С бляскава церемония, изпълнена с усмивки, аплодисменти и много детски емоции, Славейковото училище изпрати учебната година за своите ученици до трети клас. Празникът събра деца, родители и учители в още едно доказателство, че училището продължава да пази своя дух и да превръща важните моменти в истински спомен. Но след края на тържеството постепенно започна да се очертава и една друга тема, която вече вълнува немалко семейства – как ще се промени разпределението на учениците след очакваното пренасочване към училището в Крайморие и какво означава това за едно училище, което десетилетия е било естественият избор за поколения крайморци.
Предстоящото пренареждане на ученици към училището в Крайморие постави тема, която далеч не е само организационна. Очакванията са движение да има във всички класове, макар че най-осезаемо то се очертава при сегашните трети класове. Причината е напълно разбираема – когато едно училище се намира буквално до дома, за голяма част от родителите изборът изглежда естествен.
Най-голямото разместване логично се очаква именно сред децата, които в момента учат в Славейковото училище. Не защото има проблем в училището. Точно обратното. А защото от десетилетия крайморци учат именно там и сега за част от семействата близостта ще се окаже по-силен аргумент от навика и традицията. Същевременно няма причина да се смята, че промяната ще засегне само едно училище. Напълно реално е ученици да бъдат привлечени и от други големи училища в Бургас.
Интерес буди друг въпрос. Защо училището в Крайморие е филиал на „Коджакафалията“, а не на Славейковото училище – училището, което десетилетия е било естественият избор за семействата от квартала? Формално сигурно има административна логика. На обществено ниво въпросът остава отворен. Защото трудно се обяснява защо се прекъсва една изградена във времето образователна връзка и се започва отначало по различна линия.
Тук не става дума за противопоставяне между училища. Нито за спор кое е по-добро. Става дума за приемственост и за това дали традицията вече има значение.
Славейковото училище не е случайно име в образованието на Бургас. То е едно от най-старите училища в града и сред училищата с история в България. Отличено е с орден „Кирил и Методий“ първа степен – отличие, което се дава за принос към образованието и развитието на обществото. Това не е реклама. Това е признание, изградено през поколения.
Още по-интересното е, че училището не живее от миналото си. През последните години стандартът там видимо се повишава. След поемането на ръководството от г-жа Стефка Жечева училището започна да показва все по-ясна посока, по-високи изисквания и резултати, които вече се виждат извън Бургас. Само през тази година учениците спечелиха редица регионални и национални състезания и показаха, че историята и развитието могат да вървят заедно.
Парадоксално именно това разместване отваря нова възможност.
Очаква се освобождаване на места в различни класове и през новата учебна година Славейковото училище да има възможност да приеме приблизително между 20 и 30 нови ученици, а при по-голямо движение и повече. Това означава шанс за семейства, които досега не са успели да запишат децата си там.
И тук вече въпросът не е кой квартал откъде идва.
Въпросът е какво търсят родителите.
Ако критерият е само близостта, изборът е лесен. Ако критерият е среда, традиция, изисквания, състезателен дух и развитие, тогава освобождаването на места в Славейковото училище се превръща в рядка възможност.
Защото доброто училище не се изгражда за една година. То се гради десетилетия.
