На 30 август имен ден празнуват всички, които носят името Александър, Александра, Александрина, Александрия, Алекси, Алеко.
На този ден Православната църква чества ден на Цариградския патриарх Св. Александър, а Българската православна църква - пренасяне на мощите на Св. Александър Невски. Св. Александър живял в царуването на Константин Велики. Участвал е в Първия вселенски събор вместо престарелия и болен патриарх Митрофан, след чиято смърт бил възведен в сан патриарх и управлявал Цариградската църква от 325 до 340 г. Той бил ревностен защитник на вярата и паството си от коварството на еретици и езичници. Веднъж, както свидетелства историкът Созомен, езическите философи поискали да встъпят в спор за вярата с православния епископ. Александър се обърнал към оня, който бил избран за състезанието, и с твърдост му казал: “В името на Господа Иисуса Христа заповядвам ти да мълчиш!” И философът веднага онемял. Това чудо обърнало самия философ и мнозина други към Христовата вяра.
За друго едно чудо – внезапната смърт на Арий вследствие на молитвата на св. Александър – сведетелства неговия съвременник св. Атанасий Александрийски в писмото си до епископ Серапион. Еретикът Арий отхвърлял Божеството на Иисус Христос. За това лъжеучение бил осъден на Първия вселенски събор и предаден на отлъчване от Църквата. По-късно той проявил лицемерно разкаяние и склонил император Константин Велики да го помилва. Константин заповядал на патриарх Александър да допусне Арий до църковно общение. Но патриархът бил строг ревнител на истината. Той виждал неправдата и не желаел да бъде изпълнител на царската повеля. Изпаднал в мъчително недоумение, Александър от все душа се обърнал към Бога и с пламенна молитва, щото сам Господ по каквито пътища знае, да не допусне да се вмъкне в Църквата най-злият нейн враг. И Бог изпълнил молитвата на праведника. На другия ден сутринта Арий, заобиколен от свои съмишленици, тръгнал да отиде в съборния храм. По пътя внезапно почувствал силни стомашни болки, паднал и умрял. Всички били поразени от внезапната смърт на еретика и то в минутата, когато той вече тържествувал от своя кощунствен успех. В това събитие всички признали чудното Божие застъпничество за опазване чистотата на светата православна вяра.
На 30 август 1724 година руският император Петър Първи пренася мощите на светеца в новата по онова време столица Петербург и така тази дата се превръща във втори празник, на който се дава отдава почит на Александър I Ярославич Невски.
200 години по-късно, на същата дата 30 август 1924 година, в България се освещава най-голямата действаща катедрала на Балканския полуостров – Храм-паметник „Свети Александър Невски”. Понастоящем първата по големина църква на Балканския полуостров се нарича „Свети Сава” и се намира в Белград, Сърбия, а на второ място е българският храм-паметник. Закрилник на храма е именно Александър Невски, патрон на руския император Александър Втори, и кръщаването на катедралата на негово име е знак на благодарност от българския народ към Русия. За краткия период 1916-1920 г. Името на храм-паметника се променя на „Св. Св. Кирил и Методий”, защото през Първата Световна война България и Русия враждуват. Идея за построяването на храм-паметник в чест на Освобождението възниква още през 1879 г. на Учредителното събрание в Търново. Първоначално храмът е трябвало да бъде издигнат във Велико Търново, но София се избира за столица и мястото е променено. Катедралата е построена с дарения от народа. На 3 март 1882 г. е положен основният камък, а през 1912 г. строежът е завършен. 
На 30 август имен ден празнуват всички, които носят името Александър, Александра, Александрина, Александрия, Алекси, Алеко.
На този ден Православната църква чества ден на Цариградския патриарх Св. Александър, а Българската православна църква - пренасяне на мощите на Св. Александър Невски. Св. Александър живял в царуването на Константин Велики. Участвал е в Първия вселенски събор вместо престарелия и болен патриарх Митрофан, след чиято смърт бил възведен в сан патриарх и управлявал Цариградската църква от 325 до 340 г. Той бил ревностен защитник на вярата и паството си от коварството на еретици и езичници. Веднъж, както свидетелства историкът Созомен, езическите философи поискали да встъпят в спор за вярата с православния епископ. Александър се обърнал към оня, който бил избран за състезанието, и с твърдост му казал: “В името на Господа Иисуса Христа заповядвам ти да мълчиш!” И философът веднага онемял. Това чудо обърнало самия философ и мнозина други към Христовата вяра.
За друго едно чудо – внезапната смърт на Арий вследствие на молитвата на св. Александър – сведетелства неговия съвременник св. Атанасий Александрийски в писмото си до епископ Серапион. Еретикът Арий отхвърлял Божеството на Иисус Христос. За това лъжеучение бил осъден на Първия вселенски събор и предаден на отлъчване от Църквата. По-късно той проявил лицемерно разкаяние и склонил император Константин Велики да го помилва. Константин заповядал на патриарх Александър да допусне Арий до църковно общение. Но патриархът бил строг ревнител на истината. Той виждал неправдата и не желаел да бъде изпълнител на царската повеля. Изпаднал в мъчително недоумение, Александър от все душа се обърнал към Бога и с пламенна молитва, щото сам Господ по каквито пътища знае, да не допусне да се вмъкне в Църквата най-злият нейн враг. И Бог изпълнил молитвата на праведника. На другия ден сутринта Арий, заобиколен от свои съмишленици, тръгнал да отиде в съборния храм. По пътя внезапно почувствал силни стомашни болки, паднал и умрял. Всички били поразени от внезапната смърт на еретика и то в минутата, когато той вече тържествувал от своя кощунствен успех. В това събитие всички признали чудното Божие застъпничество за опазване чистотата на светата православна вяра.
На 30 август 1724 година руският император Петър Първи пренася мощите на светеца в новата по онова време столица Петербург и така тази дата се превръща във втори празник, на който се дава отдава почит на Александър I Ярославич Невски.
200 години по-късно, на същата дата 30 август 1924 година, в България се освещава най-голямата действаща катедрала на Балканския полуостров – Храм-паметник „Свети Александър Невски”. Понастоящем първата по големина църква на Балканския полуостров се нарича „Свети Сава” и се намира в Белград, Сърбия, а на второ място е българският храм-паметник. Закрилник на храма е именно Александър Невски, патрон на руския император Александър Втори, и кръщаването на катедралата на негово име е знак на благодарност от българския народ към Русия. За краткия период 1916-1920 г. Името на храм-паметника се променя на „Св. Св. Кирил и Методий”, защото през Първата Световна война България и Русия враждуват. Идея за построяването на храм-паметник в чест на Освобождението възниква още през 1879 г. на Учредителното събрание в Търново. Първоначално храмът е трябвало да бъде издигнат във Велико Търново, но София се избира за столица и мястото е променено. Катедралата е построена с дарения от народа. На 3 март 1882 г. е положен основният камък, а през 1912 г. строежът е завършен. 
