В Брюксел официално обявиха Бургас за Европейски град на спорта през 2015 година. Това се случи по време на големия годишен форум на ACES Europe - Асоциация на европейските столици и градове на спорта, която работи в тясно сътрудничество с Европейската комисия. Кметът Димитър Николов получи наградата от Джан Франческо Лупатели - президент на ACES Europe.
"Избирането на Бургас ни стимулира да продължим да инвестираме в спорта, защото това е инвестиция в здравето на бургазлии", каза кметът Николов.
Инвестициите в спорта действително са за доброто на всеки град и неговите жители. Вярно е също така, че се изградиха няколко спортни площадки. Дали обаче, само това е достатъчно, за да бъде Бургас „Европейски град на спорта”? Настоящият кмет на града Димитър Николов не направи почти нищо, за да предотврати разрушаването на ПСФК „Черноморец” АД. А Общината участва в това дружество с 50%. Бившият стадион „Девети септември” пък е апортиран и вероятността той да бъде загубен от Община Бургас е доста сериозна. За 7 години „Черноморец” натрупа астрономически за родната действителност загуби и дългове, но кметът остана пасивен. Странно отношение към дружество, в което общината има собственост.
Дали пък под „спортен град” не се разбира именно полуразрушеният ст. „Черноморец”, или пък двете функциониращи спортни зали “Бойчо Брънзов” и “Младост”. Едната е построена през 1968 година, другата 18 години по-късно. Въпреки частичните ремонти по тях, тези съоръжения са далеч от стандартите на Европа. Плувният комплекс край ж.к.”Славейков” вече не съществува, като сделката с частния инвеститор на този етап се превръща в поредния имотен провал. За Колодрума е излишно да се коментира.
Основните спортове в Бургас пък са в тотален нокаут. Леката атлетика едва съществува, плуването е на средно ниво, гребането пък вече не съществува. За традиционно силните ни спортове като борба, бокс и вдигане на тежести е грехота да говорим, тъй като и те на светлинни години от славното си минало. Спортове като ветроходство, подводен риболов и шахмат вече са се върнали до аматьорски нива.
Истината е, че в Бургас спортът е в много тежка криза. Финансирането е напълно нелогично, като парите се раздават по една архаична точкова система. Отделят се много средства за показни имиджови домакинства, без това да има реален принос за развитието на местните спортисти. В избора на Бургас за Европейски град на спорта през 2015 година определено има силно политически нюанс. през 2015 година има местни избори. А сгъстеният спортен календар ще даде възможност и за много обществени и медийни прояви на кмета Димитър Николов или пък на неговия наследник от ГЕРБ. А докато си честваме поредният повод за гордост на Бургас, спортът в града не толкова бавно, но съвсем сигурно умира… Нищо, че ще сме „Европейски град на спорта”. В Брюксел официално обявиха Бургас за Европейски град на спорта. Защо ли?
В Брюксел официално обявиха Бургас за Европейски град на спорта през 2015 година. Това се случи по време на големия годишен форум на ACES Europe - Асоциация на европейските столици и градове на спорта, която работи в тясно сътрудничество с Европейската комисия. Кметът Димитър Николов получи наградата от Джан Франческо Лупатели - президент на ACES Europe.
"Избирането на Бургас ни стимулира да продължим да инвестираме в спорта, защото това е инвестиция в здравето на бургазлии", каза кметът Николов.
Инвестициите в спорта действително са за доброто на всеки град и неговите жители. Вярно е също така, че се изградиха няколко спортни площадки. Дали обаче, само това е достатъчно, за да бъде Бургас „Европейски град на спорта”? Настоящият кмет на града Димитър Николов не направи почти нищо, за да предотврати разрушаването на ПСФК „Черноморец” АД. А Общината участва в това дружество с 50%. Бившият стадион „Девети септември” пък е апортиран и вероятността той да бъде загубен от Община Бургас е доста сериозна. За 7 години „Черноморец” натрупа астрономически за родната действителност загуби и дългове, но кметът остана пасивен. Странно отношение към дружество, в което общината има собственост.
Дали пък под „спортен град” не се разбира именно полуразрушеният ст. „Черноморец”, или пък двете функциониращи спортни зали “Бойчо Брънзов” и “Младост”. Едната е построена през 1968 година, другата 18 години по-късно. Въпреки частичните ремонти по тях, тези съоръжения са далеч от стандартите на Европа. Плувният комплекс край ж.к.”Славейков” вече не съществува, като сделката с частния инвеститор на този етап се превръща в поредния имотен провал. За Колодрума е излишно да се коментира.
Основните спортове в Бургас пък са в тотален нокаут. Леката атлетика едва съществува, плуването е на средно ниво, гребането пък вече не съществува. За традиционно силните ни спортове като борба, бокс и вдигане на тежести е грехота да говорим, тъй като и те на светлинни години от славното си минало. Спортове като ветроходство, подводен риболов и шахмат вече са се върнали до аматьорски нива.
Истината е, че в Бургас спортът е в много тежка криза. Финансирането е напълно нелогично, като парите се раздават по една архаична точкова система. Отделят се много средства за показни имиджови домакинства, без това да има реален принос за развитието на местните спортисти. В избора на Бургас за Европейски град на спорта през 2015 година определено има силно политически нюанс. през 2015 година има местни избори. А сгъстеният спортен календар ще даде възможност и за много обществени и медийни прояви на кмета Димитър Николов или пък на неговия наследник от ГЕРБ. А докато си честваме поредният повод за гордост на Бургас, спортът в града не толкова бавно, но съвсем сигурно умира… Нищо, че ще сме „Европейски град на спорта”. Още от последните новини
Водещи новини
