Залезът и зората на регионалния футбол

Измина доста време от последния кръг на родния футбол за сезон 2013/2014 г. Приключиха надпреварите във всички дивизии – от т.нар. ни елитна „А” група – до областните първенства. Крайните резултати са ясни – кой станал шампион, кой се класирал за евротурнири, кой изпаднал. Равносметката за бургаския футбол е доста противоречива – нещо като Ин и Ян. И по-точно, за изминалия сезон се очертаха две тенденции, които образно можем да опишем като „залеза и зората”. ЗАЛЕЗЪТ Повече от ясно е кои отбори от региона залязоха – ужким „лицето” бургаския футбол – Нефтохимик и Черноморец. Макар самото начало на сезона да не предвещаваше подобен крах за „шейховете”, в крайна сметка крушението беше пълно. В първите кръгове „зелените” се представяха на добро ниво, а пикът беше сладкият успех над Черноморец с 3:2. Това, като че ли бяха и последните хубави моменти за привържениците и ръководителите на Нефотхимик или както гласи едно клише – „Началото на края”. От там някъде започна да се дава гласност на паричните проблеми в клуба. В последствие финансова стабилност обещаха от ЕМУ – Търговище. Това обаче се оказа пълна заблуда. Единственото, с което тогавашните благодетели ще останат в историята на някогашното страшилище по родните терени, е съмненията за „черно тото” в почти всеки един мач на „шейховете”.  След като търговишките бизнесмени бяха натирени от отбора, започнаха чудовищни опити на фенове и ръководство да спасят отбора. Слуховете спираха тима от участие в „А” група, ако не всеки кръг, то поне през кръг. В крайна сметка агонията продължи до последния мач от плейофната фаза. Финансовата криза обаче, беше предначертала крайният изход много, много отдавна… При „съседите” от Черноморец положението не изглеждаше токова тежко. Но това, сякаш се оказа като свое гора айсберг. Под несъществените проблеми, които се виждаха на повърхността, изведнъж лъснаха огромните – едва ли дори и най-големият футболен лаик би се учудил, че това са паричните. На яве излязоха чудовищни задължения и водена от дълго време насам, меко казано, несъстоятелна финансова политика. Единственият светъл лъч в цялата ситуация беше, както винаги, Димитър Димитров. Този път, обаче и почти магическите сили на Херо не бяха достатъчни, за да предотвратят потъването на „синия” кораб, ударил се в паричния „айсберг”. Макар че, специалистът за пореден път бе на път да направи чудото. Не му достигнаха, може би, около 60 секунди. Долу-горе толкова трябваше да издържат възпитаниците му в София срещу местния Локомотив, за да се поздравят с 3-те точки. Тогава вече нямаше да е ясно „кой – кого”. Но дори и това да беше станало, капиталът на „акулите” едва ли щеше да стигне за още един сезон в „А” група. След изпадането им в по-долната дивизия, страшното тепърва предстоеше. Наред с липсата на пари в клубната каса, тимът остана без треньор, без футболисти, без ясна представа какво изобщо ще се случи със „синия” тим. Оттук – оттам се чуват приказки от сорта „Бюджетът е осигурен, пари има”, но засега поне всичко това увисва във въздуха. Лъчът надежда идва от евентуалното спонсорство на Гриша Ганчев, което до този момент също е само на думи… ЗОРАТА Зазоряването в бургаския футбол идва също от два отбора – Созопол и Мастер. Първите вече си гарантираха участие в „Б” група, докато вторите очакват да бъдат поканени. Ще започнем с първенеца във „В” Югоизточна футболна група – Созопол. Там, като че ли всичко върви „по мед и масло”. Макар през цялото първенство да не бе изказана гласно целта, която се преследва, беше ясно, че възпитаниците на Румен Димов са се устремили към професионалния футбол. Непоставянето на конкретни задачи, сякаш освободи футболистите от излишно напрежение и те успяха да разгърнат потенциала си. Това в крайна сметка ги отведе и до първото място. Основен фактор в цялата схема категорично е финансовата стабилност. Нито веднъж не се заговори за проблеми от подобен характер. Нито един футболист не се е оплакал забавяне на заплати или премии, което пък е основна предпоставка състезателите да мислят единствено и само за футбол. Освен всичко това, в Созопол доказаха, че работят изключително разумно и с мисъл за бъдещето, като не преследват мимолетни резултати. Ядрото на тима е съставено от играчи на по 23 – 24 години, които пък са част от отбора вече 5 – 6 години. Задължително трябва да се отбележи и изграждането на „Арена Созопол”. В момента текат довършителните дейности по трибуна „Изток”, която трябва да е готова до края на месеца. Там ще бъдат разположени магазини и заведения, като на всички модерни стадиони по света. Съоръжението се очертава като истинско футболно бижу. Тепърва предстои изграждането и на подземен паркинг. Разчетите са направени прекрасно, което е предпоставка за излизането на показ на едно ново „явление” в родния футбол. Мастер завършиха на точка зад Созопол. Може би само късметът ги лиши от първото място. През целия сезон момчетата на Ангел Стойков показаха стабилни игри, категорично характерни за отбори от по-горните групи. Лоша шега определено им изигра загубата на 5 точки в два последователни кръга – домакинска загуба от Верея с 1:2 и равенство като гост на Спартак (Пд) – 1:1. Другият двубой, който не успяха да спечелят през пролетния полусезон беше с основния си конкурент – 1:1 на „Арена Созопол”. Второто място обаче, по никакъв не може и не бива да омаловажава направеното от бургазлии. Там се работи на изключително професионално ниво. Собственикът Мартин Бошнаков е осигурил всички предпоставки за високи резултати. Финансовата стабилност не е поставена на коментар нито за секунда. Заплати и премии се изплащат „ала минут”. Основната цел пред тима бе ясно заявена – „Б” група. Това, като че ли в определени моменти натежа на футболистите и те бяха пренапрегнати в отделни двубои. Бошнаков – младши обаче, за пореден път се прояви като мъдър ръководител. Той заяви, че трагедии няма да се правят и държи наставникът Ангел Стойков да остане начело на тима. Това означава, че ръководството гледа трезво на нещата и преценя отлично всяка една ситуация. Във всеки отбор, в който дадена цел не е изпълнена, на наставника му „хвръква главата” на секундата. Тук обаче, работата на Стойков бе оценена по достойнство и му е гласуван кредит на доверие. Явно в клуба са наясно, че понякога, въпреки отличната работа, нужен е и малко късмет. Е, този път той избяга от Мастер, но адмирации, че там продължават да следват неотлъчно целите си, с трезв разум. Това, категорично означава многобройни успехи и то в най-близко бъдеще. ЕПИЛОГ Футболът няма как да прави изключение от природните закони. А там има един такъв: „Нищо не се губи – то само се видоизменя”. Така че, нека видим дали не е настанало време за едно такова видоизменение и в бургаския футбол. Дали няма в скоро време трибуните на стадионите да бъдат изпълнени с фенове на Созопол и Мастер. Тези на Нефтохимик и Черноморец вече видяхме, че не са в състояние да го направят (справка: последното дерби на ниво „А” група – 3 хиляди зрители). Оправдания за ниската посещаемост могат да се намерят хиляди. Най-набиващото се на очи е незадоволителното състояние на „сини” и „зелени”. Това, обаче си има логично обяснение – лош мениджмънт. Поне към момента, Черноморец и Нефтохимик има доста какво да научат в това отношение от Созопол и Мастер. Дали тенденцията на „залеза и зората” ще продължи, само времето ще покаже…