Няколко страни от Югоизточна Азия са сред най-лошите държави в света, в които човек може да работи. Там работниците страдат от редовни нарушения на техните права, според нов индекс на правата на труда. Глобалният индекс на правата на труда на Международната конфедерация на профсъюзите оценява къде правата на работниците са най-добре защитени, като обединява 97 различни индикатора, в това число възможността на работниците са се присъединяват към синдикати, да организират стачки и да ползват защитата на съда. След това ги подрежда от 1 (най-добри) до 5 (най-лоши). Сред 139-те проучени страни държавите в Югоизточна Азия се класират в долната част на подреждането, като Камбоджа, Малайзия, Лаос и Филипините имат оценка 5. Според доклада на Международната конфедерация работниците в тези страни “нямат гарантирани права.” Индонезия, Тайланд и Мианмар се справят по-добре с оценка 4, което е индикатор за “систематични нарушения,” като правителствата и компаниите полагат “сериозни усилия да потушават колективния глас на работниците, поставяйки техни фундаментални права под постоянна заплаха.” Най-добре в Югоизточна Азия се представя Сингапур с резултат 3. Според индекса България също получава оценка 3, което е индикатор за редовно нарушаване на правата на работниците. Както и останалите държави с подобна крайна оценка, страната ни е имала между 18-26 точки заради нарушения на 97-те индикатора, съставящи индекса. Подобна оценка е индикатор, че правителството и/или компаниите редовно се намесват по отношение на колективните трудови права или не могат напълно да гарантират важни аспекти от тези права. В законодателството също така има пропуски и/или определени практики, които позволяват честите нарушения възможни. САЩ също има оценка 4, което, според авторите на доклада, е пример за това, че нивото на икономическо развитие на една страна не е непременно индикатор за това, че тя уважава правата на работниците, които включват добри условия за работа или колективни трудови договори. Според доклада през последната година властите в най-малко 35 държави са арестували или вкарвали в затвора работници като “тактика за ограничаване на исканията за демократични права, прилично заплащане, по-безопасни условия за труд и сигурност на работното място." Закони и практики поне в 87 страни изключват определени работници от правото да стачкуват, според доклада. В Азия челното място в класацията е за Япония с резултат 2. Страните с най-добри трудови закони, като Германия и Норвегия, получават оценка 1, което означава, че колективните права на труд са “в общи линии гарантирани.” Според методологията на изчисляване на индекса една страна получава по една точка за всеки от 97-те индикатора, които нарушава. Резултатът след това се обръща в оценки, при които с оценки между 0 и 8 точки получават крайна оценка 1, докато страните с резултат 5+ имат 36 точки или повече. Единствено Дания получава пълния резултат 0 за това, че не нарушава нито един от 97-те индикатора в индекса. Осем страни, между които Сомалия, Централна Африканска Република, Либия, Палестина, Южен Судан, Судан, Сирия и Украйна, получават оценка 5+, което е индикатор за това, че трудовите права не могат да бъдат гарантирани.
Profit.bg 
Няколко страни от Югоизточна Азия са сред най-лошите държави в света, в които човек може да работи. Там работниците страдат от редовни нарушения на техните права, според нов индекс на правата на труда. Глобалният индекс на правата на труда на Международната конфедерация на профсъюзите оценява къде правата на работниците са най-добре защитени, като обединява 97 различни индикатора, в това число възможността на работниците са се присъединяват към синдикати, да организират стачки и да ползват защитата на съда. След това ги подрежда от 1 (най-добри) до 5 (най-лоши). Сред 139-те проучени страни държавите в Югоизточна Азия се класират в долната част на подреждането, като Камбоджа, Малайзия, Лаос и Филипините имат оценка 5. Според доклада на Международната конфедерация работниците в тези страни “нямат гарантирани права.” Индонезия, Тайланд и Мианмар се справят по-добре с оценка 4, което е индикатор за “систематични нарушения,” като правителствата и компаниите полагат “сериозни усилия да потушават колективния глас на работниците, поставяйки техни фундаментални права под постоянна заплаха.” Най-добре в Югоизточна Азия се представя Сингапур с резултат 3. Според индекса България също получава оценка 3, което е индикатор за редовно нарушаване на правата на работниците. Както и останалите държави с подобна крайна оценка, страната ни е имала между 18-26 точки заради нарушения на 97-те индикатора, съставящи индекса. Подобна оценка е индикатор, че правителството и/или компаниите редовно се намесват по отношение на колективните трудови права или не могат напълно да гарантират важни аспекти от тези права. В законодателството също така има пропуски и/или определени практики, които позволяват честите нарушения възможни. САЩ също има оценка 4, което, според авторите на доклада, е пример за това, че нивото на икономическо развитие на една страна не е непременно индикатор за това, че тя уважава правата на работниците, които включват добри условия за работа или колективни трудови договори. Според доклада през последната година властите в най-малко 35 държави са арестували или вкарвали в затвора работници като “тактика за ограничаване на исканията за демократични права, прилично заплащане, по-безопасни условия за труд и сигурност на работното място." Закони и практики поне в 87 страни изключват определени работници от правото да стачкуват, според доклада. В Азия челното място в класацията е за Япония с резултат 2. Страните с най-добри трудови закони, като Германия и Норвегия, получават оценка 1, което означава, че колективните права на труд са “в общи линии гарантирани.” Според методологията на изчисляване на индекса една страна получава по една точка за всеки от 97-те индикатора, които нарушава. Резултатът след това се обръща в оценки, при които с оценки между 0 и 8 точки получават крайна оценка 1, докато страните с резултат 5+ имат 36 точки или повече. Единствено Дания получава пълния резултат 0 за това, че не нарушава нито един от 97-те индикатора в индекса. Осем страни, между които Сомалия, Централна Африканска Република, Либия, Палестина, Южен Судан, Судан, Сирия и Украйна, получават оценка 5+, което е индикатор за това, че трудовите права не могат да бъдат гарантирани.
Profit.bg 
