В отговор на вчерашната статия която предизвика бурен дебат в социалните мрежи…
В последните години сме свидетели на наглед абсурдно явление — хора, които, дори когато виждат 100% съвпадение между символи и реални събития, категорично отричат това, което е пред очите им. Пример за това е начинът, по който някои хора отричат влиянието на ЛГБТИ идеологията, която агресивно се прокарва в училищата и медиите, въпреки че са изложени на седмици наред телевизионни репортажи и дискусии по темата. Сякаш съществува някакъв колективен отказ да се приеме реалността — и това не е просто личен избор, а е социална слепота, която води до разпада на обществото.
Отричане на очевидното: Симптом на национална криза
В момента, когато телевизиите ежедневно излъчват съдържание за въвеждането на ЛГБТИ „ценности“ в училищната програма, за огромната част от обществото това изглежда като поредното дребно, несъществено събитие, което „няма да ни засегне“. Но тук се крие основният проблем — отказът да се вижда очевидното. Когато държавата, която би трябвало да се грижи за образованието на децата си, се превръща в инструмент за налагане на политически идеологии, а хората сляпо отричат това като „конспирация“, обществото е на прага на катастрофа.
Тази слепота не се ограничава само до ЛГБТИ идеологията. Невежеството и отказът да се приеме очевидното са проблем на всяко ниво. Вместо да се събуждаме и да се борим за ценностите, които са важни за развитието на обществото, мнозинството от нас избират удобната заблуда, че „няма нищо страшно“. Това късогледство ни докара до точката, в която държавата ни буквално затъва в хаос и безредие.
Пропагандата и удобното невежество
Лесно е да се отрича нещо, когато пропагандата го представя като „нормално“ и „приемливо“. Телевизиите, политиците и медиите водят системна кампания за налагане на тези нови идеологически парадигми в училищата, а хората, които избират да не мислят критично, просто следват течението, убеждавайки се, че „всичко е наред“. Но всъщност нещата съвсем не са наред.
Това удобно невежество е опасно, защото е в основата на пълната безотговорност на обществото. Когато не успяваме да видим какво се случва под носа ни, когато отказваме да приемем факти и реалности, държавата ни неизбежно се насочва към разрушение. Точно този отказ от ангажираност и тази слепота към истината ни доведоха до ситуацията, в която сме днес — с разделено общество, деградираща образователна система и морален упадък.
Късогледото невежество: Причина за националния разпад
Държавата не е в това положение случайно. Всички ние, като част от обществото, носим отговорност. Когато сме твърде заети да отричаме очевидните проблеми, като влиянието на пропагандата в образованието и медиите, когато не си задаваме въпроси и не търсим отговори, държавата бавно, но сигурно се разпада.
Този разпад не е внезапен — той се случва бавно и постепенно. В основата му е ниската култура на осведоменост и отказът от критично мислене. Вместо да изискваме от нашите институции отговорност и прозрачност, ние предпочитаме да се успокояваме с илюзии, че „нещата ще се оправят“. В резултат, държавата, която би трябвало да служи на обществото, се превръща в инструмент за прокарване на идеологии, които дестабилизират културните и социални основи на нацията.
Острото пробуждане: Време е за действия
Няма повече време за оправдания и игнориране на реалността. Време е обществото да се събуди и да се изправи пред фактите — фактите, които вече не могат да бъдат отричани. Трябва да спрем да затваряме очите си за това, което се случва в училищата ни, на телевизионния екран и във всекидневния живот. ЛГБТИ идеологията не е просто „ново течение“ или „модерен феномен“. Това е системна програма, която се прокарва целенасочено, и докато ние отказваме да видим това, ставаме съучастници в разпада на собственото ни общество.
Нека бъдем ясни: проблемът не е в съществуването на различни идеологии, а в начина, по който те се налагат агресивно и без да се допуска обществен диалог. И докато хората продължават да се държат като невежи, отричайки очевидното, държавата ни ще продължи да затъва в безредието и хаоса.
В заключение
Отказът да се види истината не е нищо повече от морална и интелектуална капитулация. Този отказ е симптом на дълбоко вкоренено невежество, което разрушава основите на нашето общество. Държавата ни се намира в криза не само заради външни влияния, но и заради липсата на осъзнаване и отговорност от наша страна. Време е да спрем да се крием зад илюзии и да поемем отговорността за бъдещето на страната си. В противен случай, обществото ще продължи да деградира, а държавата ще се разпадне под тежестта на собствената си безпътица.
