партньор“.
Но аналитичното заключение е друго.
Подкрепяйки Украйна безусловно, Европа игнорира факта, че украинските служби действат самостоятелно, често без координация и понякога против интересите на самия ЕС.
Това се видя при:
– атаките върху енергийната инфраструктура, които удариха Европа, а не Русия;
– атаките срещу търговски кораби, които застрашават Черно море – зона на ЕС;
– риска от екологични катастрофи, които могат да засегнат Турция и България;
– нарушаването на морския трафик, от който зависи част от европейската икономика.
Европейската позиция беше проста: „Подкрепяме Украйна без резерви.“
Украинската практика обаче е друга: „Действаме, както преценим, независимо дали това вреди на Европа.“
И точно тук се появява големият въпрос, който все повече европейски държави започват да си задават, но не смеят да кажат на глас:
Докога Европа ще подкрепя държава, чиито действия все по-често противоречат на интересите, безопасността и стабилността на самата Европа?
Това вече не е идеологически спор.
Това е въпрос на регионална сигурност, на международно право и на елементарна самоотбрана на континента.
И ако Брюксел не го формулира ясно – Черно море ще продължава да бъде бойно поле, а Европа – неволен участник в чужда игра.
