Тежестта в краката се засилва от умората в топлите дни. Кога обаче става дума за венозна патология? За симптоматиката на разширените вени, лечението и превенцията – говори в интервю за в-к „Доктор” д-р Светозар Марангозов, главен асистент в Клиниката по съдова хирургия на ВМА.
Какво представлява хроничната венозна болест?
Хроничната венозна болест е състояние, което засяга по-голямата част от населението със застоял начин на живот. Тя ангажира венозните и лимфните пътища на долните крайници, защото те са обречени от сутрин до вечер постоянно да „висят“. Симптомите се появяват първо в подбедриците и около глезените с оток, напрежение, тежест в краката.
Защо от разширени вени страдат повече жените?
Да, определено жените са малко по-рискови от мъжете. Но през последните години се наблюдава едно изравняване, именно заради застоялия начин на живот. Определено обаче бременността и позицията на плода оказват влияние върху хроничната венозна болест, особено в последния триместър. Именно тогава по-голяма част от жените в някаква степен развиват хронична венозна недостатъчност – предимно изразяваща се с отоците, но много често и с видимите разширени вени, с тежестта в краката. Значение има, разбира се, и генетичната предразположеност.
„Паяжинките“ по краката ли са предвестник на варикозата?
Не винаги. Да, те са една от степените на хронична венозна недостатъчност, която според международна класификация има шест стадия – като има и нулев, който се изразява само с тежест и неразположение в долните крайници в края на деня. След което преминава в следващия стадий – перманентен леко изразен оток и появата на както вие ги нарекохте „паяжинки“ - малки разширени капилярчета. Следващият стадий са големите изпъкнали вени, които виждаме ясно. Именно тях хората наричат разширени вени. След което преминават в тежките промени в цвета на кожата, в еластичността й. Ако човек не вземе мерки, се стигат до най-неприятното, което може да доведе нелекуването на разширените вени – хроничните варикозни язви. Това са рани, които се образуват около глезените, секретират бистра течност – лимфа, понякога могат да се инфектират и инвалидизират нашите пациенти.
Коя е „червената лампичка“, която трябва да накара хората да отидат при специалист?
Аз винаги апелирам и съм на мнението, че профилактиката е най-доброто лечение. А за да можем да профилактираме, трябва да бъдем насреща на нашите пациенти тогава, когато се появят първите симптоми – именно чувството на тежест, дискомфорт, напрежение в краката, парене, сърбеж дори, чувството, че в края на деня краката пулсират. Всичките тези оплаквания се обострят особено в летния период и тогава при най-малкото неразположение бих препоръчал на пациентите да направят консултация при специалист съдов хирург. По-добре да консултирам един пациент, без да има някаква съществена патология, отколкото той да дойде в критичен стадий, когато вече ние нямаме чак толкова много възможности да лекуваме неинвазивно. В стадий, в който се налага да оперираме или да прилагаме някакви сериозни манипулации, свързани с по-голям риск. Така че апелирам посещението при съдовия хирург да се случва своевременно, без да се чака да мине или да се оправят нещата от само себе си.
Как се поставя диагнозата какво е състоянието на вените?
Винаги започваме с анамнезата на болните. Разпитваме ги какви са техните смущения, кога се появяват, дали имат други придружаващи заболявания. Много често състоянията могат да се наслагват – неврологични, ортопедични, съдови. Все пак тялото е един сложен механизъм, който касае много специалности. Затова първо разпитваме нашите пациенти, преглеждаме обстойно, оглеждаме. Редно е, когато се прави един сериозен преглед, да направим и ултразвукова доплерсонография, която вече е златен стандарт за диагностика и за стадиране на много от заболяванията на съдовата система. Аз лично винаги в моя кабинет, на моите пациенти извършвам такава, за да мога да дам максимално точен отговор на всеки един въпрос и да дам точна диагноза – касае ли се за съдово заболяване, какво трябва да направим в дадения случай, как да помогнем и какво се очаква оттук насетне от тях и от мен съответно.
Оперативната интервенция ли е най-сигурният начин да се отървем от разширените вени?
Не, разбира се. Лечението на разширените вени е свързано с индивидуалното състояние на дадения пациент. Когато е в по-ранните стадий, можем да започнем само с един съвет за промяна на начина на живот – повишаване на физическата активност, избягване на определени спортове, натоварване или пък позиции на тялото, бихме могли да препоръчаме и определена диета. В по-напредналите стадии се налага да добавяме медикаментозна терапия, която ще действа за укрепване на еластичността на съдовете, подобрява техния тонус, усилване на лимфния дренаж, намаляването на отоците и оплаквания като парене, сърбеж, напрежение.
Когато обаче заболяването е прогресирало в напредналите етапи, се налага да прилагаме вече някои инвазивни методи за лечение. Но аз съм привърженик, а и така съм възпитан в Клиниката по съдова хирургия на ВМА, винаги да започвам с най-малко инвазивния и най-щадящия метод за пациента. Затова много е важно да преценим стадия и след това да преценим как да помогнем. Винаги, когато това е възможно, може да се започне с една склеротерапия. Следващата стъпка са съвременните оперативни лечения като лазерна аблация, радиофреквентна аблация, криоаблация. В нашия арсенал за лечение на венозни проблеми имаме безброй оръжия, стига те да са в стадий, в който можем да ги използваме.
Какви са рисковете за пациента, когато не се лекува варикозата?
Има три сериозни, често срещани усложнения, които могат да бъдат особено опасни. Първото от тях са тези атонични язви, за които споменах. Те са най-мъчителното усложнение, което някои пациенти търпят месеци, дори години. Имал съм пациентка с 13-годишна рана, която не са могли да затворят 21 други специалисти, преди тя да постъпи в нашата клиника във ВМА. А една 13-годишна рана е сериозно инвалидизиращо състояние. Следващото, което често усложняват нелекуваните разширени вени, са повърхностните тромбофлебити. Това е едно много сериозно състояние, което дори може да е животозастрашаващо в определени аспекти. И третото усложнение, което би могло да настъпи, е при изтъняването на кожата да се получат спонтанни кръвоизливи от тези вени, което също може да бъде животозастрашаващо. Така че разширените вени не са една естетика, една прищявка за лечение, на което можем да кажем: „Хайде, и без него!“ Разширените вени и хроничната венозна недостатъчност в определени стадии могат да бъдат дори животозастрашаващи състояния, ако не са взети навреме мерки.
Доколко можем да вярваме на „бабините лекове”?
Моят апел е за една сериозна консултация при специалист съдов хирург. В никакъв случай не изключвам възможностите на народната медицина. Определено има някои билки, някои народни лекове, които могат много да облекчат състоянието на пациента с венозна недостатъчност. Но винаги трябва да разграничим дали не се касае и за друг проблем, дали не се касае за спешно състояние. Затова препоръчвам първо да се направи консултация с лекар специалист, след това да се прибягва към алтернативни методи.
Какви съвети ще дадете на хората с варикоза, за да облекчат състоянието си в горещите месеци?
Препоръчвам на пациентите да избягват най-горещите часове за разходка, да избягват статичното седене дълги часове. Когато пътуват на дълги дестинации, на всеки два часа да стават, да се раздвижат, да правят упражнения на пръсти, на пети, да правят лек масаж на подбедриците си, да се хидратират добре. Да пият повече течности, тъй като дехидратацията също повишава рисковете от тромбози, усложнения на вените. Общо взето, физическата активност и избягване на статичното седене е основната ми препоръка като профилактични методи, които могат да вземат.
Стегнатият чорап?
Стегнатият чорап не е нищо хубаво, особено сега през горещините. Аз лично не го препоръчвам. Препоръчвам по-свободните чорапи, с широки ластици, не толкова силно компресиращи. Особено над глезените.
