В началото на 90- те години започна излъчването на първия сутрешен блок по БНТ с водещ Величко Скорчев. Хората неусетно се поздравяваха вместо с „Добър ден” с „Добър Ви ден”, впечатлени от харизматичния телевизионер и едноименното му предаване.
Неотдавна Величко Скорчев навърши 77 години, а Националната телевизия- 55. Две царски числа, господарски, както ги определят нумеролозите. И ако за БНТ казват, че е Властелинът на ТВ ефира, то за родения в Карнобат Величко Скорочев, казват, че е доайен сред ТВ водещите на сутрешни блокове, корифей, легенда... А той освен, че е карнобатлия, е скромен и изключително интелигентен човек, невероятен професионалист, който макар и пенсионер, следи новинарските и сутрешните блокове, вълнува се, коментира, съпреживява всичко, което гледа по телевизията.
Величко Скорчев не е съгласен с определенията, които го окичват. „Защото в края на краищата важното е човек да си свърши професионално работата. Да не бъде длъжник на зрителите и преди всичко да ги уважава, а в останалото време си просто един човек, който е обрекъл ежедневието си на зрителите”, мъдро казва бащата на „Добър Ви ден”.
През лятото на 2000 г. Величко Скорчев дари на Художествена галерия „Бенчо Обрешков” в читалището в града 12 живописни платна и две графики. Тези произведения на изкуството са били подарявани на журналиста от различни съвременни български художници, гостували на предаването му. Верен на карнобатските си корени, за Величко Скорчев няма по- добро място от галерията в родния му град.
- Г- н Скорчев, липсвате на своите приятели и съученици на годишните землячески срещи, които се организират всяка година около 24 май в града. Да не забравихте Карнобат?
- Карнобат за мен е диагноза. Да си карнобатлия е едно щастливо и неизлечимо заболяване. Моето семейство е дълбоко свързано с Карнобат. Дядо ми, Съби Йорданов, който е бил депутат от Радикал- демократическата партия, той е издействал и е построил старото читалище, както му казваме в Карнобат, стария театър. Баба ми е била 35 години учителка, техен кум е бил големият български детски писател Добри Немиров. Баща ми, който завършва електроинженерство във Франция и го карат в Политехниката да е преподавател, се връща и умира в Карнобат. Майка ми е била учителка в Галата. Всичко това показва, че моето семейство е дълбоко свързано с Карнобат.
Мен, за съжаление, занаятът ми и любовта ми ме оставиха в София. А аз в Карнобат имам толкова много близки и приятели. Заместник кмет на Карнобат беше моят голям приятел Сашо Малчев, Митко Филипов беше директор на пощата, Димчо Грозев беше главен инженер на завода за селско- стопанска техника... Имам толкова много приятели и съжалявам, че здравословни причини да идвам всяка година на земляческите срещи, които се организират около 24 май и тогава се събират всички мои съученици от Карнобат.
- Kакви спомени пазите в сърцето си от ученическите си години?
- Смятам, че когато аз учих в гимназията в Карнобат, по мое време, българското образование е било най- силно. Всичките ми спомени са свързани със съучениците ми, ние учихме в Мъжката гимназия, затова и всички станахме мъжкари. Да, имахме си младежките трепети с ученичките от Девическата гимназия, но в училище изградихме нашите мъжки качества, достойнства. Станахме силни, възпитани, борбени, истински мъже. Не мога да не спомена, че седях на един чин с големия художник Роланд Шнеевайс. Непременно да поздравите чрез страниците на вестника Рольо.
Връщайки се в младежките си години, се сещам, че имаше един голям ресторант горе, на Дядо Димчовия баир. Дори един сезон съм свирил в оркестъра там. Хубави, свидни спомени пазя от това време в Карнобат.
- Българската национална телевизия и Вашето незабравимо „Добър Ви ден”- равносметката Ви след изминалите години и над 1000 предавания?
- Без всякакви условности мога да кажа, че аз имах щастието да работя в най- силния, най- хубавия, а и най- обичания от зрителите период в Националната телевизия. Тогава когато генерален директор бе Иван Славков, а в телевизията работеха изключителни журналисти. Ще Ви призная- мъчно ми е за този период на телевизията от началото на 90- те години, сравнявайки го със сегашните предавания.
- Има разнообразие от сутрешни блокове, а зрителите често сменят каналите, търсейки предаване, което да ги удовлетвори.
- Зрителят отдавна не е поставян на първо място. Всяка телевизия поставя политиците на преден план. Защото толкова много се политизира нашето ежедневие, толкова незаслужаващи общественото доверие и мнение хора, влязоха в политиката, икономиката, културата, с което ни омърсиха. Те го омърсиха и затова всички предавания са много политизирани.
Но аз не смятам, че зрителите превключват от един канал на друг, когато започнат сутрешните блокове по ТВ. Те нямат на какво друго да превключат. Може ли от 6,30 сутринта да се облъчват хората, които са омерзени от жалкото си съществуване, и да бъдат облъчвани пак с политика? Защото достойнството на моето предаване „Добър Ви ден, България” бе, че в него нямаше политика. А това беше времето, когато България бе в най- големия си политически хаос. Първото предаване бе на 18 септември 1990 г. От тогава до последното предаване, в него имаше всичко, освен политика.
Затова бе гледано и обичано, и чакано предаване от хората- пенсионери, млади хора, ученици, обикновени хора, жадни за добра новина, хора, които да се открият в тези, които аз представях от малкия екран. Затова и Валери Петров ми посвети стихотворение, когато започна предаването през 1990 г. и после за хилядния брой на „Добър Ви ден” през 1996 г. отново написа стихове за мен, искайки да ми благодари за топлото и човешко предаване, гледано от милиони зрители.
И знаете ли, много съм щастлив, защото след толкова години в Националната телевизия, сега там работи дъщеря ми Лора в същата дирекция „Новини”. А хубавата новина е, че се задава и трети човек от моето семейство, внукът ми, който завършва образна журналистика в НАТФИЗ, занимава се с фотография и скоро ще влезе в редиците на новинарската фамилия.
- Как минава един добър ден на Величко Скорчев днес?
- С гледане на много телевизия, най- вече новини. Едно пенсионерско ежедневие... Но знайте, че човек, който е облъчен един път от телевизията, той до края на живота си остава неин фен и неин роб. Харесват ли ни или не предавания, филми, новини- ние не можем да се откъснем от телевизията, защото тя е и си остава една голяма магия.
- Наближава най- хубавото време от годината- Коледните празници...
- Ще бъда заедно със семейството си, няма по- щастливи моменти от тези, прекарани с близките край елхата, празничната трапеза и очакването на един по- добър ден. 
В началото на 90- те години започна излъчването на първия сутрешен блок по БНТ с водещ Величко Скорчев. Хората неусетно се поздравяваха вместо с „Добър ден” с „Добър Ви ден”, впечатлени от харизматичния телевизионер и едноименното му предаване.
Неотдавна Величко Скорчев навърши 77 години, а Националната телевизия- 55. Две царски числа, господарски, както ги определят нумеролозите. И ако за БНТ казват, че е Властелинът на ТВ ефира, то за родения в Карнобат Величко Скорочев, казват, че е доайен сред ТВ водещите на сутрешни блокове, корифей, легенда... А той освен, че е карнобатлия, е скромен и изключително интелигентен човек, невероятен професионалист, който макар и пенсионер, следи новинарските и сутрешните блокове, вълнува се, коментира, съпреживява всичко, което гледа по телевизията.
Величко Скорчев не е съгласен с определенията, които го окичват. „Защото в края на краищата важното е човек да си свърши професионално работата. Да не бъде длъжник на зрителите и преди всичко да ги уважава, а в останалото време си просто един човек, който е обрекъл ежедневието си на зрителите”, мъдро казва бащата на „Добър Ви ден”.
През лятото на 2000 г. Величко Скорчев дари на Художествена галерия „Бенчо Обрешков” в читалището в града 12 живописни платна и две графики. Тези произведения на изкуството са били подарявани на журналиста от различни съвременни български художници, гостували на предаването му. Верен на карнобатските си корени, за Величко Скорчев няма по- добро място от галерията в родния му град.
- Г- н Скорчев, липсвате на своите приятели и съученици на годишните землячески срещи, които се организират всяка година около 24 май в града. Да не забравихте Карнобат?
- Карнобат за мен е диагноза. Да си карнобатлия е едно щастливо и неизлечимо заболяване. Моето семейство е дълбоко свързано с Карнобат. Дядо ми, Съби Йорданов, който е бил депутат от Радикал- демократическата партия, той е издействал и е построил старото читалище, както му казваме в Карнобат, стария театър. Баба ми е била 35 години учителка, техен кум е бил големият български детски писател Добри Немиров. Баща ми, който завършва електроинженерство във Франция и го карат в Политехниката да е преподавател, се връща и умира в Карнобат. Майка ми е била учителка в Галата. Всичко това показва, че моето семейство е дълбоко свързано с Карнобат.
Мен, за съжаление, занаятът ми и любовта ми ме оставиха в София. А аз в Карнобат имам толкова много близки и приятели. Заместник кмет на Карнобат беше моят голям приятел Сашо Малчев, Митко Филипов беше директор на пощата, Димчо Грозев беше главен инженер на завода за селско- стопанска техника... Имам толкова много приятели и съжалявам, че здравословни причини да идвам всяка година на земляческите срещи, които се организират около 24 май и тогава се събират всички мои съученици от Карнобат.
- Kакви спомени пазите в сърцето си от ученическите си години?
- Смятам, че когато аз учих в гимназията в Карнобат, по мое време, българското образование е било най- силно. Всичките ми спомени са свързани със съучениците ми, ние учихме в Мъжката гимназия, затова и всички станахме мъжкари. Да, имахме си младежките трепети с ученичките от Девическата гимназия, но в училище изградихме нашите мъжки качества, достойнства. Станахме силни, възпитани, борбени, истински мъже. Не мога да не спомена, че седях на един чин с големия художник Роланд Шнеевайс. Непременно да поздравите чрез страниците на вестника Рольо.
Връщайки се в младежките си години, се сещам, че имаше един голям ресторант горе, на Дядо Димчовия баир. Дори един сезон съм свирил в оркестъра там. Хубави, свидни спомени пазя от това време в Карнобат.
- Българската национална телевизия и Вашето незабравимо „Добър Ви ден”- равносметката Ви след изминалите години и над 1000 предавания?
- Без всякакви условности мога да кажа, че аз имах щастието да работя в най- силния, най- хубавия, а и най- обичания от зрителите период в Националната телевизия. Тогава когато генерален директор бе Иван Славков, а в телевизията работеха изключителни журналисти. Ще Ви призная- мъчно ми е за този период на телевизията от началото на 90- те години, сравнявайки го със сегашните предавания.
- Има разнообразие от сутрешни блокове, а зрителите често сменят каналите, търсейки предаване, което да ги удовлетвори.
- Зрителят отдавна не е поставян на първо място. Всяка телевизия поставя политиците на преден план. Защото толкова много се политизира нашето ежедневие, толкова незаслужаващи общественото доверие и мнение хора, влязоха в политиката, икономиката, културата, с което ни омърсиха. Те го омърсиха и затова всички предавания са много политизирани.
Но аз не смятам, че зрителите превключват от един канал на друг, когато започнат сутрешните блокове по ТВ. Те нямат на какво друго да превключат. Може ли от 6,30 сутринта да се облъчват хората, които са омерзени от жалкото си съществуване, и да бъдат облъчвани пак с политика? Защото достойнството на моето предаване „Добър Ви ден, България” бе, че в него нямаше политика. А това беше времето, когато България бе в най- големия си политически хаос. Първото предаване бе на 18 септември 1990 г. От тогава до последното предаване, в него имаше всичко, освен политика.
Затова бе гледано и обичано, и чакано предаване от хората- пенсионери, млади хора, ученици, обикновени хора, жадни за добра новина, хора, които да се открият в тези, които аз представях от малкия екран. Затова и Валери Петров ми посвети стихотворение, когато започна предаването през 1990 г. и после за хилядния брой на „Добър Ви ден” през 1996 г. отново написа стихове за мен, искайки да ми благодари за топлото и човешко предаване, гледано от милиони зрители.
И знаете ли, много съм щастлив, защото след толкова години в Националната телевизия, сега там работи дъщеря ми Лора в същата дирекция „Новини”. А хубавата новина е, че се задава и трети човек от моето семейство, внукът ми, който завършва образна журналистика в НАТФИЗ, занимава се с фотография и скоро ще влезе в редиците на новинарската фамилия.
- Как минава един добър ден на Величко Скорчев днес?
- С гледане на много телевизия, най- вече новини. Едно пенсионерско ежедневие... Но знайте, че човек, който е облъчен един път от телевизията, той до края на живота си остава неин фен и неин роб. Харесват ли ни или не предавания, филми, новини- ние не можем да се откъснем от телевизията, защото тя е и си остава една голяма магия.
- Наближава най- хубавото време от годината- Коледните празници...
- Ще бъда заедно със семейството си, няма по- щастливи моменти от тези, прекарани с близките край елхата, празничната трапеза и очакването на един по- добър ден. 
